Лозарството в България е широко разпространен отрасъл и производителите знаят, че лозата е една от най-взискателните култури в областта на трайните насаждения. Установено е от практиката, че времето на резитба оказва много голямо влияние, не само върху силата на развитие и израстване на растенията, но и върху плододаването.
При ранна есенна резитба лозите се лишават преждевременно от своята листна маса, а оттокът на хранителни вещества към основното стъбло и корените все още не е завършил. При ежегодно практикуване на ранна резитба лозите силно отслабват и това дава негативно отражение върху плододаването. Важно е да знаем, че късната пролетна резитба има същото неблагоприятно влияние.
Оптималното време за резитба на лозите е периода на относителен покой – след листопада до началото на сокодвижението. Колкото по-дълго останат листата на лозите – толкова по-добра ще бъде реколтата идната година, казват лозарите. Дори седмица по-късна резитба ще даде своето благоприятно отражение върху оттичането на хранителни вещества към многогодишните части и кореновата система, съзряването на летораслите и залагане на плодни пъпки.
Кафявият цвят на летораслите все още не е идикатор за узряване. Много възможно е цветът да е променен, но вдървеняването да не е протекло напълно. Специалистите съветват да следим температурата на допир – узрелите стъбла са топли при докосване с пръсти, а в противен случай усещаме хлад.
Практики в отглеждането на картофи
Много важно е при резитбата да се съобразяваме не просто с времето, а с климатичните особености на региона, начина на формиране на лозите и сортовите особености.
Нараняванията при лозите зарастват много бавно, което дава отражение върху върху тяхната дълголетност и състояние. За целта трябва да се работи с добре наточени инструменти и почистени остриета. Когато отрезите са перпендикулярни на оста на пръчката, тогава неблагоприятните последици от раните ще бъдат минимални. Така се изрязват всички стари плодни пръчки, сухи и излишни части.
При зимната резитба отрезите трябва да бъдат направени така, че да се предотврати проникването на вода в по-долните очи, което води до загниване.
При лозите, които се загрибват и се отглеждат по системата Гюйо, резитбата се извършва през есента. Във всички останали случаи (средностъблени, високостъблени и асми) операцията може да бъде извършена в края на годината (ноември – декември) или през февруари – март, но задължително лозите трябва да бъдат в покой.
При пролетната резитба е по-добре отрезите да се правят косо, така че очите да не се мокрят от плача на лозите – това често води до загниването им. Важна е температурата на въздуха, която не трябва да бъде по-ниска от 5 градуса по Целзий.
Резитбата и времето за провеждане не е универсална за всички сортове и формировки.
Знаейки всички изисквания и нюансите им, можем да се справим перфектно – добро развитие по време на вегетацията на лозите, избягване на претоварване, добра превенция срещу болести и др.