Условията през пролетта са благоприятни за културите, отглеждани от земеделската кооперация „Нива-93” в силистренското село Професор Иширково. Със 160 постоянни работни места и стопанисвани 30 хиляди декара кооперацията е най-голямата в района. Освен преобладаващите зърнени култури стопанството разполага и с овощни градини от кайсии, череши, сливи и праскови. Имат и регистриран пчелин. Кооперацията е затворила цикъла на производство, като стопанисва също осем търговски обекта, където предлагат свои продукти като цехове за закуски, хлебопекарна и ресторант.
Sinor.bg потърси за коментар председателя на кооперацията Величка Славова – агроном с дългогодишен опит, която даде своята прогноза за стопанската 2021 г.
„Влагозапасяването тази пролет е много добро и всички култури се развиват нормално. Към момента сме засели пшеницата, царевицата и слънчогледа, който вече поникна. Остава да поникне и царевицата“, посочи Величка Славова. И допълни, че минусовите температури през февруари и март са засегнали единствено стотина декара ранни сортове кайсии. В останалите градини плодовете с кайсии, сливи, праскови и череши са запазени, което е добра новина.
Всеки локдаун срива приходите
По повод ситуацията с Ковид 19 и карантините, през които премина бизнесът през миналата и тази година (локдаунът), Славова посочи, че и тяхната кооперация отчита слаби финансови резултати, които се дължат на спадналото потребление. „На два пъти бяхме затворени по два-три месеца и стокооборотът падна. Това ни се отрази икономически, защото не съкратихме никого, а изплащахме заплати. В същото време не получихме никакви субсидии, под предлог че основната ни дейност не била търговия, а селскостопанска“, обясни председателят на кооперацията.
Заради измръзването на трайните насаждения през миналата година реколтата е била на нула. Надеждите са за компенсация през тази година, тъй като на този етап дръвчетата се развиват добре.
Това, което трайно тревожи Славова подобно на нейни колеги от цялата страна, е липсата на работна ръка. Кооперацията има нужда от поне 150 – 200 души допълнително за работа в градините в условията на ограничения, наложени заради вируса. Обикновено за сезонна работа се стичат хора от няколко области освен Силистренска, но надали ще разрешат движението на такива големи групи хора от други места в страната, които да бъдат настанени при нас в условията на карантини“, смята Величка Славова.
Кооперацията в Професор Иширково през 2018 г.
Повече български сортове пшеница
На фона на спада в добива от пшеница през миналата година, която беше кризисна за сектора заради сушата, стратегията на кооперацията е била доста печеливша и добивите не са се сринали като в други части от Източна България.
„Миналата година условията бяха много тежки и сериозно се отразиха най-вече на пшеницата. Пшеницата беше засегната от повратни студове и след това последва продължителна, бих казала, незапомнена суша. Въпреки това нашите добиви се задържаха на около 400 кг/дка, при 50-100 в някои от съседните области. Отдавам това на факта, че отглеждаме повече български сортове пшеници“, обяснява агрономът. Най-успешни са се оказали сортовете „Енола” и „Калина”. Докато в предишни години 70 – 80% от пшеницата е била чужда селекция - основно френска, сега делът на произведените от института в Генерал Тошево и вносните сортове е изравнен.
Ще стигнем ли европейската цел за 25% екониви до 2030 г.?
Плановете на Европейската комисия до 2030 г. площите с биопродукция в рамките на Общността да достигнат 25% от обработваемите земи е възможно да се случат, но всичко зависи от стимулите, смята председателят на кооперацията.
Според нея при подходяща политика е възможно да „позеленеят“ не само площите с трайни насаждения и зеленчуци, а и при всички култури. Към момента обаче агрономът отчита, че субсидиите у нас са ниски, същото се отнася и до цените за реализацията на продукцията. От сертифицираните овощни биоградини кооперацията успява да продаде единствено сливите, като цената се доближава до тази на конвенционално отглежданите дръвчета.
Що се отнася до другата цел, преследвана от Брюксел - за намаление на пестицидите, торовете и антибиотиците при животните, Славова смята, че „това е възможно да се случи и аз мисля, че трябва да се работи в тази посока”.
„Като си представя какво се изсипва всяка година в тази земя, е страшно“, коментира агрономът. И припомня, че преди години са се ползвали значително по-малко пестициди, като агрономите са залагали на методи като обработка на площите и начина на отглеждане на културите.
Климатичните предизвикателства
Величка Славова смята, че промените в стопанствата са съществени заради климатичните промени, затова е важно всеки фермер да преразгледа стратегията си. „Дъждовете са неравномерно разпределени през годината, като в Добруджа има продължителни засушавания и през пролетта, и през есента – с продължителност по два-три месеца. Преди пет-десет години това не се забелязваше, но сега се отразява върху бизнеса“, пояснява Славова.
„Ако трябва да се нагласим към климатичните условия, е важно да променим и технологията на отглеждане, и сортовете, и видовете растения. За да дойде тази промяна, са необходими средства. Нашата кооперация излиза от трета тежка година. Но за да се преоборудва машинно-тракторният парк и да се премине към нови технологии, просто трябват капиталовложения“, допълва тя.
Според Славова крайно наложително е да се стимулира поливното земеделие за изграждането на кладенци и системи, но средствата по мярка 4.1 не са достатъчни.
Именно затова и всяко ново правителство би трябвало рязко да подобри политиките в тази област, защото поливните площи с интензивни култури биха се увеличили единствено при по-осезателна намеса на държавата и ЕС.
Надежда Иванова
