Фасулът е ценен диетичен продукт с висока хранителна стойност и съдържание на протеини. Той е относително непретенциозна култура и може да се отглежда повсеместно в нашата страна – на големи площи и на малки участъци. Важно е да познаваме неговите биологични и сортови особености, които ще ни помогнат при определяне на оптималните срокове за засяване и подходяща агротехника.
Борба с колорадския бръмбар с народни средства
Качеството на сеитбения материал е важен фактор за получаване на добра реколта. Нестандартните семена са биологично непълноценни и кълняемостта значително намалява.
Характерно за фасула е това, че освен реколтата, той оставя чист от плевели участък с рохкав повърхностен почвен слой и около 4-6 кг/дка фиксиран от въздуха азот.
Видове фасул
Според структурата на растенията фасулът се разделя на две основни групи:
– храстовидни, формиращи здрави, изправени, добре облистени стъбла, които образуват цветове по върховете и имат височина 30-50 см;
– увивни, които образуват лиани с височина над 2 м, стъблата почти не се разклоняват, а цветовете са разположени по цялата дължина.
Лиановидните сортове задължително се нуждаят от подходяща опора.
Ниските сортове обикновено са с по-къс вегетационен период и се приспособяват по-лесно към неполивни условия. Разнообразието е голямо и се характеризира с местни форми, локализирани в отделни райони на страната.
Сортовите различия на фасула позволяват да се отглежда за зелен и зрял. Зеленият фасул има захарни, сочни и крехки шушулки, което позволява да се консумират в свежо състояние, а при сортовете за зрял те са твърди и жилави.
Температурни изисквания
Фасулът е топлолюбиво растение, но не понася и много високи температури. Семената започват да покълват при температури 8-10 градуса по Целзий, но оптималната температура за поникване е 20 градуса. Фасулът изнася семеделите си над почвата и пониква в зависимост от температурата и влагата за 13-15 дни.
Фасулът е самоопрашваща се култура и характерното за него е това, че по-малко от половината цветове дават добре развити шушулки и бобчета. Независимо от това, че е топлолюбива култура, когато цъфтежът е съпроводен с ниска почвена и въздушна влажност и продължителни температури над 30 градуса, тогава голяма част от цветовете окапват.
Предшественици
Фасулът не е особено взисквателен към предшествениците, но е важно да няма коренища от плевели. Подходящи предшественици са зимните зърнени култури – пшеница, ечемик и ръж, а също картофите, тиквата, тиквичките и краставиците. Добри съседи са културите от сем. Картофови, а на същото място може да се отглежда след 3-4 години.
Не се препоръчва да се отглежда след култури, които са торени обилно с оборски тор или азотен и фосфорен.
Срокове на засяване
Календарните срокове са само за ориентация – за южните райони на страната фасулът се сее в първата половина на месец април, а за северните през втората. В Добруджа и високите полета на страната – края на април или началото на май. Това зависи още от климатичните условия, релефа, изложението, както и от типа на почвата.
В суха почва семената поникват бавно, но във влажна и студена също, а като допълнение се нападат от болести, имат ниска жизненост и потиснато развитие.
Късните слани и повратни студове унищожават поникналите вече растения.
Фасул за зелен може да се отглежда и като втора реколта – засява се към средата на лятото.
Начин на засяване
Фасулът се сее на дълбочина 4-5 см при редово отглеждане, а разстоянието между редовете е около 50 см. Възможно е и двуредово в ленти, като разстояние между лентите е 55-60 см, а между редовете 25-30 см. При редово отглеждане семената се сеят на разстояние 6-8 см.
Друг начин за отглеждане е гнездово – на разстояние около 30 см между гнездата, които се разполагат шахматно, като във всяко се поставят по 6-7 семена на дълбочина 5-7 см.
Поливане, подхранване и окопаване
Важно условие за получаване на добра реколта са грижите. Редовното окопаване е от съществено значение, защото допринася за затопляне на почвата, разрушаване на почвената кора и унищожаване на плевелите. В междуредията се правят поне три и не по-малко от едно в защитната зона.
Поливането също влияе върху добивите, защото изискванията на фасула към почвената и въздушна влажност са високи. При засушаване трябва да се правят поливки през 4-5 дни.
Фасулът се подхранва във фаза втори-трети лист редово (на разстояние 10-на см встрани от редовете). Използва се амониев нитрат, гранулиран суперфосфат и калиев сулфат.
