Колорадският бръмбар е сред опасните вредители от семейство Листоядни. Бръмбарът е получил народното си название „колорадски“ към средата на 19 век, след като опустошил картофените полета на щата Колорадо, но родината му е Мексико. Насекомото има завидна екологична пластичност и за кратък период от време се разпространява в страните от Европа и Азия.
Колорадският бръмбар е специализиран по отношение на храненето, като консумира листата на няколко култури от семейство Картофови – картофи, патладжан, домати, пипер, тютюн, беладона.
Интересен факт е, че през 50-те години на 20-ти век вредителят е смятан за биологично оръжие, защото пристига в Европа заедно с пратки картофи от Америка. Причината за съмнение се корени и в това, че в естествената си среда бръмбарът се хранел само с един вид плевел – мексикански бодил (Solanum rostratum).
Възрастните бръмбари зимуват на дълбочина до 30 см в почвата на картофените участъци и се появяват през пролетта, търсейки партньори за размножаване, но те не предствляват сериозен проблем. Всъщност ларвите от последна възраст (4-та) са отговорни за 75% от щетите, свързани с храненето им.
На снимката яйца от колорадски бръмбър
Картофите обикновено понасят до 30% обезлистване, когато са във вегетативен стадий и губят устойчивост по време на формиране и израстване на клубените – малко след цъфтежа. Важно е до този момент да се предприемат редица защитни мерки.
Засаждане на разсада на постоянно място без стрес и изпитания
Колорадският бръмбар е опасен и с това, че е емигрант на континента и няма достатъчно естествени врагове, които биха могли да намалят масовото разпространение, като поддържат екологичен баланс.
Вредителят е изключително издръжлив и бързо развива устойчивост към химичните инсектициди за кратко време. Това означава, че борбата трябва да се провежда комплексно и на всички фронтове, опирайки се на жизнения цикъл на вредителя. Когато проблемът е очевиден, тогава само едно пръскане, а даже със силен инсектицид няма да го разреши.
Редуването на различни народни средства и химични препарати дава възможност за справяне с колорадския бръмбар.
Хрян
Колорадските бръмбари не обичат хрян. Използването му в ранна пролет препятства излизащите от земята бръмбари да снасят яйцата си по листата. Зеленият тор от хрян е естествено средство за контрол на първият стадий на ларвите.
Могат да се използват сухи или свежи листа. В 10 л вода се поставят 0,300 кг сухи или 1 кг свежи, съдът се покрива с мрежа и се оставя на слънчево и топло място – разбърква се периодично за хомогенизиране. След три дни може да се използва за поливане на почвата без прецеждане.
За пръскане по листата престоява две седмици до пълна ферментация. Прецежда се и се пръскат листата ежеседмично, но ако вече има бръмбари или личинки по листата, тогава процедурата се провежда през 3-4 дни.
Стратегическа тактика за засаждане на ранни сортове или втора реколта
Добра практика е засаждането на ранни сортове, защото с напредването на сезона и излюпването на всички яйца щетите се увеличават.
Предварителната подготовка и образуването на кълнове дава предимство преди появата на възрастните и ларвите. Установено е, че до 20% обезлистване почти не се отразява негативно на добивите.
Ранното засаждане може да се използва за образуване на бордюри от капанчета, които след заразяване се инспектират редовно, събират се механично и се изгарят или се пускат в съд с много солен разтвор.
Отглеждането като втора реколта също има смисъл, защото сортове с къс вегетационен период дават добра реколта, а възрастните, които не са намерили храна са напуснали участъка.
Капани
За капаните се използват съдове, които се вкопават в междуредията, а отворите остават на нивото на почвата. В тях се поставят нарязани клубени. Миризмата на картофи привлича вредителите, а попадайки всъда – остават там. Един капан е достатъчен за около 5 кв. м. Подобни капани могат да се устройват и през есента, което ще намали популацията.
Мулчиране
Когато се развият, ларвите падат от растенията, заравят се в почвата и след 5-10 дни излизат възрастни. За един сезон колорадският бръмбар развива 3-4 поколения.
За намаляване на възрастните и усложняване на придвижването им се препоръчва мулчиране със слама или листа от папрат, хрян, пелин и други растения, които колорадският бръмбар не харесва. Колкото слоят е по-дебел, толкова резултатите ще са по-добри. Препоръчва се мулчиране веднага след поникване на картофите.
Мулчът предпазва клубените от силното слънце и същевременно създава местообитание за враговете на колорадския бръмбар. Неприятна за вредителя е и миризмата на иглолистни, чиито дребни клонки могат да се използват със същата цел.
Дървесна пепел
Не трябва да се отнасяме скептично към дървесната пепел, която се използва в много случаи в градинарството. Лабораторни изследвания потвърждават, че тя е токсична както за възрастните, така и за ларвите при постоянно въздействие в продължение на 10-на дни. Използва се за поръсване на почвата и пудрене на листата на сухо. Учените подчертават, че влагата дезактивира действието на дървесната пепел и затова трябва да се използва в сухо състояние.
Синап
Синапът е добър сидерат, но в случая смесеното отглеждане (синапът се засява в междуредията) се използва, защото миризмата му прогонва бръмбарите. Установено е, че действа и срещу теления червей.
Синапът може да се използва и за пръскане – 100 г смлян синап в 10 л вода, престоява 5-6 часа и се добавят 100 мл оцет. След прецеждане пръскаме растенията.
Освен със синап, за обработване на надземните части се използват отвари и настойки от лук, чесън, змийско мляко, лют пипер, пелин, хвощ и други растения, които унищожават или отблъскват бръмбарите.
Като растения компаньони се използват тагетиси, невен, чубрица и др.
Естествените врагове на колорадския бръмбар са калинка, божа кравичка и богомолка.
