Държави от региона и Европейския съюз искат да закупят до 400 хил. тона пшеница и 690 хил. тона царевица от Сърбия, което представлява над половината от запасите в страната, съобщи местното електронно издание „Бизнес”. Според селскостопанския анализатор и член на Националния екип за възраждане на селските райони Бранислав Гулан Черна гора иска одобрение за внос и на 7 млн. литра слънчогледово олио от Сърбия, което е доста повече от потреблението в страната. „Това не е изненадващо заради войната в Украйна, вече всеки десети жител на Европа не разполага с достатъчно храна, а западни икономисти предупреждават, че през следващите месеци най-малко 20% от европейците ще се сбълскат с постоянен недостиг на основни хранителни стоки, най-вече хляб, слънчогледово олио, месо и мляко”, посочва Гулан.
Той изтъква, че в тази обстановка след решението на Сърбия да забрани износа на пшеница и царевица в опит да се погрижи за собственото си население е започнала безмилостна икономическа война за хранителни продукти. Северна Македония, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, но също и поне 2 държави-членки на Европейския съюз молят Сърбия за спешни доставки на допълнителни количества царевица и пшеница, за да осигурят достатъчно хранителни стоки за своите народи.
Според анализатора Сърбия разполага с повече от достатъчво пшеница и царевица за своите нужди и че след сеитбата ще разполага с доста зърно за износ. „Изнасяме пшеница и царевица основно за Румъния и Италия, след това за Босна и Херцеговина, Северна Македония, Албания, Австрия, Черна гора и Германия. През тази година с царевица се засяват около 1 млн. хектара. През 2020 г. реколтата бе около 8 млн. тона, докато през миналата година сушата оряза част от посевите, така че бяпа ожънати около 6 млн. тона. Сърбия има нужда от близо 4 млн. тона годишно за вътрешните си нужди. Реколтата ще бъде по-голяма от нашите нужди и ще е достатъчна за износ”, убеден е той.
През миналата година реколтата от пшеница в Сърбия бе 3,5 млн. тона, като през тази година са засети рекордните 630 хил. хектара. Реколтата от 300 хил. хектара, или около 1,55 млн. тона, е необходима за местното потребление, така че получените количества от останалата половина от засетите площи ще може да се изнесе без проблеми, при това на рекордно високи цени. Страната произвежда 232 хил. тона слънчогледово олио годишно, от които 80 хил. тона задоволяват нуждите на вътрешния пазар.
Най-големите вносители на сръбска пшеница са Италия с 255 702 тона, Босна и Херцеговина с 59 192 тона, Северна Македония с 56 808 тона, Албания с 29 051 тона, Австрия с 8010 тона и Черна гора с 6513 тона.
Посочените в молбата на Черна гора данни обаче показват колко сериозен е проблемът там, подчертава Гулан. „Заявените нужди на Черна гора за пшеницата са около 50 хил. тона. Царевицата за храна е около 3 хил. тона и още 20 хил. тона за фураж, а рафинираното олио е около 7 млн. литра. Сърбия вече взе решение за съгласуване на количествата пшеница и царевица, които ще бъдат изнесени за Албания и Северна Македония в рамкикте на инициативата „Отворени Балкани”, а по наша информация същото решение би трябвало да се вземе през следващите дни и за Черна гора и Босна и Херцеговина”, отбеляза той.
Оценката на анализатора за сеитбата в Сърбия през тази година е, че ще бъде по-скъпа. „Изкуствените торове са изключително скъпи, но също и горивото. Сеитбата на царевицата през тази година ще е с 50% по.скъпа, а при слънчогледа – с 30%. От друга страна цените на зърното и маслодайните култури на вътрешния и международните пазари са високи, което е стимул за провеждането на важни дейности в селското стопанство въпреки скъпите суровини”, коментира той.
