Правителството на Гърция търси алтернативи за вноса на селскостопанска продукция и храни заради продължаващите военни действия в Украйна, съобщи местният вестник „Катимерини”. Властите приеха план за спешни действия заради краткосрочните и дългосрочните последици от нападението на Русия с цел да защитят населението от възможен недостиг не само на енергоносители, но и на храни.
Планът е съгласуван на среща през миналата седмица под ръководството на министър-председателя на Гърция Кирякос Мицотакис и предвижда стимули за увеличаване на местното производство и въвеждане на контролни механизми за предотвратяване на недостиг. Той е базиран на предложение на министъра на развитието на селските райони и храните Йоргос Георгантас и трябва да гарантира необходимите количества от хлебна пшеница, царевица и слънчогледово олио, внасяни досега от Украйна и Русия. В него се предвижда Гърция да търси алтернативни пазари за снабдяване с тези продукти като например България, Румъния и други европейски страни, САЩ и Канада, но и Аржентина, ако това е необходимо. За вноса на фуражи погледите са насочени към Индия, Малайзия и южноамериканския континент.
Решението за предприемането на действия срещу евентуален недостиг е следствие от множестов опасения, включително от факта, че 70% от нуждите на страната от хлебна пшеница бяха осигурявани от Украйна и Русия. Към момента обаче остана неясно кога и дали изобщо този внос ще бъде възобновен. Запасите от брашно в Гърция ще стигнат приблизително за 2 месеца.
Предвидените мерки за наблюдение и контрол за гарантиране на достатъчни количества храни на пазара включват възстановяването на Комисията за безопасност на храните. В понеделник пък се очаква министерско решение, задължаващо компаниите в сектора да обявят с какви запаси разполагат. Предвижда се и създаването на база данни за обединяване на всички системи за изчисляване на наличните запаси. Дотогава ще бъде използван механизмът, разработен от министерството на развитието за осигуряване на подходящото разпределение на антисептици в най-тежките моменти от разпространението на коронавируса.
Колкото до увеличаването на производството в самата Гърция, ще бъде субсидирана царевицата през следващите 5 години след консултиране с Европейската комисия. Ще бъде подпомогнато отглеждането на зърнените култури, които гръцките фермери досега избягваха заради по-ниския марж на печалба. Освен това ще бъде намален процентът на слънчогледовото масло, изпозвано в производството на биогорива.
