В част 4 по темата за взаимоотношенията патоген – растение бяха разгледани типът на инфекцията и степента на нападението. Подчертано бе и значението на скоростта на имунната проява към патогена за охарактеризирането на имунитета. Темата ще продължи с начините за практическа оценка на растителната реакция.
В природата растенията съжителстват с други организми, чийто жизнен цикъл по един или друг начин е свързан с растението. При някои гъбни патогени има сапрофитна и паразитна фаза. Например при болестта струпясване по ябълката между растението и гъбата има синхрон. Патогенът презимува в окапалите листа и това е сапрофитна фаза. Там той образува особени плодни телца, където узряват спорите за подновяване на заразата през пролетта. Когато растенията излязат от покой и се появат живите тъкани, тогава гъбата има механизъм за изхвърляне на спорите. Те излитат през отвора на плодните телца и попадат върху новопоявилите се листенца. Започва паразитната фаза, когато се появяват признаците на болестта. Това са петна по листата, а по плодовете на някои сортове са по-отчетливи и наподобяват струпеи. От тази прилика идва името на болестта (фиг. 1).
Фиг. 1. Скала за поражения от причинителя на струпясването по ябълкови плодове. (Виж също в 4. част)
Засилване на пораженията: – 0 чифт ляво – здрави плодове; 1 – единични едностранни петна; 2 – петна от различни страни; 3 – сливане на петната; 4 – рани и деформации. (Оригинал - Стоев)
Различните сортове са с различна устойчивост към болестта. В селекцията на ябълкови сортове има такива, чиито плодове остават здрави или пораженията са незначителни. Такъв сорт е Флорина. Но при стремежа към разнообразие в градините има сортове, чиито плодове могат да пострадат. Наложителна е употребата на продукти за растителна защита (ПРЗ) и по точно на фунгициди. Как стопанинът да прецени сортовата устойчивост (обратно – чувствителност или податливост), а също е успеха на растителнозащитните проведените растителнозащитни мероприятия ?
Теоретичн в проба или реколта от 100 плода те могат да бъдат нападнати от 0 до 100%. Степента на нападение е първата оценка. Пораженията обаче не са еднакви. Тогава е наложително да бъде определено поражението. За целта плодовете се разделят на групи според наблюдаваните признаци и по-точно поражения (фиг. 1). Групите попадат в числителя на формулата, където а, b, c, d, e са бройките плодове с поражение от 0 до 4; в знаменателя е общият брой на плодовете, който в случая е 100, а 4 е най-високата степен в скалата. След пресмятането ще бъде получен индексът на заболяване (поражение) I, изразен в %.
Примерната формула е подходяща при наличието на отчетливи признаци , посочени в част 4 на поредицата. Съществуват скали за отчитане на площно засягане, а на съвременния етап вече има апаратура и начини за определяне на засегнатата площ. При някои културни видове е отчитано и състоянието на определен орган, какъвто е флаговият лист на пшеницата.
Познаването на взаимоотношенията между културните растения и причинителите на болести спомага за успеха на екологосъобразната растителна защита, а именно: получаването на високи и качествени добиви, чиста от пестицидни остатъци продукция и опазена природа.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
