В част 3 темата за взаимоотношенията патоген – растениие продължава с други прояви, които имат значение при изграждането на стратегията за растителното здравеопазване. В четвъртата част на поредицата ще бъдат посочени начини за оценка на тези взаимоотношения.
Преди да потърсите пестицидите част 3
В растителната имунология имунните реакции могат да бъдат отнесени към типа на инфекцията и степента на нападението.
Скоростта на имунната проява на растението към патогена е различна. Забавената реакция характеризира типичния имунитет и по-точно настъпващите изменения в картината на повредата (Патогените въздействат с вещества, кодирани от гените за вирулентност и патогенност. Тези вещества – дразнители предизвикват специфични отговори. Други вещества,обусловени от авирулентните гени,предизвикват алергични реакции (повишена активност).
Бързите реакции и съответно бързите промени показват свъхчувствителност (непоносимост, алергия) към причинителя.
Различията са обусловени от нееднаквостта на дразнителите, идващи от патогена (паразита) към растителната клетка. При естествени условия в картината на заболяването реакциите от различен тип се проявят заедно, а не в чист вид. Имунният отговор може да бъде проследен и описан на различни нива. Създадени са скали за такова проследяване (таблица 1).
Илюстрация 1. Повърхностни поражения при някои гъбни болести (микози). На снимките от ляво на дясно: кафява ръжда по ръж; жълта ръжда по ечемик; ранно нападение от брашнеста мана по ечемик; брашнеста мана по пшеница (класове и листа)
За проследяването на промените, настъпили след заразяването и като последица от имунния отговор, могат да бъдат взети и други признаци: деформации, както и особености на растежа и развитието на отделните растителни видове. Включването на повече признаци позволява проучването на болести с различен произход, включително и вирусните.
При съвременните възможности за доказване на патогена окомерното проследяване може да бъде допълнено с различни тестове (имуноензимни, полимеразна верижна реакция - ПВР/PCR), микроскопия, включително електронна. Доказването на патогена в определени тъкани и органи показва неговата способност да се разпространява в растителния организъм. Способността за разпространяване (агресивността) е важна характеристика на патогените. Тя е свързана тъканната (хистотропна) и органната (органотропната) специализация. Познаването на тези свойства на патогена, както и на растителния отговор към патогена, са необходими имуноселекцията, целяща намаляване на загубите от болести по културните растения. Пример може да даден с гъбната болест струпясване по ябълката и крушата. Стопанските загуби, които тя нанася пряко, произтичат от пораженията на плода. Тези поражения са по плодовата кожица, където се развива лятната безполова форма на гъбата, а също раните и деформациите при най-чувствителните (податливите) сортове.
При многото сортове, създадени във времето, има голямо разнообразие от прояви по плодовете. Има сортове, чиито плодове остават здрави, както и такива с много тежки поражения. Освен това в зависимост от външни условия (изложение на дървото, растителна защита и др.) при един сорт или при един сортов представител има цяла гама от прояви.
Скала за пораженията от струпясване по ябълкови плодове.На снимката засилване на пораженията: – I чифт ляво – здрави плодове; II – единични едностранни петна; III – петна от различни страни; IV – сливане на петната; V – рани и деформации. (Оригинал снимка - Стоев)
Чрез посоченото степенуване (градиране) може да бъде окачествена и реакцията на към други патогени, например вируса на сливовата шарка (РРV). Там наред с прошарването на плодовата кожица и деформациите на плода като реакция се явява и ранно окапване на плодовете.
При житните със слята повърхност, чиито представители (пшеница, ечемик, овес) са застрашени от вирусни болести (жълто ечемичено вджуджаване, пшеничено вджуджаване), вниманието е насочено към потиснатия растеж и забавеното развитие на заразеното растение (таблица 2). Посочените болестни прояви могат да бъдат масови в години, когато условията са благоприятни за заразяване на растенията. При залагането на опити за проверка на устойчивостта трябва да бъдат осигурени схеми за поетапно засяване, защото в ранните посеви се заселват листни въшки, които пренасят заразата.
Таблица 2. Възможности за проследяване на вирусното вджуджаване.
При брашнестите мани, които почти без изключение, се развиват повърхностно като външни паразити (ектопаразити), отчитането на реакцията на нападнатото растение често е затруднено поради нападение поражения от високи температури, механични повреди, включително от насекоми и др. Освен това в началото на вегетацията растителните органи са в развитие, а това не позволява измерване на площи. Тогава вниманието може да бъде насочено към някои особености в картината на болестта, произтичащи от презимуването на патогена, например гъбата Podosphaera leucotricha, която при условията на България презимува в пъпките на леторастите. С настъпването на пролетта от заразените пъпки патогенът обхваща системно всички новообразувани органи. Листата остават дребни, по-бледи, покрити от спорите на гъбата. По-късно тези листа изсъхват (прегарят) и окапват. Тогава в периферията на дървесната корона изпъкват оголените върхове на леторастите. Тази болестна проява също подлежи на отчитане.
Друг тип е напетняването (петносването), когато засегнатата растителна тъкан е рязко ограничена от здравата (ръжда по крушата, листни петна (ринхоспориоза по житните и др.). При ръждата по крушата (Gymnosporangium sabinae) в същинските петна по листата гъбната тъкан е плътна и образува в растителната тъкан т. нар. строми, около които има по-тесен или по-широк светъл ореол. Строми се образуват и по сливовите петна, нападнати от гъбата Polystigma rubrum. Броят на петната и тяхната големина спрямо общата площ също позволяват отчитане и съответно охарактеризиране на сортовата реакция.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита (следва продължение)
