Неблагоприятните атмосферни условия през пролетта и лятото са причина за загуби на овощарите. Застудяването и валежите от сняг и дъжд през април и началото на май не позволиха протичането на опрашването и оплождането при овощните видове.
Най-много пострадаха костилковите видове като череша, вишна, кайсия и праскова. Наред с това стопаните не можаха да проведат много важни растителнозащитни мероприятия около цъфтежа на растенията. С напредването на вегетацията дърветата при костилковите овощни пострадаха от ранното кафяво гниене и синдрома на „опожаряването”, а прасковите от къдравостта. Загинаха цветове, млади завръзи и леторасти, а при кайсиите беше наблюдавана частична или пълна апоплексия.
Горещините през лятото и продължителното засушаване изтощиха дърветата в градините без възможност за напояване. При това трябва да бъде подчертано и пагубното въздействие на зачестилите ветрове, известни като суховеи. Те намаляват полезното действие от поливането, защото засилват изпаренията от листната маса. Признаците на увяхване, последвано от изсъхване на лисата в някои градини бяха наблюдавани още в края на август.
През септември в някои градини короната на дърветата вече беше загубила част от листната маса. Това обезлистване е много опасно не само заради намаляването на асимилационната площ, където чрез фотосинтеза става образуването на необходимите за растението хранителни вещества, но и заради възможността от преждевременно развитие на листни и цветни пъпки през есента, когато времето се задържи топло и паднат по-обилни валежи.
При семковите овощни видове ябълка, круша и дюля пораженията от посочените абиотични фактори са по-слаби. Загубата на листна маса в началото на септември е по-слаба, но плодовете са по-малко. Непроведените през пролетта пред- и следцъфтежни пръскания позволиха развитието на гъбната болест струпясване по плодовете на чувствителните към патогена сортове. По откритите части на дървесната корона, изложени на продължително огряване от слънцето доведе до т. нар. встъкляване на плодовете. Повърхността в мястото на повредата изглежда по-тъмна като мокро петно, под което е засегнат и пулпът (плодовото месо). Такива плодове са негодни за съхранение и могат да бъдат оползотворени само с бърза преработка.
Поражения от продължителните горещини и засушаването има и при касиса. Изразяват се в изсъхване и на листата и периферни пригори на петурата. Намаляването на асимилационната повърхност и при касиса е предпоставка за по-лоша подготовка за настъпващата зима. При малиновите сортове, плододаващи до края на вегетацията (т. нар. ремонтаннти сортове), падналите през втората половина на лятото валежи и кратковременното захлаждане, засилиха образуването на плодове и това ще увеличи добива.
Какво могат и трябва да направят стопаните до края на годината, за да предотвратят нанесените поражения, доколкото е възможно ?
В овощните градини трябва да бъде извършено старателно обследване на състоянието на дърветата и храстите. Внимание трябва да бъде обърнато на състоянието на клоните и разклоненията, останали напълно без листна маса. Напълно възможно е част от тях вече да са изсъхнали. Такива части на дървесната корона може да бъдат изрязани веднага. На отстраняване подлежат също клони, загинали от причинители на болести или нападнати от насекомни вредители. (Следва продължение)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
