Реформата в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) разбуни духовете сред общността, но когато срещу новия изпълнителен директор на агенцията професор Христо Даскалов се появи лъжлив пасквил, целящ дискредитацията му, на всеки колега журналист, отразяващ печалните времена от родната българска демокрация, няма как да не му„светне лампичката”, че вероятно това е атака срещу бъдещото преструктуриране, което би засегнало статуквото, свикнало да получава „тлъсти обществени поръчки” от държавната хазна.
Пишем тези редове по повод наскоро появилата се анонимна публикация в един от интерент сайтовете, където името на новия директор се свързваше с уж нередни сделки с имоти. Като уважаващи себе си журналисти, нямаше как да не потърсим становището на проф. Даскалов по повод тази публикуция.
Ето и неговият коментар по темата.„Изненадах се, че ме водят като престъпен елемент само защото изкупих земята под моята родна къща, в която се родиха и двете ми дъщери. В общината останах единствен, който не си беше купил земята и сега това се превърна в голям въпрос. При втората сделка изкупих дялове на мои братовчеди, но реалните декари са по-малко от тези, за които се съобщава в публикацията. И ако е нередно, че съм сключил сделки с мои роднини, очевидно някой силно желае да ме превърне в престъпен елемент. Колкото до сина ми, който е започнал бизнес в туризма, несериозно е да се пада до това ниво. Подобни нападки не отговарят на истината и е странно, че се действа по този начин”.
Първа част на интервюто с проф. Христо Даскалов
Синор.бг продължава с втората част от интервюто, което дава насоки как ще изглежда новата агенция за безопасност по храните, когато от юли тази година мине на подчинение на Министерския съвет.
Г-н Даскалов, как с преминаването на БАБХ към МС ще гарантирате, че ще бъде прекратен вносът на пестицидни домати и краставици от Турция и Албания например, който влиза на изключително ниски цени?
Основната функция на агенцията е да гарантира безопасната храна, която се предлага на нашия пазар. БАБХ ще продължи да го прави чрез системата на фитосанитарния контрол. Но по отношение на цените и нарушенията, свързани с фактурирането на зеленчуците и плодовете, това по никакъв начин не кореспондира с нашата контролна функция. Ние сме ветеринари и агрономи – има си контрол по стоковите борси, където работят икономисти и в техните функции влизат тези проверки.
Контролните органи никога не започнват и не свършват само с Българската агенция по безопасност на храните. Ние отговаряме за безопасните храни и за здравите животни. Оттам нататък има редица други институции, които трябва да проверят дали е спазена конкуренцията. Това вече не е наш ангажимент.
НАП започва проверки на свързаните фирми в земеделието
При сегашните несъвършенства на ветеринарния регистър ВЕТИС, допуснали фантомните животни, за които се отпускат евросубсидии, какви промени трябва да се въведат, за да се получи това разделение в контрола между БАБХ и земеделските служби?
Примерът с анкетните карти, за които стана въпрос (в първата част на интурвюто), отговаря на Вашия въпрос по отношение на фантомните животни. Популацията, или броят на животните в страната е чисто икономическа категория и в тази връзка ветеринарният лекар не би трябвало да отговарят за отчитането им. Това не влиза в длъжностната му характеристика и не е редно да попълва анкетни карти за животни, които физически той не би могъл да провери. Фермерът си е декларирал животните, а лекарите през ВЕТИС системата само трябва да проверят те действително фигурират в регистъра. И, ако преди ден фермерът е продал част от тези животни, ветеринарят няма как да хване нарушението.
Искам да уверя колегите, че от началото на февруари ние водим задълбочени разговори с ръководството на новото Министерство на електронното управление по повод състоянието на системата ВЕТИС. Имаме тяхното уверение, че в обозрим период от време ще бъде готова новата модификация на ВЕТИС и тя ще бъде прехвърлена на отделна платформа.
Ветеринарните лекари ще станат ползватели на този регистър, без да се занимаваме с нейното организиране и поддържане. Защото системата изисква експерти в областта на високите технологии (IT-специалисти). В резултат на промяната десетки хора вече няма да бъдат на издръжката на БАБХ, няма да се пилеят и държавни средства за договори с външни фирми, които да поддържат ВЕТИС, каквато е била досегашната практика.
Казахте в обозримо бъдеще, че ще стане това прехвърляне – кога точно лекарите биха ползвали новата модерна ВЕТИС?
С министър Божидар Божанов и с експертите вече обмисляме като практическа възможност как да се работи. Тъй като Министерството на електронното управелние все още се структурира, така че те биха могли да кажат. Но желанието е взаимно по-бързо да го решим. Още повече, че тази платформа на ВЕТИС е първичният вариант и е много стара - още от 2007-2008 г.
Според бъдещата структура ще назначавате ли агрономи и в кои области е най-силна потребността?
Все още е рано да говорим за бъдещата структура, но вече сме си поставили ориентир и той е, че в страната има 262 общини. Длъжни сме да назначим поне един агроном в една община, защото противното е неразбираемо. Освен агрономи в ларобаториите ще имаме нужда от химици, физици, молекулярни биолози и микробиолози. Лабораториите като бройка няма да се повишат, въпреки че в последните години се извърши едно голямо редуциране на броя им.
От създаването на БАБХ през 2011 г. досега с над 40% беше намален броят на работещите лаборатории в страната. Да не говорим за броя на лабораториите - от 29 във всеки областен град преди, сега те са само 8 – отпаднали са цели 21.
Освен тези 8 лаборатории имаме още пет специализирани. Моят план е навсякъде да помогнем на колегите и да укрепим състава на тези 13 лаборатории с нови експерти. Специализираните лаборатории са в София и това са Националният диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ), Централната лаборатория по карантина на растенията (ЦЛКР), Централната лаборатория за химични изпитвания и контрол (ЦЛХИК), Централната лаборатория за окачествяване на зърно и фуражи и Централната лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология (ЦЛВСЕЕ).
А проблемът с възлагането на външните поръчки – какъв процент от поръчките по профилактичната програма ще възложите на работещи от БАБХ?
След рекапитулация, която извършихме с проверките , се оказа, че петте специализирани лаборатории могат на 100% да извършват анализите по профилактичната програма. Около 50 млн. лв. е бюджетът за тази година. В нея заложихме и параметри за плащане на труда на частно практикуващите ветеринарни лекари, знаем какъв брой проби ще бъдат взети, като осъвременихме с около десетина процента цените за консумативите. Лекарите са пратили тяхната тарифа, така че се съобразихме и с техните актуални цени. В близките седмици се надявам, че ще имаме подписана профилактична програма за 2022 г.
Бозуков за проверките, възлагани от БАБХ на външни фирми
А имате ли резултати от проверките за това колко и кои външни фирми са получавали договори за възлагане на дейности, които е можело да се извършват и от състава на БАБХ?
Все още правим анализ на договорите и когато станем готови, ще излезем с точните цифри. Защото наистина е имало редица договори - и то с доста висок бюджет, по които анализираме защо не са били възлагани на държавните лаборатории. Очаквам в скоро време да обявим резултатите, така че обществото да знае колко милиони са изтекли в това направление. При положение, че екипите на държавните лаборатории е можело да свършат тези поръчки, защото за тях БАБХ е плащала и съответните заплати.
Кога да очакваме решение и по другата порочна практика – с изтичане на държавни пари към мобилните инсинератори?
Няма как да правим резки движения на този етап. Но обществото може да бъде сигурно, че и по отношение на тези дейности ще прекратим порочните практики, за които преди време информираха и медиите.
Искам да уверя, че по отношение на инсинераторите въпросът ще се решава принципно. Договорът с тях изтича в края на тази година, така че ще намерим разумно решение, защото говорим за практика, която не търпи прекъсваемост – свързана е с постоянно изгаряне на субпродуктите, които всеки ден се трупат животински остатъци.
А по отношение на кръговата икономика, смятате ли, че най-после и у нас ще заработят модерни мощности, преработващи тези остатъци?
Преди да седна на този горещ стол, съм се интересувал от тази тема и зная, че в екарисажа във Варна вече се произвежда нов продукт от преработената продукция. В страната ни имаме два действащи екарисажа – в Шумен и Варна, които са с огромен капацитет. Все още нямаме точен проект, с който да се похвалим, но ще работим, така че в бъдеще да организираме процесите.
Тази зима птичият грип отново нападна редица държави в ЕС, България за пореден път не е изключение. Как ще процедирате по отношение на тези профилактики?
Знаете, че колегите реагираха мигновено. Пробите пбяха пратени в лабораториите, подготвени бяха заповедите, а и птицефермите имат отработени мерки за подобряване на биосигурността.
Но по отношение на тази опасна болест имам конкретна идея, така че в бъдеще тези случаи да намалеят. Целта е да анализираме причините защо на едни и същи места в страната се появяват втори, трети, четвърти, дори пети път да се появява инфлуенца по птиците, коята е една сериозна камбанка за нас.
Понеже обикновено бягаме след събитията, ще се опитам да събера в бъдещите месеци нашите капацитети от университетите в работна група, за да видим къде е проблемът и да го решим. Това са хора с богат опит в здравеопазването на животните, за да анализираме цялата досега събрана информация. Желанието ми е да подходим максимално професионално, защото без хората от науката няма как да повишим биосигуростта с нови мерки, които допълнително да бъдат въведени. Ще работим съместно и представителите на бизнеса и браншовата организация на птицевъдите, така че предотвратим бъдещи появи на тази смъртоносна болест.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
