През зимата овощните култури и храсти се намират във фенофаза на принудителен покой заради неблагоприятните метеорологични условия. Когато изискванията на пъпките към студ са задоволителни – те остават в покой, но бързото повишаване на температурите може да активира жизнените процеси и да ги изведе от това състояние. Най-бързо на затоплянето реагират дрянът, лешникът и бадемът, следвани от кайсията, прасковата и джанката. Дюлята и мушмулата се развиват най-късно.
Възстановяване на овощните дървета
Качествената зимна резитба регулира репродуктивните и растежни процеси, а освен това благоприятства равномерното разпределение на запасите от органични вещества между по-ограничен брой растежни пъпки.
Преждевременната, а също и късната резитба се отразява неблагоприятно на овощните култури, защото ги лишават от голяма част от асимилатите, образувани през предходния вегетационен период. Това са органични вещества, които са продукт на фотосинтезата. Съставът им зависи от вида и възрастта на растенията, надморската височина, географската ширина, а също от вегетационния период и фазата на развитие.
При зимната резитба календарът не може да бъде точен ориентир, защото основното правило е температурата на въздуха да бъде по-висока от -5 градуса по Целзий. Ниските температури правят дървесината крехка и трошлива и клоните могат лесно да се повредят. Важно е да се ползват чисти и остри градински инструменти, както и да се обработят срезовете.
При кои овощни дървета и храсти може да се извършва зимна резитба?
Характерното за зимната резитба е това, че се извършва най-напред при студоустойчивите овощни видове – ябълка и круша, а при по-нежните костилкови култури (сливи, вишни и череши) малко по-късно. При ранно цъфтящите овошки – бадем, кайсия и праскова е добре резитбата да приключи до края на февруари, защото при тях вегетацията се възобновява по-рано. Това се отнася и за френското грозде.
До набъбване на първите пъпки могат да се отстранят стари, болни и повредени клони, ако не е правена фитосанитарна резитба.
При плододаващите овощни култури се прави просветляване на короната, като се премахват цели клони и клончета с различна големина. Съкращава се дължината им, като при едногодишните клонки дървесината се реже над пъпка (приблизително 3-4 мм над пъпката), под ъгъл 45 градуса и с наклон на противопложната страна.
Когато се отстраняват цели клончета или клони, срезът се прави над удебеления пръстен, намиращ се в основата. Той не трябва да се наранява или да остават чепове, които могат да затруднят зарастването на раните. При по-големите срезове е важно да се използва овощарска замазка или блажна боя непосредствено след срязване – така се ускорява зарастването и се предотвратява заразяване.
Всяка овощна култура и сорт имат своите особености при резитбата, които трябва да се съблюдават.
След ябълките се прави резитба на крушите, като процедурата включва освен фитосанитарна резитба и оформяне на короната. За оформяне и просветляване на короната се допуска отстраняване на всякакви клони и леторасли, които водят до уплътняване.
След крушите идва ред на сливите, вишните и черешите. Успоредно с резитбата при необходимост се подбират и калеми за присаждане.
Ако зимата е топла и не се очаква застудяване, тогава може да се реже къпината, цариградското грозде, аронията и боровинката. При тях се режат не само дребните, засъхнали и повредени клонки, но и тези, които са неплододаващи, ако това не е направено през есента.
Когато всички манипулации са извършени правилно, тогава растенията са защитени от стрес и може да се очаква добра реколта. Не трябва да се забравя, че несъблюдаването на правилата при резитбата води до комедотечение при костилковите овощни култури.
