Само преди дни, в интервю за синор.бг дългогодишният фермер от Съединение Ангел Вукодинов предупреди колегите си, а и обществеността, че „някои фермери вече са фалирали, но все още не знаят това“. За последните 30 години зърнопроизводителите изградиха стопанства, направиха ги модерни и както казва Вукодинов, „бяхме спокойни, когато мислехме за бъдещето, но днес всичко това остана назад. Сега нашият сектор се бори да е на плюс и не остават средства за реинвестиции. Зърнопроизводството стана трудно и започнахме да не виждаме смисъл в усилията, които влагаме“, посочи още фермерът.
Повдигаме темата неслучайно, защото извън ниските световни цени на зърното и екологичните изисквания, от фермерите се изисква също да се стреми към така нареченото „интегрирано производство“. А то по същество представлява натрупване на множество екологични практики, чието доброволно изпълнение е почти невъзможно да се изпълнят. По данни на БАБХ за 2024 г. в България няма и една регистрирана фирма, която да отговаря на определението „интегрирано производство“.
В началото на тази година администрацията подготви и цялостно ръководство за прилагане на този тип производство. Защото, както е написано в увода на това ръководство, освен ключовите цели за осигуряване на продоволствена сигурност и безопасност, в стратегията на Еврокомисията „От полето до трапезата“ са включени още две цели, свързани с пестицидите: намаляване на общата употреба на химични пестициди до 2030 година с 50%, и свиване на употребата на по-опасните пестициди – също с 50 на сто. В допълнение, през 2021 г. беше приет Регламент (ЕС) 2021/21158, в който се подчертава, че в ЕС следва да се стимулират устойчиви земеделски практики, сред които интегрирано управление на вредителите, за производство на висококачествени и безопасни храни, и за опазване на околната среда.
Българското ръководство дава следното определение, а именно, че „концепцията за интегрирано управление на вредителите (ИУВ) включва внимателно проучване на всички налични методи за растителна защита и последващо интегриране на подходящи мерки за ограничаване развитието на популациите от вредни организми, за поддържане на икономически и екологично обосновани равнища на употреба на ПРЗ и на други форми на намеса и за намаляване или свеждане до минимум на рисковете за здравето на хората и околната среда. Интегрираното управление на вредителите е насочено към производството на здрави култури с възможно най-малки нарушения на агроекологичните системи и насърчаване на естествените механизми за контрол на вредителите“, четем в българското ръководство..
Общите принципи за ИУВ са осем:
1. Предпазването от вредители и/или тяхното ограничаване следва да се постига или подпомага основно чрез:
а) сеитбоборъщение на културите;
б) провеждане на подходящи агротехнически мероприятия (например предварително подготвяне на разсадните лехи, време и гъстота на сеитба, подсяване, оптимално разстояние между културите, противоерозионни обработки, санитарни мерки и резитби и др.);
в) използване на подходящи устойчиви/толерантни сортове растения и на стандартни/сертифицирани семена и посадъчен материал;
г) прилагане на балансирано торене, варуване, практики за напояване и дренаж;
д) предотвратяване разпространението на вредни организми чрез прилагане на санитарни мерки (например чрез редовно почистване на машините и на оборудването);
е) опазване и поддържане на полезните организми (например чрез прилагане на подходящи растителнозащитни мерки или чрез използване на екологични инфраструктури във или извън обработваемите площи).
2. Вредителите трябва да бъдат наблюдавани чрез подходящи методи и средства. Такива методи следва да включват научнообосновани системи за предупреждаване, прогнозиране и ранно диагностициране, както и ползване на професионални консултации.
3.На базата на резултатите от наблюдението професионалният потребител трябва да реши дали и кога да прилага мерки за растителна защита. Определящ фактор при вземането на решения са утвърдените прагове на икономическа вредност. Преди третиране по възможност трябва да се вземат предвид праговете на икономическа вредност, конкретните площи, култури и климатични условия.
4. Устойчивите биологични, физически и други нехимични методи трябва да се предпочитат пред химичните методи, когато осигуряват задоволително равнище на контрол на вредителите. 5. Прилаганите ПРЗ трябва да бъдат селективни по отношение на целта и да имат минимални странични ефекти върху здравето на хората, полезните организми и околната среда.
6. Професионалният потребител трябва да ограничава употребата на ПРЗ и други форми на намеса до необходимата степен, например да ползва по-ниски дози, намален брой третирания или частично третиране (например ленточно или огнищно), когато прецени, че степента на риск за културата е приемлива и не се увеличава опасността за изграждане на устойчивост при вредителите.
7. Когато има опасност от създаване на устойчивост, но опазването на културата изисква нееднократно прилагане на ПРЗ, за да се запази ефективността на продуктите, трябва да се прилагат наличните стратегии срещу развитието на устойчивост. Това може да включва употребата на няколко ПРЗ с различни механизми на действие.
8. На базата на данните за употребените ПРЗ и данните за наблюдението на вредителите, професионалният потребител проверява доколко са успешни прилаганите мерки за растителна защита.
Ръководството съдържа цели 200 страници, които няма как да опишем дори в поредица. Но целта ни е да покажем на администрацията, че в България вече има хиляди стопанства, разполагащи прецизни норми за използване на растителната защита. И когато тези фермери получават подпомагане по някои от екологичните схеми, е редно да направят преглед на всички тях. И да предложат на Еврокомисията начин да подпомага и онази част от родното земеделие, което инвестира, за да получи табелката „стопанство с интегрирано производство“. В момента компенсационните плащания по екологичните схеми на директните плащания покриват една десета част от това, което фермерът прилага като изисквания. Ако ЕК допусне подпомагане за земеделци, прилагащи интегрирани практики, но в пълнота, е редно да ги подкрепиш с ново компенсаторно плащане – по аналогия със сертифицираните биофермери и биофермерите в преход.
Ще добави още нещо от ръководството на МЗХ, върху което трябва да се акцентира. За да стане ясно и на фермери, и на чиновници, че основната част от наблюденията се извършват от земеделците, а това е допълнителен труд, за който трябва има субсидиране.
„Интегрираното управление на вредителите е подход, базиран на превенцията в дългосрочна перспектива – опазване на земеделските култури, посредством извършване на устойчиви селскостопански практики и последователно редуване и комбиниране на различни екологосъобразни методи и техники за защита на растенията, с цел поддържане на популационната плътност на вредителите под прага на икономическа вредност при гарантиране опазването на общественото здраве и околната среда, и приоритетно използване на физични, биологични и нехимични методи за контрол. Прецизното наблюдение на вредителите е ключова предпоставка за вземане на навременно и ефективно решение относно правилния момент за прилагане на подходящи мерки за контрол.
И понеже изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) утвърждава списък на икономически важните вредители по земеделските култури по административно-териториални единици – области и прагове на икономическа вредност (ПИВ) за икономически важните вредители. Целта е вредителите да подлежат на постоянни наблюдения. Земеделските стопани осъществяват масови и маршрутни обследвания на стопанисваните от тях площи, и извършват диагностика и идентификация в случай на установяване на вредител. За проведените наблюдения, обследвания и диагностика земеделските стопани попълват Дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ и публикуван на електронната страница на БАБХ.
„Продукти за растителна защита с нисък риск“ са ПРЗ, които съдържат само вещества, при оценката на риска на които е установен значително по-нисък риск, в сравнение с другите ПРЗ и при употребата им не са необходими мерки за намаляване на риска.
Заради благоприятните им свойства, разработването и пускането на пазара на нискорискови вещества и продукти се насърчава чрез по-дълъг срок за одобрение (за 15 години вместо за 10 години), удължен срок за защита на данните за изследванията, представени за одобрение и последващо разрешение (от 10 до 13 години), по-бърза 9 ЗАКОН за защита на растенията (Обн. ДВ. бр.61 от 25 юли 2014г., изм. ДВ. бр.12 от 13 февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.44 от 10 юни 2016г., изм. ДВ. бр.58 от 18 юли 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.17 от 23 февруари 2018г., изм. ДВ. бр.17 от 26 февруари 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.51 от 5 юни 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.65 от 21 юли 2020г., изм. ДВ. бр.102 от 23 декември 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.102 от 8 декември 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 март 2024г.) 10 РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 540/2011 НА КОМИСИЯТА от 25 май 2011 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъка на одобрените активни вещества 7 процедура за разрешаване (120 дни вместо 1 година).
(В следващия текст очаквайте повече конкретика от практиките, необходими за прилагане на интегрираното производство).
