Ниското ниво на киселинност на почвата при големи количества валежи води до изтегляне на сулфатите от почвата и след зимния сезон може да се стигне до недостиг на сяра. Какво трябва да предприемем, за да не се случва това?
Сярата е важен елемент в белтъчините и участва в много от процесите на синтез в растенията. Всякакви пречки по отношение на достъпността на този химически елемент се отразяват върху фотосинтезата и синтеза на серни аминокиселини. Сярата отговаря по-конкретно за усвояването на азота от растенията и затова нейният недостиг или закъснялото й внасяне отслабва интензивността на поглъщане на азота и забавя циркулирането му в растенията. Чрез подхранването със сяра се повишава съдържанието на белтъчини в зърната, както и добивите като цяло.
Растенията използват сярата през целия вегетационен период, но най-интензивен е този процес в началото на цъфтежа. Затова трябва да я осигурим на посевите именно тогава, за да успеят да използват ефективно азота. При недостиг на грам сяра растенията не успяват да усвоят по 10 грама азот.
При пшеницата основното подхранване със сяра става при влагането на първите дози азотни торове, като тон засято зърно се нуждае от 4,5 килограма сяра.
Особена необходимост от сяра има рапицата – около 50-70 килограма на хектар. При това подхранването трябва да стане доста преди началото на пролетната вегетация. Най-често се влага заедно с други елементи като магнезий и калий. Растенията поемат магнезия заедно със сярата, а калият като нея отговаря за поглъщането на азота от почвата и използването му от растенията. Дозата на влаганата сяра обаче зависи и от типа почва, като варира от една трета до една четвърт от внесените дози азот. Например при влагане на 180 килограма азот на хектар са необходими от 45 до 60 килограма сяра.
От богатите на сяра торове си струва използването на амониев сулфат, който е в състояние да задоволи напълно нуждите на растенията от химическия елемент. Преди началото на пролетната вегетация се използва и английска (горчива) сол (разтворим магнезиев сулфат). През периода на цъфтеж растенията се подхранват отново с нея, но с пръскане.
