Според съвременната биогенна квалификация на сярата е отредено отговорно значение – по важност стои наред с азота, фосфора и калия. Тя е не само незаменим хранителен елемент, но и добър инсектицид, фунгицид и препарат за борба с акарите. Установено е при почвени и листни анализи, че наличието на сяра е от 5 до 15 пъти под нормата, което прави този елемент един от най-ограничаващите добивите и вкусовите качества на плодовете и зеленчуците.
Симптоми при недостиг на сяра
При земеделските култури се среща много често скрит глад на сяра, който води до понижаване на добивите и качеството. Сярата участва в азотния метаболизъм, ензимната активност и синтеза на протеини. Предполага се, че недостигът на сяра и азот са свързани, но се диагностицира трудно – при недостиг на сяра пожълтяват младите издънки и листа и често засъхват, а при недостиг на азот пожълтяването засяга по-старите, долните листа. И в двата случая общият растеж на земеделските култури е забавено.
Сярата като хранителен елемент за растенията
Сярата има многостранно влияние върху растенията и помага за:
– стимулиране растежа в ранен стадий на развитие на растенията, като ускорява фотосинтезата и развитието на кореновата и семенната системи;
– увеличаване на добивите и вкусовите качества;
– увеличаване на количеството азотфиксиращи бактерии при бобовите култури;
– подобрява имунитета на растенията и устойчивостта им при стрес, болести и вредители;
– усвояване на азота и образуване на въглехидрати;
– закисляване на почвата при култури, обичащи кисела почва;
– синтез на витамини.
Серни торове
Използването на чиста сяра като хранителен елемент може да се използва само в дългосрочен план – тя е бавно усвоима, защото трябва първо да се окисли от почвените микроорганизми, а това отнема време. Колкото е по-фина и по-дълбоко заровена, толкова по-бързо ще се превърне в сулфат. На пазара се предлага нано сяра, която се усвоява сравнително по-бързо.
Корените на растенията могат да усвояват сярата само като сулфатни йони, а чрез листата се улавя от въздуха серен диоксид
Основните видове серни торове са три вида – сулфатно-серни (съдържат комбинация от сяра с азот и калий, които се разтварят бързо в почвата), калиев сулфат (подходящ за култури, имащи нужда от калий и сяра, но не и от азот), амониев сулфат.
Кога листните въшки стават опасни за овошките
Сяра съдържа и оборският тор, но количеството й е твърде променливо. Амониевият тиосулфат се разлага в почвата и образува приблизително равни количества елементарна и сулфатна сяра. Калциевият сулфат е сравнително слабо популярен – съдържа само 15% сяра и е вторичен продукт при производството на суперфосфат.
Много култури се нуждаят от по-големи количества сяра за пълноценното си развитие. Лукът и чесънът имат нужда от този елемент за образуване на алицини, които са естествени антибиотици за хората. Органосерните съединения в растенията оказват влияние върху аромата, вкуса и подобряват устойчивостта срещу болести и неприятели. Всички зелеви култури съдържат серни съединения и имат по-високи потребности. Повече сяра е необходима и на бобовите култури за азотната фиксация от атмосферата, както и на всички житни култури, царевица, захарно цвекло, картофи и др.
Сяра в биологичното земеделие като инсектицид и фунгицид
Колоидната сяра се справя прекрасно и унищожава вредители като листни въшки, трипс, бълхи и други дребни вредители. Незаменимо средство е и в профилактиката и борбата с различните видове растителноядни акари, защото повечето други средства са достатъчно токсични за растенията и човека.
Колоидната сяра се справя прекрасно с обикновената и брашнеста мана. Тя може да се използва в началото, в средата и в края на сезона. В началото и средата на вегетацията се използват по-малки дози 30 г на 10 л вода, а в края на сезона дозата се увеличава до 50 г на 10 л вода.
