Всички ние се тревожим за проблема с нитратите, за вредите, които причиняват на човешкото тяло. Сами по себе си те не са токсични, но риск за здравето ни крият веществата, образуващи се при метаболизма в стомашно-чревния тракт – това са нитритите и нитрозамините. Именно те причиняват различни заболявания, дължащи се на канцерогенни, мутагенни и ембриотоксични свойства.
Какво казва науката?
От научна гледна точка основни източници на замърсяване с нитрати са прекомерното или неправилно използване на органични и минерални торове в селското стопанство, отпадъчните води от бита, животновъдството, промишленото производство на торове и др.
Максималната безопасна доза нитрати за хората е 4 мг нитратни йони на 1 кг телесно тегло (Последните доклади на Световната здравна организация допускат 5 мг).
Почвоведите са установили разлики в натрупването на нитрати в отделните растителни видове и са ги разделили в няколко групи.
Растения от първа група – ябълка, круша, слива, роза, иглолистни. Те преобразуват нитратите още при самото им постъпване в кореновата система от почвата.
Разпознайте недостига на калций
Растения от втора група – всички растения от сем. Бобови, сем. Сенникови и някои сортове царевица. Тези растения преобразуват нитратите само частично.
Растенията от трета група напълно транспортират нитратите, които са постъпили в корените към вегетативните органи. Към тази група спадат зърнените култури, кореноплодните, грудковите, луковичните, листните зеленчуци, фуражните култури и др.
Във възходящ ред на средната концентрация на нитрати културите от трета група са подредени както следва: картофи, домати, краставици, лук, зеле, цвекло, листни зеленчуци. Средното съдържание на нитрати в картофите е около 15 пъти по-малко от това, съдържащо се в салатното цвекло, но тук е важно количеството, което се консумира.
Пипер, патладжан, чесън, зелен грах и фасул се характеризират с ниско натрупване на нитрати.
Зеленолистните зеленчуци като маруля и салати (400-2 900 мг /1 кг сурова маса), копър (400-2 200 мг/кг), спанак (600-4 000 мг/кг), репички (400-2 700 мг/кг), ряпа (1 500-1 800 мг/кг), магданоз (1 700-2 500 мг/кг).
Защо трябва да има ротация при площите с пипер
Факт е, че растенията, отглеждани в закрити съоръжения и оранжерии, натрупват повече нитрати, защото често изпитват недостиг на светлина, но и тук оказват основно влияние специфичните особености на културите.
При отглеждане на растителни видове с ниска способност към натрупване на нитрати можем да ограничим значително техния прием.
Важно е да не забравяме и друга особеност – нитратите се разпределят неравномерно в растенията. В генеративните органи (цвят, плод, семе) те липсват или се съдържат в значително по-малки количества, отколкото във вегетативните. В кората, стъблото и дръжките те са в най-големи количества – много по-високи от тези, намиращи се в листните пластини.
Неравномерното разпределение на нитратите е свързано с неравномерната скорост на транспортиране и биохимичните процеси в различните органи. В същото време това зависи и от възрастта на растенията. Обикновено по-младите части на растенията натрупват по-големи количества нитрати, но и това не е определящо – всяка култура има своите особености:
– салатното цвекло натрупва най-много нитрати в сърцевината и корена, а значително по-малки са количествата в останалите части;
– морковите в сърцевината съдържат около 1,5 пъти повече нитрати, отколкото в кората, като нивото им намалява от върха към листата;
– кръглите кореноплоди на репичките съдържат по-малко нитрати от удължените, а най-големи количества се съдържат в основата и частта, прилежаща към листата.
Зеленчуците от сем. Тиквови се характеризират с повишена способност към натрупване на нитрати.
При краствиците увеличаване на количествата се наблюдава от върха към дръжката, а семенната камера съдържа най-много нитрати.
При тиквичките количествата нитрати намаляват от дръжката към върха на плодовете, но семенните камери се характеризират с по-ниско съдържание в сравнение с пулпата или кората.
При тиквите най-високо е съдържанието на нитрати в дръжките и около тях, а най-ниско в семенните камери.
Плодовете на доматите съдържат най-много нитрати в кората и минимални количества в семенните камери. Главестото бяло зеле се характеризира с най- малко нитрати в сърцевината на зелката, като в жилките и кочана те са повече, отколкото в листните пластини.
За ограничаване на количествата нитрати в плодовете и зеленчуците е важно да се спазват пределно допустимите норми и правила при торене.
