Ореховите листа съдържат много хранителни вещества – фосфор, азот, калий, калций, магнезий, желязо, сяра и носят полза за плодородието. Много градинари смятат, че те са вредни за почвата и растенията и не трябва да се използват за компост и мулчиране. Това се дължи на факта, че както в кората и стъблата, кака в листата и черупките на ядките се съдържат значителни количества вещество, наречено юглон.
На практика юглонът е доста често срещано вещество в растителното царство и не трябва да се смята, че се съдържа само в ореха. Има го и в други дървесни и тревисти растения, като необичайното му свойство е да препятства растежа на други растения, явяващи се съставна част на така наречената алопатичната растителна система.
Черупковите насаждения са извън подкрепата
Алелопатията е феномен, при който даден растителен организъм произвежда едно или няколко биологично активни вещаства, влияещи на растежа, оцеляването и възпроизводството на други организми. Те се отделят не само от живите, но и от гниещите тъкани. Съществуват различни механизми за въздействие на юглона върху другите растения.
Юглонът е естествен хербицид
Независимо от факта, че е признат за естествен хербицид, юглонът действа само върху растежа на кореновата система и надземните части. Практически няма негативен ефект върху кълняемостта и прорастването на семената. В тази връзка, при внасянето на ореховите листа в компоста, не трябва да се опасяваме, че семената няма да покълнат или кълняемостта ще бъде намалена – ще покълнат дружно и без проблем.
Кога юглонът се намира в растенията във висока концентрация?
Максималното количество юглон в листата се намира в средата на узряване на плодовете, а това е лятото, след което започва да намалява. До есента нивата на натрупаните количества значително спадат и юглонът няма вече толкова активно алелопатично влияние. Що се отнася до кореновите отделяния от ореха, които са близо до други растения – те могат да упражняват отрицателен ефект върху растежа. Листната постеля в тази система на алелопатично влияние има най-малко значение.
Падналите листа на ореха след есенния листопад могат да се използват за мулч и компост. Юглонът няма да попречи за поникването и развитието на растенията, защото в пожълтелите и изсъхващи листа неговите количества са минимални, а листната постеля ще предпазва от вятърната и водна ерозия през зимата и пролетта и може да осигурява подслон на рози, лук, чесън, луковични и различни топлолюбиви растения.
Бактерията Pseudomonas putida разгражда юглона в почвата.
Тази бактерия се намира в изобилие в почвената обвивка и е способна да използва юглона като единствен източник на енергия. Ако добавим известно количество почва към компоста и го покрием отгоре, тогава до края на периода на узряването му бактерията напълно ще унищожи юглона – просто ще го „изяде“, използвайки го за своите енергийни нужди. След като преминат студените месеци, ако тези листа не пречат на вас или на растенията за по-нататъшния им растеж и развитие, тогава ги оставете в градината, защото на практика в тях не е останал юглон или количествата му са минимални.
Кои растения са чувствителни към юглона?
Някои растителни видове не понасят юглона и затова бъдете внимателни при засаждането им. Става въпрос за домати, картофи, краставици, грах, зеле, мащерка, минзухар, божур, рододендрон, азалия, ябълка, лоза, къпина, бор и дъб. При тези растения юглонът може да ограничи растежа на стъблата и растенията, а също и покълването, когато съдържанието му в листата е високо.
Кои растения не се повлияват негативно от юглона?
Има много толерантни към юглона растения: лук, чесън, земна ябълка (топинамбур), цвекло, фасул, лобелия, астри, лалета, кокичета, иглика, туя, ясен, вишна, касис, бъз и повечето бурени.
Важно е да отбележим, че юглонътима силно изразен благоприятен ефект върху поникването семената на пъпеша.
Юглонът се намира в значителни количества в зелените листа и зелената обвивка на плодовете. Това ги прави непригодни за използването им в качеството на зелен тор, защото времето за приготвяне е много кратко и микроорганизмите не могат да го обработят.
Въздействие на юглона в зависимост от типа на почвата
Въздействието на юглона върху растенията е различно и зависи от типа на почвата – много тежките и влажни глинести почви натрупват и задържат по големи количества, запазвайки токсичната си форма. На сухи, добре проветриви и леки почви, юглонът се окислява лесно и почти не образува токсични производни.
След изгаряне на тези части от ореха, съдържащи високи количества юглон, пепелта може да се използва навсякъде и не създава проблем.
Юглонът е и естествен инсектицид
Има токсичен ефект върху много вредители. Независимо от това, че количествата в опадалите листа и компоста остават незначителни, присъствието му изключва зимуването и първоначалното развитие на вредителите там – изпълнява функцията на добър помощник. Добре е да знаем, че поставянето на листа в тунелите, издълбани от полевките в градината, е отличен начин да се отървем от тях.
