С изместването на годишните сезони и все по-засилващата се суша земеделските стопани са поставени в нелеките условия да съхранят реколтата при необичайните за нашите географски ширини температури. За възможните решения на проблемите разказа Янко Борисов, продуктов мениджър на германската компания за производство на течни торове Лебозол®. Той подробно разясни как иновациите подпомагат фермерите при подхранването на растенията в условията на климатични промени.
Действието на листните торове при засушаване
Растенията са се приспособили през годините да оцеляват при екстремно време и когато то настъпи, те не се стремят да постигнат максимума на генетичния си потенциал, а се опитват да заложат семена, за да продължат да живеят. Поройните валежи влияят на всички елементи, които лесно се отмиват от почвата. На първо място това е азотът, следван от калия, сярата и калция.
И понеже европейското законодателство налага редукция на почвеното хранене с азот, затова от Лебозол® предлагат решения с препаратите си за листно торене. Като дава пример с Германия, Янко Борисов посочва, че „на първо място те поставят употребата на аминокиселини. Колегите в Германия са установили, че като увеличават с 10% ефективността на усвояване на почвения азот, те стимулират кореновата система, подсилват усвояването на хранителни вещества, стимулират фотосинтезата и синтеза на протеини”.
Продуктът на Лебозол®, който доказано работи в това отношение, е Сяра 800 СК. С нея земеделците могат да увеличат ефективността с около 35%, поясни още Борисов. Знаете, че азотът в почвата се усвоява само с помощта на сярата, тоест необходими са ни сулфати. При рапица и зеле съотношението е 5 към 1. За 5 кг азот ни трябва 1 кг сяра. При житни, царевица, слънчоглед и картофи това съотношение е 10 към 1, а при зеленчуци 6-8 към 1. Сярата има и други допълнителни ефекти – контролира гъбни болести, повишава масленото съдържание при маслодайните култури, при житните – съдържанието на протеин, при ароматните повишаваме ароматите и вкусовите качества.
През голяма част от годината повечето важни за растежа елементи като фосфор, калий, магнезий и калций, а също и микроелементите като борът, медта, манганът, цинкът и молибденът са недостъпни за кореновата система и оттам за растението. Ако имаме достатъчно влага в почвата при започване на жегите, растението започва да изсмуква колкото може повече вода от почвата и чрез транспирация да изпарява чрез листата. Този процес охлажда растенията така, че да могат да понесат жегата. Това е добре до момента, в който влагата в почвата намалее. Когато това стане, растението започва да прилага механизми за адаптация към климатичните условия.
Именно тогава културите прилагат три механизма за спасение – бягство от сушата, справяне със сушата и устойчивост на сушата. При първия растението съкращава своя жизнен цикъл, без оглед на генетичния си потенциал и прави някакви семена. Вторият механизъм – справянето със сушата протича така, все едно растението си казва, че трябва да свие потреблението на всичко, да запази максимално водата си и да оцелее до новия дъжд. За да го изпълни то затваря абсолютно всички отвори, откъдето може да губи вода през изпарение. Започва да отхвърля по-старите листа като едновременно с това спира хранителните вещества и водата към тях. Листата, които остават, са със засилена фотосинтеза, защото растението се опитва да компенсира загубата на фотосинтетична повърхност. При такъв случай растението задължително остава по-дребно.
Третият вариант е устойчивостта на суша. Това означава, че някои растения имат гени, които ги предпазват, благодарение на еволюцията, тъй като тези растения живеят в условията на ниска почвена влага. Пример: средиземноморските растения, които имат малка надземна част и огромна коренова система.
И тук е първият отговор на въпроса какво трябва да правим, за да се справим със сушата. На първо място трябва да се погрижим за кореновата система на нашите растения. И понеже растението упражнява натиск върху корена да расте и да търси вода, се намесва науката. Аминокиселините помагат да увеличаване на осмотичния потенциал. При корените този потенциал е още по-важен, тъй като клетката се удължава , когато корените нарастват, и това изисква повишаването му. Аминокиселините са важни и за транспорта на хранителните вещества. Знаем още колко добре работят те при стрес.
В този случай Лебозол® предлага бързоусвоими лесни за употреба аминокиселини със съдържание на пролин, които се съдържат в продукта Аминозол®. Коренът също може да изпада в стресови ситуации – почвата може да е суха, преовлажнена, засолена и т.н. Растение, снабдено с достатъчно аминокиселини, би се справило много по-добре.
Най-важният елемент за корените на културите е фосфорът. При 21 градуса на почвата имаме 100% усвояване на фосфора. При 18 градуса – 73%, при 16 градуса – 43%, под 10 градуса на почвата растенията почти не усвояват фосфора. Азотът е силно подвижен елемент и коренът може да го усвои от цели 2 сантиметра растояние от него. При калия милиметрите са 7, а при фосфора разстоянието е само 1 мм. Това означава, че коренът на практика няма как да усвоява фосфор от почвата, ако той не достигне точно до него. Тук е нашата основна роля, когато фосфорът е блокиран, ние да го дадем през листата и да накараме коренът да се развива, за да достигне до още повече фосфор и още повече вещества и разбира се до влагата.
Следващият елемент, с който можем да упражним натиск върху развитието на кореновата система, е борът. Той е изключително труден за усвояване от почвата, почти невъзможен. Но той е изключително важен за растенията тъй като е ключов елемент във формирането на клетъчната стена и в синтеза на пектин. Пектинът е вещество, което придава механична здравина на клетките и това е изключително важно за кореновата система и за нейното правилно развитие. Освен това борът е отговорен за удължаването и разклоняване на кореновата система. Също така подхранването с бор води и до усвояване на други елементи като играе ключова роля за усвояването на калий, калций и манган. Борът участва и в регулацията на някои растителни хормони. Играе важна роля и при поглъщане на вода от корена и при изпаряването на водата от листата.
Важно за бора е, че има боролюбиви растения, които всъщност са много по-засегнати от дефицита на бор. Боролюбиви растения са рапицата, която почти не формира корен, ако няма бор и образува много малки растения. При соята почти няма разлика. Царевицата има нужда от по-малки количества бор, но при липсата му също страда, макар и не толкова, колкото рапицата и соята.
Лебозол има нов продукт – АквеБор СК.
Преди това, преди много години фермерите са започнали да пръскат бор през листата. Първо са използвали борна киселина, която са разтваряли във вода. Преди около 30 години някой е установил, че моноетаноламинът прави доста стабилен разтвор и могат да се разтворят доста по-големи количества бор, отколкото във водата, а именно 150 гр. на литър. Моноетаноламинът обаче има няколко минуса. Първо, този продукт завиши многократно цената си в последните години и второ, той е продукт от нефтената индустрия и не се усвоява добре от растенията.
Именно затова иновативният екип на Лебозол, който е водещ производител на бор в Европа, пренасочва производството си към новия тип Бор, който е на водна основа – АквеБор СК ще заместни в бъдеще боретаноламина. За момента само Лебозол предлага този продукт.
Опити с пшеница, направени с АквеБор през 2022 г. в Германия, доказват, че когато растението е добре снабдено с бор, количествата на калий в него се увеличават значително. С новия продукт е третирано два пъти по 50 мл на декар, като фазите са начало на удължаване на стъблото и във флагов лист. Борът е труден за усвояване при всякакви условия. Пшеницата на пръв поглед не е боролюбива култура, тя иска от 5 до 15 грама на декар, но борът работи отлично. Помага за усвояването на калий, фосфор и манган, и за развитието на корена. При листния анализ след второто третиране азотът е в по-малки количества, но това се обяснява с факта, че растението се развива по-бързо и има нужда от по-големи количества азот. Фосфорът и магнезият имат същите стойности като при контролата, всички останали елементи са в по-големи стойности и са на плюс. Така само с две третирания на бор в ранни фази на развитие на културата, сме постигнали по-добро запасяване на растението с хранителни елементи. Резултатът е 69 кг по-висок добив само с две третирания.
Следващия важен елемент е азотът, защото растенията са изградени основно от въглерод. Въглеродният диоксид се приема от растенията през въздуха и устицата. Растенията го превръщат с помощта на слънчевата енергия и вода чрез фотосинтеза в захари и глюкоза. Захарите се използват като градивни елементи. Съотношението на въглерод и азот в различните растения е различно, но средно е 25 към 1 в полза на въглерода. За да се усвои един атом азот, който да се превърне в тъкан на растението, трябват 25 мулекули въглероден диоксид. Важното в случая е, че когато устицата се отворят за да приемат СО2 (въгл. диоксид) , има голям разход на вода. За да влезе една молекула СО2, растението губи 100 молекули вода. Ако говорим за усвояване на само една молекула азот от почвата при съотношение 25 към 1, означава, че за да усвоим 1 молекула азот, растението ще загуби около 2 500 молекули вода.
Като използвате продуктите на Лебозол® – сяра, манган, мед и цинк, можете да редуцирате азотните торове с 55% и да получите висок добив, посочва експертът.
Лебозол Манган 500 увеличава усвояването на азота с около 10%. Манганът е много важен елемент за водния баланс. Направени са изследвания през последните години, които установяват, че добре снабдените с манган растения имат нужда от по-малко вода.
Продуктът Лебозол Цинк може да повиши ефективността с около 5%. Той е важен за два от ензимите, пряко участващи в азотния метаболизъм.
Лебозол Мед 350 също може да повиши ефективността с 5%.
Интересни са опитите и продуктите на компанията, осигуряващи калий за растенията. Опитите са извършени през 2022 г. в Германия в райони със силно засушаване. При контролата на пшеницата няма третирания, докато при площите, пръскани с листен тор калий ТС на Лебозол, са приложени три варианта. Този продукт съдържа калий и сяра и в първия вариант е приложен във фаза начало на изкласяване и фаза флагов лист в доза 300 мл. При втория вариант пръскането е във фаза флагов лист, при третия - по време на изкласяване в същата доза.
При двукратното третиране в по-ранните и в по-късните фази имаме доста слаби резултати, като в най-ранните фази дори имаме загуба на средства. Но при трикратното третиране или при равномерното разпределяне на калий през цялата вегетация, имаме доста сериозна разлика, като добивите от пшеницата са увеличени с цели 70 кг.
Обяснението е, че растенията имат нужда от калий през цялата вегетация. „Ако го дадем по-рано или по-късно можем да пропуснем някои от моментите, когато растението е трябвало да регулира своите процеси и водния си баланс, и по този начин да нанесем щета. Равномерното разпределение на калий през цялата вегетация, ще осигури на растенията ресурса, които им е необходим. Като цяло общото количество е около 300 грама на декар за цялата вегетация”, заключи продуктовият мениджър на Лебозол®.
