Пиперът е култура, която проявява високи изисквания към предшествениците си. Монокултурното (последователно) отглеждане на пипер на едно и също място повече от една година, както и след други култури от сем. Картофови води до понижаване на качеството и добивите на продукцията. Всичко започва с недостиг на макро- и микроелементи, продължава с гъбични заболявания, дори изоставане в развитието.
Добри предшественици на пипера
Най-добре пиперът се развива на необработван преди това участък или след люцерна. Пипер може да се отглежда след ранни култури при уплътнено сеитбообращение – салати, спанак и репички. Предпочитани предшественици са представителите на три семейства – сем. Житни, сем. Бобови и сем. Тиквови. Сравнително добре расте след зеле, лук, чесън и моркови.
Фитофтората по пипера може да унищожи голяма част от реколтата
Какви са най-общите проблеми при монокултурно отглеждане на пипер
Последователното отглеждане на пипер след пипер води до изтощаване на почвата и основните проблеми са свързани с недостиг на хранителни вещества – макро- и микроелементи. Много важен е и балансът между тях.
Ако участъкът е малък и не позволява друго разпределение на площите или има други причини за това, тогава е важно да познаваме проблемите, които възникват при монокултурното отглеждане:
1. Листата на пипера са тъмнозелени, а растенията почти не се развиват. Има пъпки и цветове, но завръзите окапват. Това очевидно се дължи на недостиг на фосфор, който е необходим на кореновата система и за формиране на репродуктивни органи или лошата му абсорбция от растенията. Необходимо е да се внесе допълнително количество, като се използва монокалиев фосфат, към който се добавя малко азот за кореново подхранване (1 супена лъжица монокалиев фосфат и 20-30 г карбамид на 10 л вода). Това е необходимо и за стимулиране на страничните издънки.
2. Храстите са ниски, но имат много пъпки – такъв пипер не дава добра реколта, защото растенията не могат да изхранят голям брой плодове. Отстраняването на завръзите не си струва, защото излишните ще паднат сами, но е необходимо да се стимулира развитието на кореновата система. Пазарът предлага различни продукти за растеж на корените (Корневин, Рутмост, Коренов сок, Грандис и др.). След това трябва да се извършат 2-3 азотни подхранвания през интервал от 7 дни, с което ще се ускори развитието на надземните части. След това се прави формиране на пипера.
3. Листата се завиват нагоре или надолу– това означава, че има недостиг на микроелементи. Завитите нагоре листа сочат недостиг на мед и пръскането с медни препарати ще помогне. Ако листата се завиват надолу, най-вероятно има недостига цинк – това е често срещано явление след отглеждане на пипер след пипер или след продължително отглеждане на краставици на това място. Най-бързо ще се реши проблема с използването на хелатен цинк.
При условие, че вегетативната маса е добре развита, тогава растенията могат да се подхранят с фосфорно-калиев тор, съдържащ мед или цинк и временно ограничаване на поливането.
4. Горните листа са по-тъмни от останалите. Това показва, че има недостиг на фосфор или азот. Най-напред пиперът се подхранва с фосфорен тор, съдържащ малки количества азот и ако всичко е наред не се прави нищо – в противен случай се подхранва с още малко амониев нитрат.
5. След подхранване с монокалиев фосфат листата пожълтяват. Причината за това може да бъде предозиране или недостигът на азот. Тук е важно да знаем, че: подхранването с азот по време на формирането на пъпки не се прави, защото азотното торене предизвиква опадането им.
6. При монокултурно отглеждане на пипер подхранването с калций е задължително – при недостиг на този елемент той може да бъде силно засегнат от върхово гниене. Подхранването с пепел при такава ситуация е много полезно, а калциевият нитрат по време на плододаване е незаменимо средство.
7. Листата стават виолетови – най-често мислим, че има недостиг на фосфор, но не винаги това е причината. Пиперът е топлолюбива култура. Виолетовият цвят се получава също при застудяване и рязко понижаване на температурите, а може да бъде просто сортова особеност.
Количествата основни хранителни елементи (азот, фосфор и калий), необходими при отглеждането на пипер зависят от сортовите особености, но най-често се тори в съотновение 1:2:1, като се вземат предвид почвените запаси. Много важен е балансът на хранителни елементи.
