Компостът е широко използван органичен тор за подобряване плодородието на почвата. След прибиране на реколтата в градината остава голямо количество органична маса – надземни части на растения, коренища, повредени кореноплоди, окосена трева, опадали листа, както и бурени. В местата за компостиране се получава качествен тор най-рано за 7-8 месеца или след след година.
С какво може да бъде вреден компоста от компостните ями?
В местата за компостиране интензивно протичат гнилостни процеси и се развиват много патогени. В природата протичат също процеси на гниене, но в по-малки мащаби и полезните микроорганизми не им позволяват да вземат връх. При отсъствието на природни защитници патогените са доминиращи, защото са по-устойчиви, особено гнилостните. Топлинните методи за отстраняването им не са решение – при температури над 45 градуса по Целзий хуминовите киселини, осигуряващи естественото плодородие се унищожават.
Подземни войни – как да защитим картофите от голи охлюви
В природата съществуват механизми, които регулират съотношението между полезните и патогенни микроорганизми и там всяка година всичко зеленее и цъфти. Това показва, че най-изгодно е да оставим растителните остатъци по местата им. Ако искаме участъка да изглежда по-добре – можем да ги съберем и заровим в почвата.
Как да организираме компостирането на място?
При този начин на компостиране протичат почти естествени процеси – тревичките започват да растат, има храна за дъждовните червеи и мокриците, растенията отделят чрез корените си специфични вещества, създавайки за себе си удобна форма на хранителна среда.
В зависимост от големината на участъка се изкопава канал (при необходимост повече от един) и с помощта на плоска фреза или лопата, достатъчно дълбока, за да се съберат в нея растителните остатъци (или част от тях). Отгоре със същата фреза или лопата пръстта се връща обратно и всичко с компоста е готово – оставяме нещата на действието на природата.
Обикновено растителните остатъци от една леха се събират в един канал, но може и от две съседни. В този случай е необходим по-дълбок изкоп, а органичната маса се редува с пръст. В тях убежище могат да намерят дървени стърготини, дребни клони, а също и по-груб материал – стъбла от царевица и слънчоглед. По-едрите части се полагат на дъното, а дребните отгоре.
За ускоряване процесите на съзряване на компоста е добре компонентите предварително да се наситнят. Могат да се внесат и подходящи препарати (Бокаши, хумати и др.), съдържащи се естествено в почвата за ускоряване на компостирането. Те изпълняват и други функции – очистват почвата от патогени и съхраняват полезната почвена микрофлора, благоприятстват усвояването на хранителните вещества, намиращи се в недостъпна за растенията форма.
За ускоряване на съзряването се използват и свежи дрожди (мая за хляб) – в 10 л хладка вода се разтварят 100 г дрожди, добавя се половин чаена чаша захар и се оставя в топло помещение за едно денонощие. Получената смес се разтваря във вода в съотношение 1:3. Тук е важно да отбележим, че при използването на дрожди в качеството им на ускорител на компостирането е възможно намаляването на калия в почвата. Този проблем може да се реши чрез допълнително внасяне на калиев монофосфат – 1 супена лъжица в 10 л разтвор от дрожди.
При използването на ускорители процесите на разграждане могат да протекат за 3 месеца.
Какво не трябва да се използва за компостиране?
При компостирането на място не трябва да се внасят: органични остатъци с явни признаци на заболяване, дебели клони и кори, хранителни остатъци от животински произход, пластмаса, стъкло и други неразлагащи се материали.
При поетапното освобождаване на отделни участъци е добре незабавно да се извършва компостиране. То ще направи почвата не само по-плодородна, но също рохкава и пропусклива.
При условие, че не използваме оборски тор (свеж или угнил), в почвения слой няма да постъпват нови порции зарази. Почвата и сама може да се оздрави, но е необходимо по-продължително време.
Приготвянето на компост на място е много лесно и удобно, а ние трябва внимателно да подбираме компонентите и ускорителите на процеса – останалото е дело на природата.
