Независимо каква е големината им, наличието на голи охлюви с всякакви размери предвещават загуба на реколтата. Те са многоядни и нападат не само листата, но и кореноплодите на почти всички зеленчуци, плодовете на ягодите, краставиците, доматите пипера, граха, фасула, гъби, декоративни култури, плевели, гниещи части от растения и др. По листата вредителите остават само по-дебелите жилки, а върху кореноплодите на картофите, морковите и цвеклото, както и върху плодовете правят отвори с различна големина и форма, разширяващи се към вътрешността им.
Вредите, които нанасят на растенията не се изчерпват с това – те са преносители на много вирусни и гъбични болести.
Защо охлювите атакуват картофите?
Отговорът се крие в киселинността на почвата. Картофите предпочитат неутрални и леко кисели почви – на алкални боледуват от струпясване (ризоконтия).
Самите охлюви са физиологично „кисели“ – обичат кисела среда и мразят алкална. Най-бързо се размножават тогава, когато рН на почвата има ниски стойности. По тази причина картофените участъци са привлекателни за тях.
Защо е важна борбата с голите охлюви през есента
Позната е една доста стара практика, наречена „вълшебен кръг“, която има ефект и защитава картофените участъци от външни нашествия. Състои се в следното: по периметъра на лехите или участъка се поръсва слой вар и се полива. Целта е рН да се повиши над 7,0-7,5 и охлювите да усетят, че условията не са подходящи за тях, а в същото време почвата под картофите ще остане кисела. Това в известна степен ще ограничи навлизането им през варуваните участъци. Голите охлюви нямат защитна обвивка, но отделят гъста субстнция, която ги защитава от нараняване и изсъхване.
Плужеците варират по дължина в зависимост от вида – от 5 до 15 см. Повечето видове са хермафродити, снасяйки цели гроздове жълто-бели яйца в малки ямки под различни укрития (камъни, дъски и др.).
Голите охлюви се крият в почвата, което създава проблеми за кореноплодните култури, цветни луковици и дори дървесни видове. Сред картофите, които са добре окопани и загърлени, голите охлюви са най-чести гости. Някои от видовете (Milaks gagates, Tandonia budapestensis и др.) са разпространени вредители по картофите и предпочитат да се хранят под земята.
Охлювите са най-плодовити на почви, богати на хранителни вещества, добре задържащи влага и имащи достатъчно пукнатини, в които могат да се укриват – добре наторените с органични вещества са идеални. Песъчливите почви не са подходящи за плужеците, защото бързо изсъхват.
Независимо от условията и грижите, които се полагат, появят ли се охлюви – реколтата е в сериозна опасност. Често клубените изглеждат здрави, с изключение на една или няколко дупки, но едва при разрязване се установяват реалните щети.
Обикновено присъствието на голи охлюви е съпроводено и с наличието на телени червеи. Личинките на полските ковачи правят първоначалните проходи, от които се възползват и охлювите. Борбата трябва да се води комплексно срещу неканените вредители.
Ранните сортове картофи почти не са подложени на атаки от голи охлюви. Основни загуби търпят късните сортове и колкото по-дълго останат в земята, толкова вероятността да нахраним вредителите е по-голяма.
Важни са и сортовите особености – някои сортове разполагат клубените си по-близо до повърхността, а други по-дълбоко, което ги прави по-слабо уязвими.
Охлювите обичат влажна почва и при дъждовен сезон трябва добре да се регулира поливането – почвата по-скоро да бъде подсушена, отколкото влажна. Поливките задължително се извършват сутрин, за да има възможност почвата да просъхне, защото вредителите стават активни вечер.
Бирените капани, зареждани вечер са ефективен метод, който позволява на охлювите да си отидат щастливи.
Привличането на участъка на таралежи, жаби или бръмбари бегачи е по-трудно, но успешно решение – таралежите могат да изядат до 40 охлюва само за една нощ.
Ако сте морално готови да направите цветно жертвоприношение, засадете в близост много обичани от голите охлюви цветя – нарциси или латинки, които ще отвличат вниманието им от картофите.
Може да се използва гранулиран суперфосфат или железен фосфат – поръсват се в междуредията.
Металдехидът, известен като сух или твърд спирт, счукан на прах и смесен с дървени стърготини, картофи, моркови или краставици, се използва за приготвяне на примамки. Те се поставят под дъски, камъни или керемиди, а действието им продължава около 3 дни.
От готовите препарати се изпозват Мезурол Шнекенкорн и Вениш.
