Краставиците си обичат водата и нужните им количества хранителни вещества. При недостиг плодовете стават горчиви, деформирани, разболяват се от върхово гниене и други болести, а реколтата остава оскъдна. Затова е важно да разякним ролята на хранителните вещества.
За краставиците е важно, че това зеленчуците, “алчни за храна”. Нуждаят се от достатъчни нива на азот, фосфор и калий, а също от някои допълнителни микроелементи – предимно калций и магнезий.
Азотът е необходим за интензивно вегетативно развитие на листата маса, както и за общото здраве на растенията. Фосфорът има решаващо значение за развитието на кореновата система, активен цъфтеж, ефективно формиране на завръзи и израставане на плодовете. Калият е жизнено важен за регулиране нивата на вода и устойчивост на болести, повишава способността на растенията да противостоят на стреса и патогените, да поддържат тургорното налягане, осигурява пълноценно развитие и качество на плодовете.
Калцият е необходим за якостта на клетъчните стени и профилактика на заболяванията, поддържа структурната цялост на плодовете, намалява риска от заболяване, каквото е върховото гниене, подобрява качеството и сроковете за съхранение.
Магнезият е необходим за фотосинтезата и синтеза на хлорофил, способства за предаването на енергия в растенията, за ефективно свързване на въглерода, оптимално развитие и плододаване.
Как да определим от какви хранителни вещества се нуждаят краставиците?
Умението да отличаваме дефицита на различни хранителни вещества от болестите или стреса, предизвикан от капризите на времето, е много необходимо и полезно, а листата могат да бъдат индикатор за това.
При дефицит на азот листата имат бледозелен цвят (обща хлороза) – старите са по-жълти, а младите са по-тъмни. Ако растенията пускат малко или никакви странични разклонения, това подсказва, че още в началото, при засаждането на постоянно място, азотът е бил в недостиг.
Дефицитът на фосфор забавя развитието на растенията. Листата обикновено са тъмнозелени, а обратната им повърхност е сиво-зелена. Когато дефицитът е голям, тогава листата се деформират. Най-често дефицит на фосфор се явява на глинести и силно алкални почви.
Симптомите при калиев дефицит се проявяват във вид на пригор с тъмна пигментация по старите и некротични (мъртва тъкан) по периферията на младите напълно развити листа. Проблемът е разпространен предимно на силно изтощени или песъчливи почви почви и често се бърка със слънчево изгаряне.
Калциевият дефицит при умерен недостиг може и да не се прояви, но в тежки случаи листата по краищата некротират, а на върха на плодовете се появяват кафяви петна, които по-късно загниват – върхово гниене. Проблемът най-често съществува на кисели почви с рН по-малко от 5.
Дефицитът на магнезий се проявява като обща хлороза, при която жилките остават зелени. Листата придобиват изгорял вид, предизвикан от некрозата между жилките. Проблемът възниква най-често на песъчливи почви и при внасяне на високи нива калий.
При дефицит на сяра симптомите са близки с тези на дефицит на азот, но пожълтяването е общо и равномерно. Среща се на всички видове почви.
На стадий разсад краставиците се нуждаят най-много от фосфор за стимулиране на кореновата система. Органичен вариант е костното брашно.
За вегетативното израстване и развитие критичен е азотът. Добро решение за органично подхранване е компостът.
По време на цъфтеж и плододавне се увеличава съдържанието на калий за добро плододаване и качество на плодовете. Най-добър вариант за подхранване е калиев сулфат – 1 супена лъжица на 10 литра вода. Използването на дървесна пепел не е желателно, защото прави почвата алкална, а краставиците обичат слабо кисела.
Най-добър баланс се получва при подхранване с комплексни (NPK) торове, съдържащи и необходимите микроелементи, които удовлетворяват специфичните потребности на растенията. Използването на специални торове за краставици е най-доброто решение, защото се постига балансирано подхранване.
Листното торене позволява бърза корекция на недостига. Специалистите съветват да подхранваме по-често с малки концентрации, защото така хранителните вещества се усвояват най-пълноценно.
