Синор БГ представи накратко характеристиката на силните и твърдите пшеници от гледна точка на предназначението на продукцията, която дават посевите, както и технологичните особености при отглеждането на тези житни култури. Темата продължава с важни условия при торенето.
Проучванията в България са установили следните насочващи дози на декар:
- карбонатни и типични черноземи – 10 до 14 кг азот;
- карбонатни и типични черноземи – 10 до 14 кг фосфор като Р2О5;
- излужени черноземи – 10 до 16 кг азот;
- излужени черноземи – 10 до 12 кг фосфор като Р2О5;
Технологичните особености при отглеждането на сортовете от групата на силната мека пшеница
- оподзолени черноземи и тъмносиви горски почви – 12 до 16 кг азот;
- оподзолени черноземи и тъмносиви горски почви – 8 до 12 кг фосфор като Р2О5 и 8 до 10 кг К2О;
- сиви и светлосиви горски почви – 14 до 16 кг азот;
- сиви и светлосиви горски почви – 10 до 12 кг фосфор като Р2О5 и 10 до 12 кг К2О;
- смолници – 12 до 16 кг азот;
- смолници – 10 до 14 кг фосфор като Р2О5;
- канелени горски почви – 12 до 16 кг азот азот;
- канелени горски почви – 10 до 14 кг фосфор като Р2О5 и 12 до 14 кг К2О.
Варирането в посочените дози зависи от данните в табулограмите и планирания добив. За силните и твърдите пшеници трябва да бъде спазено съотношението между азота и фосфора. То не бива да е под 1 : 0,8 предвид опасността от полягане на растенията. Когато пшеницата идва на полето след бобови, тогава торовите норми могат да спаднат с 2 до 5 кг. Подаването на азот може да бъде завишено с 10 до 20%, при късна сеитба, но само когато предсеитбената подготовка е качествена.
При пшеница в напреднала фаза на развитие може да бъде направено листно похранване с наземна или летателна техника. Осъществяването на тази практика с наземна техника изисква оставянето на тесни ивици като „релси” в посева.
За листното подхранване на силните и твърдите пшеници може да бъде приготвен воден разтвор на карбамид в комбинация с амониева селитра при съотношение 2 : 1. Листното подхранване може да бъде съвместено с пръскането срещу насекомни вредители, например вредната житна дървеница. При много малки обеми на работния разтвор неговата концентрация не бива да надвишава 40%. Дозата на карбамидния азот е 3 – 4 кг / дка. Според някои изследователи най-добри резултати от азотното подхранване има, когато то е направено рано в ранна пролет. Стопаните не бива да забравят, че важни за продукцията са и качествените показатели (стъкловидност на зърното, суров протеин, мокър и сух глутен). В практиката са навлезли и растежните регулатори, както и микроторовете, съдържащи елементите бор, желязо, манган, мед, цин
Листното подхранване трябва да става в тихо време, когато въздушната температура не надвишава 20ºС. Подходящи са сутрешните или късните следобедни часове, а така също дните с по-плътна облачност. При съблюдаване на посочените условия растенията няма да пострадат от пригори (Край).
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
