Днешният ден ще бъде натоварен за земеделския бранш, защото в парламента са предвидени поредица от срещи с председателя на парламентарната комисия по земеделие Пламен Абровски. Целта е представителите на браншовите организации от различни сектори на земеделието и животновъдството да представят позициите си по вече проведените тематични работни групи за Националния стратегически план за развитие на земеделието, а също и по окончателния вариант на регламента за стратегическите планове, по който министрите на ЕС се споразумяха преди месец.
Целта на председателя на комисията е да сондира мнения по най-важния въпрос за таваните на директните плащания, защото след постигнатото споразумение между държавите членки на ЕС всяка държава-членка сама трябва да реши как точно да структурира бъдещото подпомагане в своите планове, посочи за Синор.бг Абровски.
За целта на 26 август, в четвъртък парламентарната комисия по земеделие ще проведе дебати по българския план, въз основа на анализите, които е разработило до моменат агроминистерството.
„Колегите депутати трябва да знаят, че мисията ни е от голямо значение за прилагането на бъдещата ОСП, защото въз основа на становищата на бранша Народното събрание окончателно трябва да реши дали и как ще бъдат прилагани таваните на родна почва, като гласува промени в съответните закони”, поясни още председателят на комисията.
Първото заседание, проведено на 20 август
Една от първите срещи днес ще бъде с ръководството на Националната асоциация на картофопроизводиелите, което ще представи позицията си за таваните. „Категорично смятаме, че трябва да има тавани, защото диспропорциите до момента са катастрофални за немалка част от земеделския бранш”, коментира за Синор.бг Тодор Джиков, председател на асоциацията.
На днешната среща той ще представи още едно от старите искания на картофопроизводителите, което до момента беше отхвърляно от управлението на ГЕРБ. „Във всички тематични работни групи настоявахме освен подпомагане по първите два стълба, да имаме и трети стълб, свързан с пазарните механизми. Важното при него е, че при резки спадове на цените на продукцията, породени от свръхпроизводство, всяка държава да може да компенсира бранша, като това по никакъв начин не се смята за допълнителна държавна помощ”, категоричен е Джиков. Подобни компенсации се прилагат и в случаите, когато застрахователите изплащат малки обезщетения за нанесени щети на фермерите. Тогава се намесва фонд „Земеделие” с пазарните механизми, като изплаща по-висок процент за обезщетяване на загубите.
Браншът очаква дебат по социалната условност
Дали депутатите в 46-я парламент ще успеят да балансират между исканията на всички отделни подсектори, ще разберем още през септември, тъй като проектопланът за стратегическите планове трябва да се подготви в сравнително бързи срокове.
