От финала на преговорите по първото изменение на Стратегическия план, които продължават „при спрян часовник“ между българската администрация и Европейската комисия, ще зависи точно кога Комитетът по наблюдение ще одобри Наредбата за реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за сключване и изменение на административните договори и за налагане на административни санкции. Това съобщи за Синор.бг Елена Иванова от Дирекция „Развитие на селските райони“ в Министерството на земеделието и храните. Тя подчерта, че в момента върви активен диалог по въпросите, зададени от Еврокомисията за всяка промяна, предложена от българската страна.
Първоначалните срокове за одобрение на изменията в Стратегическия план трябваше да приключат на 15 март (три месеца след депозирането им в ЕК), но тъй като Еврокомисията изпрати нови въпроси, на които браншовите организации вече отговориха, тепърва вървят допълнителни уточнения. И понеже за тяхното приключване няма фиксирани срокове, от агроминистерството не могат сега да обявят графика с датите за приемите на проекти по инвестиционните интервенции.
Администрацията все пак е в напреднал етап на подготовка на наредбата за кандидатстване, така че веднага след като Генерална дирекция „Развитие на селските райони“ в ЕК одобри първите промени в Стратегическия ни план, до края на март наредбата да бъде качена за обществено обсъждане. А през април тя трябва да бъде одобрена и от Комитета по наблюдение на Стратегическия план (т.нар. мониторингов комитет).
Едва след като наредбата бъде обнародвана в „Държавен вестник“, МЗХ ще утвърди и насоките, по които ще се подават проекти за всеки прием по интервенциите. Така първите приеми по новия Стратегически план вероятно ще започнат след средата на 2024 г.
Обобщено казано, ако в предишните програми периоди приемите по ПРСР се забавяха с около 1 година, сега това забавяне е с година и половина. Така че приемите по първите интервенции реално биха били отворени най-рано през юли. Всичко това означава, че очакваното от бранша инвестиционно подпомагане ще се случи през 2025 г., т.е. с цели две години закъснение. Всички знаем, че действието на Стратегическия план трябва да приключи за 4 гаодини - от 2023 до 2027 г.
Фермерите са наясно, че причина за огромното забавяне бяха странно неефективните варианти на Стратегическия план, изработени във вид, крайно непригоден да обслужва фермерите и преработвателите на селскостопанска продукция. Огромна част от протестите през миналата година избухнаха, след като фермерите научиха, че маса от техните предложения липсват от българския Стратегически план, въпреки че те бяха обсъждани подробно в периода 2019 - 2022 г. Затова и планът трябваше да беше прекрояван за N-ти път от този кабинет, в резултат на което България внесе земеделския си план почти „в последната минута“ - на 15 декември 2023 г.
Добрата новина все пак е, че в графика с приемите, предвидени да се пуснат през 2024 г., фигурират не само инвестиционните проекти за покупка на техника, която би допринесла за подобряване на околната среда. До края на годината ще има също приеми за млади фермери и за малки земеделски стопанства; изцяло новият прием за нови стопанства, за инвестиции при преработка на мляко и млечни продукти и др.
От агроминистерството припомнят, че в момента, в който наредбата за реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за сключване и изменение на административните договори и за налагане на административни санкции бъде качена на страницата на МЗХ, те могат да изпращат писмени предложения и възражения по публикуваните текстове.
Екатерина Стоилова
