Тавани на плащанията, коопериране на малкия и среден бизнес, легитимация на браншовите организации в земеделието и ревизия на Националния стратегически план – това са част от въпроси, по които ръководството на министерството на земеделието в служебния кабинет е започнало неотложни дебати с представителите на земеделския бранш през последните два месеца. И по които новият кабинет, който предстои да бъде излъчен от 46-то Народно събрание, ще продължи работа.
В първата част от интервюто със служебния заместник министър Явор Гечев ви запознахме с идеята за обединяване на всички електронни регистри, така че от следващата година фермерите най-после да бъдат обслужвани „на едно гише”. Втората част е посветена на Стратегическия план и свързаните с него промени в структурата на сектора, така че политиките в селското стопанство най-после да бъдат предвидими за бизнеса.
Г-н Гечев, до края на годината предстои ревизия на Националния стратегически план за развитие на земеделието. Подготвихте ли базата, върху която следващият кабинет да стъпи за тези корекции?
Половината от времето ми през тези два месеца премина в срещи с браншовите организации, а останалата част – в работа с експертите, за да влезем в детайлите по Националния стратегически план. Заварихме едно ниво на подготовка на този план, в който обаче имаше много липси, да не говорим за анализите, които бяха направени. След триалозите и промените в бъдещото законодателство на европейско ниво, особено в частта за екологията, установихме, че предварителните ни сметки ще бъдат дебалансирани, ако не направим спешно нови анализи. Затова и на 20 юли ние възложихме няколко нови анализа, които да дадат точна представа за вида и структурата на българските стопанства.
Защо досегашинет анализи не вършат работа и в каква посока са данните, които търсите?
До момента в българската държава няма точно определение какво е то „малко”, „средно” и „голямо стопанство” – никой не може да ви каже. Искаме на чисто икономически принцип, не само според размера ползваната земя, да дадем определение за петте вида стопанства, които съществуват в страната и за техния брой. Само така икономистите биха могли да изчислят модела на земеделие, който реално се прилага в България - и на регионален, и на структурен принцип. В първата категория са „много малките стопанства” – полупазарните, които са голям процент в България. В бъдещия стратегически план трябва да има рязко разграничение в мерките за подпомагане на „полупазарните” и „малките стопанства”. Защото малките са така наречените семейни ферми, които се занимават със земеделие, но така, че едно четиричленно семейство да може да се се самоиздържа. Това са западните практики, в които търсим стабилност на бизнеса.Идва ред на средните стопанства, големите и на мегаструктурите, така че общо трябва видим числеността на всички тях. Едва след като видим колко фирми попадат в тези пет категории, едва тогава ще подготвим работещ стратегически план.
Ще приключите ли бързо с тази статистика – все пак, имате база от предишните анализи на ведомството?
Да, имаме данни, но това разпределение трябва да го направим във всеки подсектор – колко фирми по петте категории са в зърнопроизводството, колко - в плодовете, зеленчуците, колко в биофермерството, където разходите и производителността са коренно различни и т.н. Поставили сме си задача разпределението по петте категории да го приключим в рамките на 45 дни, считано от 20 юли. Според различните статистики земеделските производители в страната стигат 200 хиляди човека. Но малка част от тях са пазарно устойчиви. Това са около 40-45 хиляди – на база на икономическия анализ и кандидатстващите по линия на Директните плащания стопанства.
Но ако си представите, че националната политика в областта на земеделието е един кръг и в горната му част са големите земеделски производители, в долната – малките, а по средата са средните, проблемът е, че под този кръг попадат полупазарните стопанства, а най-големите мегаструктура пък са над кръга. В момента нямаме определение какъв модел на българското земеделие искаме да развиваме. А е важно по отношение на националната политика – този образен кръг, да вземем онези решения, които да стимулират фирмите извън кръга да влязат в него.
Посочете конкретното подпомагане, което замисляте за петте категории стопанства?
Задължително е полупазарните стопанства да станат устойчиви и да преминат в категорията малки. За целта са потребни насърчения примерно за бъдещото коопериране, защото без него те няма как да се развият. Важни са стимули и за достъп на малките до земеделска земя, което пък е свързано с поземлена реформа. И тези мерки да подпомагнат малките стопанства, така че целта е те постепенно да станат средни. Принципът на коопериране и тук трябва да бъде основополагащ. Въз основа на анализите вече ще имаме яснота за точния брой стопанства във всяка от тези пет категории и ще дадем точни прогнози какви политики да се прилагат през следващия период до 2027 г.
Всичко това го дискутирахме с браншовите организации и те одобриха идеята да се внесе яснота за въздействието, което подпомагането би имало върху бизнесите в тези пет категории. Включително и нашето предложение, когато ги разделим на такъв вид стопанства, в стратегическия план да има гарантирани бюджети за всеки от тези пет вида категории.
Когато нотифицираш точния брой стопанства, когато насочиш мерките от двата стълба към тези стопанства, когато направиш кооперирането и подпомогнеш достъпа до пазара – така ще успееш.
Но е важно фермерите да имат право на планиране на бизнеса – а това ще стане, ако за петте години на програмния период те имат цялостен план как ще излизат мерките на подпомагането и това трябва да се знае година и половина напред, преди да бъдат приети. Не като сега – през глава! Още в началото трябва да се види защо не се усвоят парите по някои от мерките, а не накрая да става едно прехвърляне само към най-лесно усвоимите направления.
Смятате ли, че браншът ще се договори за таваните върху директните плащания, където мненията са твърде разнопосочни?
Във всичките си разговори с браншовите организации не съм излъгал нито една от тях, същото сторих и по темата с таваните. Не мисля, че ако таванът бъде наложен като национално решение, ще доведе до големи проблеми. Защото, ако се направят елементарните сметки, всеки ще се убеди, че таваните няма да засегнат сериозно бранша. Големият проблем на България досега е този, че субсидиите отиват в мегаструктури. Дори навремето на големите кооперативи не се позволяваше да притежават повече от 20-30 хиляди декара земя.
Новите политики целят изсветляване на сектора и ние трябва да направим всичко възможно това да се случи – още повече, че Европейският съюз реши, че от таваните ще бъдат приспадани така наречените социални разходи за фонд „Работна заплата” и данъците и осигуровките за сметка на работодателя – това е първа мярка за изсветляване и е в полза на земеделците. Социалната условност е другият елемент, който фигурира и в нашето трудово законодателство, така че аз не смятам, че стресът за бранша от въвеждане на тези тавани ще бъде кой знае колко голям.
Няколко пъти подчертахте важността от кооперирането. Разкажете в подробности как ще изглежда новият Закон за кооперациите, чиято подготовка е на финала, както заявихте неотдавна?
Най-големият проблем на фермерите у нас е достъпът им до пазара – големите вериги искат големи партиди с домати, ябълки или други продукти, които отделните малки стопанства по никакъв начин не могат да осигурят. Затова и новият закон би трябвало да положи основата, така че във фермерските организации да могат да участват всички регистрирани земеделски производители - било то физически или юридически лица. И те да се обединяват в името на различни цели – производство на различни продукти, снабдяване със суровини за производство или други цели, това зависи от бизнес иницативата.
Но при условие, че се даде точно определение на търговска сделка. С този закон ние искаме да въведем практика, при която тези фермерски организации да могат да договорират продукцията си, без това да се води търговска сделка, а само окрупняване на количествата. И тук идва ролята на държавата, която да се намесва чрез гаранции за това окрупняване, така че да има достъп до пазара. Това е една от темите, по които работим в бъдещия стратегически план за така наречения Гаранционен фонд към Програмата за развитие на селските райони. Чрез този фонд ще се дават подобни гаранции на кооперативите и те ще окрупняват продукцията си, за да продават в търговските вериги.
Как според вас този закон ще проработи при пословичното недоверие, което имат хората към кооперирането в България?
Начинът на коопериране зависи от интересите, които ще възникнат между самите фермери. Кооперациите са юридически лица, които обаче могат да бъдат с плаващ капитал и с плаващ членски състав. И това, че в една кооперация членовете постоянно напускат или пък се връщат, не би трябвало да се приема като нещо фатално.
Ще ви дам няколко примера. Имате 20 или 30 малки фермери, които в момента работят на черно, тъй като праговете за осигуряване са високи за тях и те не се регистрират, защото не могат да си поемат разходите - ще им трябва касов апарат, ще плащат данъци и т.н. Питате как ще ги накараме да се обединят. Първият вариант е те да се включат към друг земеделски производител, който е регистриран като юридическо лице и има склад, примерно на борсата в Първенец, Пловдивско. За да продадат доматите си, те спокойно могат да направят кооперация с основата цел – реализация на продукцията. Тази практика се прилага и при местната търговия в ЕС, така наречената Local farm-политика, както и при директните доставки.
Вторият пример за коопериране е чрез така наречените поливни или водни кооперации, които са по-различни от типа на сдруженията с нестопанска цел. Тук се кооперирате на доброволен принцип, но вече притежавате част от кооперацията. И ако сте производител, който има поливни площ в околността, вие като кооперация може да стопанисвате примерно малко язовирче с поливна инсталация върху 4-5 хиляди декара. Те биха могли да инвестират, а защо не да ползват обекта на дългосрочна концесия. Но тук вече ще са необходими поправки в Закона за концесията, което няма да е сложно, защото това е вид преференция за кооперациите в земеделието. Или пък, ако те инвестират в поддръжката на язовира, държавата би могла да приспада тези средства от концесионната такса. Това са все идеи, които обаче трябва да залегнат много бързо в нашето законодателство, ако искаме Стратегическият план в земеделието да даде стимули за обединяването на малките фермери.
Записано ли е всичко това във вашия проектозакон?
Да, ние работим по черновата, на този етап сложността идва от неговото детайлизиране. Никой не очаква от служебното правителство да прави супер промени. Но когато анализът ти казва, че кооперирането ти е един от основните инструменти за подкрепа на пазара и на земеделските производители, ние трябва да се подготвим. Защото тук не става въпрос само за малките стопани. Какво пречи дори на зърнопроизводителите да се кооперират, така че заедно да пълнят един кораб със зърно. Целта е Законът за кооперациите да отвори онзи фундамент, чрез който фермерите да намерят своята мотивация и чрез държавните стимули да се развиват. Защото този начин на коопериране е съвременна форма, която може да се прилага навсякъде – и при рибарските организации, и в горовладелството. Не откриваме топлата вода, целна ни е да обединим политиките за малките, средните и най-големите, така че да съчетаем политиките с достъпа до финанси през еврофинансирането.
А как ще си комуникирате с браншовите организации, след като все още липсва закон, легитимиращ тяхната дейност?
Умишлено не залитнахме към идеята да бъдат „изтупани от прахта” съществуващите три проекта на закон за браншовите организации, защото смятам, че няма да се получи. Бил съм участник в подобни опити, затова смятам, че не е необходимо да се тръгне с подобен закон. Идеята ни е в самия Национален стратегически план да дадем точна дефиниция какво означава национално представителна или регионално представителна браншова организация, чиято роля ще бъде директно свързана с изпълнението на този план. И щом има национален регистър и се знае кой стои зад тези структури, тогава ще разширим и техните правомощия.
На следващото заседание на тематичната работна група ТРГ може би трябва да се обсъжда само това – да определим критериите за представителност, как да бъде поддържан националният регистър на регионално и национално представените организации – и в сектора на земеделието, и в преработвателната индустрия. Предлагаме също в новия стратегически план вече легитимните браншови организации да получат правото да подпомагат членовете си при изработването на проекти, да ги консултират, да внасят заявленията на фермерите в държавните институции.
Тази практика широко се прилага от съсловните организации в ЕС. От предварителните разговори с браншовиците се убедих, че и те са съгласни с този нов начин на работа. Това е вид партньорство, при което държавата аутсорства дейности на държавната администрация към браншовите структури. По линия на техническата помощ подобни дейности се финансират сериозно.
Ще ви дам пример – ако една организация има определени потребности, но не може да кандидатства, защото парите примерно се дават на центрове за обучение по програмата. При новата структура с националния регистър тя би могла да го прави, още повече че ръководствата най-добре знаят кои техни членове се нуждаят от определеното обучение.
Това означава ли, че ще отпаднат някои членове от сегашната тематична работна група (ТРГ)?
Когато сложим на масата критериите, по които браншовите организации могат да се регистрират като национални, онези от тях, които не отговарят на изискванията, ще имат време да се подготвят. Редица регионални местни организации биха могли да се обединят и да направят национална – тогава ще се свие и броят на сега съществуващите организации. И когато ние поставим тези критерии за представителност като задължителен елемент в следващия стратегически план, тогава те ще имат силата на закон поне през следващите пет години до 2027 г.
Подобна легитимация ще бъде много по-лесен вариант, отколкото да предлагаме нов закон за браншовите организации, смятаме ние. И ако се установи партньорство между браншовите организации и държавата, тогава тя ще им делегира права и те ще се финансират през програмата за развитие на селските райони. А защо не избрани лица от тези организации да не очертават парцелите при заявяването на плащанията..? Но преди това министерството трябва да имя ясен контрол върху тях – да ги знае кои са, колко са членовете им и с какъв капацитет разполагат. Това ще намали държавната администрация и така ще се улеснят процесите. Нали браншовите организации съществуват в защита на своите членове. Време е този процес в България да бъде започне, независимо кой ще бъде следващият във властта. Но тогава ще се разбере и кои от организациите реално имат капацитет да правят и кои не.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
