До месец юни тази година администрацията на министерството на земеделието не е изработвала сценарии с финансови обосновки и разчети, свързани с възможното налагане на плосък таван върху директните плащания или ограничения при базовите плащания на площ. Това съобщиха министърът на земеделието Христо Бозуков и неговият заместник Явор Гечев при първото заседание на комисията по земеделие на 46-то Народно събрание, посветено на регламента за стратегическите планове и политиките, които България би трябвало да прилага за запазване на земеделието в страната .
Основният въпрос, зададен от председателя на комисията Пламен Абровски към представителите на служебния кабинет, беше дали те са наследили от предишната власт подробни анализи с финансови разчети и дали България ще вземе политическото решение за налагане на таваните. Отговорът обаче беше отрицателен.
За трите месеца от управлението си обаче служебният кабинет е успял да възложи нови анализи, които да изяснят общата структура на стопанствата в България, като са направени и проектосценарии как би могло да се променят диспропорциите в подпомагането, така че страната ни да не попада в списъка на държавите-членки, в които 2% от фермерите получават 80% от плащанията на площ.
Бозуков припомни, че идеята за намалагането на тавани е да се постигне справедливост към по-уязвимите фермери, защото крупните стопани вече не са толкова безпомощни, за да разчитат на досега прилаганата ОСП. Министърът припомни, че има два варианта за намаляване на подпомагането. Единият е с прилагането на така наречения плосък таван, при който сто процента от сумите над 100 хиляди евро ще бъдат заделяни за друг вид интервенции.
Вторият вариант е с процентното намаляване на основното (базовото плащане на площ), като при сумите между 60 хил. и 75 хил. евро санкцията ще бъде 25%, с 50% ще се орязват сумите между 75 и 90 хил. евро и с 85% - над 90 хил. евро.
Аделина Стоянова от агроминистерството също припомни, че при 10% допълнителен бюджет от директните плащания, който би трябвало да се даде като преразпределително плащане на малкия и среден бизнес, страната ни има няколко варианта, по които да осигури средствата за това. Към настоящия момент всяка година 7,5% от бюджета за ДП отиват като преразпределително плащане, така че ще се търсят още 3,5% от бюджета. Вариантите за осигуряването на тези средства са няколко, въпросът е как законодателите и следващото правителство ще намерят най-точното решение.
Зам. министърът на земеделието Явор Гечев представи част от анализите, направени до момента от служебния кабинет, които дават повод за размишления по бъдещите политики.
Какво договориха министрите на земеделие в споразумението си по еврорегламентите
Според тези разчети при таван на плащанията над 100 хил. евро няма да почувстват промяна в подпомагането 59 521 земеделци, които към 2019 г. са получавали 66% от директните плащания. Ще бъдат засегнати само 705 фирми и арендатори, на които през 2019 г. са получавали 33,58% от субсидиите. Анализът е правен, без да се приспадат разходите на фермерите.
Гечев обясни още, че след като министерството окончателно подготви структурата на стопанствата, те са готови да излязат с конкретни предложения, но на политическо ниво трябва да се приемат „10-15 тежки национални решения с промени в законодателството". „Идентифицирали сме 67 потребности за подпомагане на бранша по двата стълба, от тях 25 са само по втория стълб”, обясни още Гечев.
Какво още каза по темата зам. министър Гечев пред Синор.бг
Депутатите зададоха и други въпроси, свързани с Националния стратегически план. Подробостите по него обаче ще бъдат изложени на следващото заседание на комисията, посочи Пламен Абровски.
