Фактът, че задкулисието започна небивала атака срещу министри от служебното правителство доказва колко дълбоко авторите на схемата „България – номер едно в корупционните практики!” са обсадили родната икономика и колко безпомощни са така наречените несистемни партии, за да се преборят. Защото много скоро след изборите на 4 април всички те бяха брутално стопирани, въпреки намеренията им с нокдаун да унищожат закостенялата система.
За последните три месеца като в театър проследихме как в икономиката, финансите, вътрешните работи и строителството новите министри все пак започнаха някаква борба. В много от останалите министерства обаче като в земеделското например, всяка стъпка приличаше по-скоро на бутафория, отколкото на разкриване на дълбоките схеми, заложени от старата власт.
През последните три месеца не чухме нито за разкрити схеми при нелегалния внос на плодове и зеленчуци, които всяка година торпилират с ниските си цени българското производство. Нито пък от фонд „Земеделие” изнесоха данни за съдебните дела и прокурорските разследвания, започнати срещу схемаджиите, източили милиони левове от европрограмите. Колкото до неуспешната битка на земеделския министър Христо Бозуков да се справи с уволненото ръководство на „Напоителни системи”, там всеки жанр в сатирата успешно би го използвал за сюжет – толкова плачевно изглеждаше!
Доказано разбрахме, че статуквото в земеделието така страшно се е бетонирало, че нито в напояването фермерите постигнаха някакъв успех, нито на показ бяха изкарани дълбоко изградените схеми за източване на евросредства, за които всеки честно работещ земеделец може да ви разкаже.
Да, служебният министър демонстрира воля да изслуша бранша, но неговите „битки” приключиха само с тези изслушвания. Защото нито успя да защити проекта за напояване в Плана за възстановяване и устойчивост на България, нито пък ревизира в детайли работата на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). Като върхът на неговото бездействие се оказа фактът, че по негово време „задкулисието” безпрепятствено прокара една наредба, срещу която протестират цели 52 фирми от малкия и среден бизнес в млекопреработката. И която не беше приета дори по времето на земеделския министър Десислава Танева, защото и тя беше осъзнала колко фатален ще бъде нормативът за бизнеса.
Отново поставяме темата с наредбата за специфичните изисквания към състава на млечните продукти, обнародвана в началото на август в „Държавен вестник”, чието прилагане след три месеца ще задължи всички мандри да опаковат всяко парче сирене. На практика с тази наредба се забранява насипната продажба на този най-търсен млечен продукт в страната, с което малка част от млечния сектор иска да измести дребните мандри от пазара, мислейки си, че масовият потребител е финансово способен да започне да купува от скъпите сирена, посочиха представители на Българската асоциация на млекопроизводителите (БАМ). И добавиха, че резултатът от тази наредба ще бъде този, че на пазара ще се появявт пакетираните млека от Полша и Прибалтийските държави, които са евтини, но етикетирани. И така нископлатежният български потребител ще престане да купува родните сирена от ценовия клас 7-12 лева за килограм, а ще се насочи към европейските. Както това стана с картофите от Германия, с ябълките от Полша и с доматите от Гърция и Турция.
От БАМ, където членуват основно производителите на млечни продукти, изкупуващи мляко от семейните стопанства с по няколко животни, предупредиха, че наредбата ще предизвика фалити почти всички малки и средни мандри в страната, защото продажбите на сирене в тенекии, които се предлагат в хладилните витрини, ще бъде забранено. А това означава пълно загробване на бизнеса.
С официално писмо до премиера Стефан Янев и до земеделския министър Христо Бозуков млекопреработвателите отново поставиха искането си новите текстове в новата наредба да бъдат заличени.
В тази връзка Синор.бг зададе няколко въпроса на министерството на земеделието, чиито отговори основно бяха подготвени от БАБХ. С тези отговори обаче администрацията непряко си признава, че като контролен орган не й се занимава да проверява качеството на всяка партида, която излиза от мандрите. И под предлог, че защитавала интересите на потребителите, дава ход на наредбата, задължаваща сиренето в България изцяло да бъде пакетирано. Само че досегашната статистика показва, че 80% от вътрешното потребление на сирене става от хладилните витрини, защото българинът обича да си избира бучката, която според него е най-хубава.
И ще бъде нереално в съседните държави Румъния, Гърция, Сърбия и Северна Македония сиренето да продължава да се продава насипно в хладилните витрини. Само българските чиновници да не успяват да прилагат съответния контрол.
Наредбата засяга и имитиращите продукти
Ще припомним, че тази наредба се подготвяше още от миналата година, когато една от дирекциите на Министерския съвет е препоръчала в разделите да бъдат включени текстове за „вероятните икономически, социални, екологични или други въздействия върху всички заинтересовани страни, най-вече въздействието върху микро, малки и средни предприятия (МСП)”
„Препоръчваме да се извърши оценка и измерване на действителното въздействие, съгласно „Методиката за предварителна оценка на въздействието на нормативни актове и програми”, заключават експертите.
Очевидно, че сегашното обнародване на наредбата, без да се вземе предвид, че тя ще доведе до унищожаването на малките мандри, е нарушение, което убягва от погледа на чиновника.
Като доказателство, представяме единия от отговорите, които министерството на земеделието и БАБХ дадоха на запитванията на Синор.бг.
Попитахме пресцентъра на агроминистерството „как ще реагира министър Бозуков на искането на БАМ наредбата да бъде променена в частта за опаковането на сиренето”. Сигурно и министърът не знае какво ни е отговорил, затова ви представяме целия отговор, който по същество е отрицателен.
„Най-важният и основополагащ принцип на европейското законодателство по отношение на храните, съгласно член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, е гарантирането на висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите.
Напълно идентична цел си поставя и българският Закон за храните, който съгласно чл. 2, т. 1 посочва защитата на здравето и интересите на потребителите като първи приоритет на закона и подзаконовата нормативна уредба към него.
Министерството на земеделието, храните и горите в качеството си на наационален компетентен орган в България по отношение на храните, винаги се е ръководело от и стриктно се е придържало към посочените основни принципи и приоритети на европейското и националното законодателство, като винаги е считало, че най-важният аспект при създаването и усъвършенстването на нормативната уредба в областта на храните е на първо място - гарантирането и подобряването на защитата на здравето и интересите на потребителите.
От особено важно значение във връзка с поставения въпрос, са изискванията на член 8 от горепосочения регламент, който се отнася за защитата на интересите на потребителите. Съгласно цитираната разпоредба от Регламент (ЕО) № 178/2002, законодателството в областта на храните трябва да осигурява защита на интересите на потребителите и да им предоставя основа за информиран избор по отношение на консумираните от тях храни. Това законодателство следва да е насочено към предотвратяване на измамни или заблуждаващи практики, подправяне на храни и всякакви други практики, които могат да въведат в заблуждение потребителя.
Следва да се изтъкне също, че в целия процес на изготвянето и финализирането на проекта на нормативния акт, действията на Министерството на земеделието, храните и горите се определяха от търсенето и намирането на разумен баланс между становищата и предложенията на заинтересованите страни. В тази връзка, беше предвиден тримесечен период за влизане в сила на постановлението за приемане на наредбата, в допълнение на предвидения шестмесечен период по § 2 от преходните и заключителни разпоредби на наредбата, с цел създаване на по-добри условия за адаптиране на бизнеса.
В съответствие обаче с вече посоченото по-горе, гарантирането защитата на здравето и интересите на потребителите, е най-важния и първостепенен приоритет на нормативния акт”.
И ако след пет години българските мандри изчезнат от родната икономика, сетете се за загрижената администрация, прокарала наредбата въпреки оспорваните текстове от страна на малкия бизнес.
