Ябълката е традиционна за нашата страна овощна култура. Плодовете съдържат ценни хранителни вещества като пектин, захари, органични киселини, биологично активни съставки, минерали, витамини, ензими, целулоза и др. и се нареждат между най-полезните плодови храни за човека. Освен полезните хранителни вещества, друго съществено предимство на ябълката е възможността да бъде съхранявана в складове продължително време и да бъде използвана през зимата, когато липсват плодове. Ябълковите дървета са най-широко отглежданият вид от род Malus. Рекордна за ябълкопроизводството в България е 1986 г., когато в страната са получени 543 256 тона плодове. От тогава производството на ябълки в страната постепенно намалява и според Агростатистическият справочник на МЗХГ, през 2017 г. ябълковите градини в България заемат 3 973 ha. От тях, през същата година са произведени 44 927 тона плодове. Някои от причините за този драстичен спад в отглеждането и производството на ябълки са големите инвестиции за получаването на качествени плодове, високата себестойност и малката печалба.
Растителната защита при овощните видове се основава на обследвания и прогнози, като борбата с неприятелите се извършва с химични или биологични продукти. Семковите овощни култури се нападат от множество неприятели, голяма част от които са общи за ябълка и круша. Такива са листозавивачки, листоминиращи молци, листогризещи гъсеници, дървесинояди, щитоносни въшки, акари и др. . Ключов за ябълката неприятел е ябълковият плодов червей.
Ябълков плодов червей
Ябълковият плодов червей е икономически най-важният неприятел по ябълката, а в последните години и по орех. Напада още круша, дюля, кайсия и други овощни видове. У нас обикновено развива две поколения годишно и частично трето. Зимува като възрастна гъсеница в плътен паяжинен пашкул под старата напукана кора на дърветата, в цепнатините на подпорите, в почвата, в амбалажа и плодохранилищата. Летежът на пеперудите през сезона започва в края на април и продължава до септември. Те снасят яйцата си по листата, плодовете или клонките. Излюпените гъсеници се вгризват в плодовете. Те се хранят основно със семенната кутийка. Изпълват ходовете си с огризки, оплетени с паяжинни нишки. За цялото си развитие 1 гъсеница поврежда около 2-3 плода, които остават недоразвити и обикновено преждевременно окапват.
За борба срещу излюпващите се гъсеници се прилагат инсектициди като Волиам Тарго 063 СК - 75 мл/дка, Делегат 250 ВГ - 30 г/дка, Дурсбан 4 ЕК - 150 – 187 мл/дка, Ламдекс Екстра - 60-100 г/дка, Имидан 50 ВГ - 150 г/дка, Калипсо 480 СК - 0,02 - 0,025%, Кораген 20 СК - 16 – 30 мл/дка, Суперсект Мега – 0,015. Следващите третирания се провеждат предимно през 10-12 дни, в зависимост от плътността на неприятеля, климатичните условия и последействието на инсектицидите. Борбата с ябълковия плодов червей може да бъде изведена изцяло по биологичен начин – чрез разрешени препарати за биологично производство и поставянето на феромонови диспенсери.
Вреди само по ябълката. Ларвите обикновено се излюпват в края на цъфтежа, правят ходове под кожицата на плода, а по-късно се хранят със семенната кутийка. Вътрешността на повредените плодове е черна, изпълнена с много екскременти, които имат неприятна миризма на дървеница. Повредите се забелязват по-рано от тези на ябълковия плодов червей. Една ларва поврежда няколко плода, които окапват преждевременно, а ако не са паднали по тях остава характерна дъговидна, вкорковена следа.
За борба с неприятеля се прилагат две пръскания - в началото на цъфтежа се провежда пръскане срещу възрастното, а второто пръскане се прави след цъфтежа. Подходящи препарати са Децис 2,5ЕК - 0,03%, Ламдекс Екстра - 60-100 г/дка и др.
Ябълкова стъкленка
Ябълковата стъкленка спада към групата на дървесиноядите. Предпочитан вид за нея е ябълката, но напада още круша, дюля, кайсия и др. Обикновено летежа, за нашата страна, започва от края на май и продължава до месец юли. Пеперудите са най активни при слънчево време. След копулацията женските пеперуди снасят поединично в цепнатини или наранени места по кората на дърветата. Повреди нанасят ларвите, които изгризват неправилни ходове под кората на ствола и ниско разположените клони. Те правят ходове във вътрешността на дървото в продължение на една или 2 години. На повърхността на дървото, ходовете са запълнени с кафяви екскременти премесени с огризки и лесно се забелязват. Повредата отслабва дърветата и добивите значително намаляват. Ходовете на гъсениците могат да се използват от други вредители и представляват отворена врата за патогенни микроорганизми. Ябълковата стъкленка е опасен неприятел особено за млади ябълкови градини създадени на слаборастящата подложка М9.
Препоръчва се при висока плътност да се направи насочено пръскане към стъблото и скелетните клони, в средата или края на юни.
Мъхнат бръмбар
Широко разпространен у нас, среща се повсеместно. Изхранва се по много от овощните, плевелните и бобовите растения. Основната вреда нанасят възрастните бръмбари, които се хранят с плодника, тичинките и прашеца по време на цъфтежа, но също така могат да нагризат и листата. Бръмбарите напълно унищожават цветовете и те изглеждат кафяви, като попарени от слана. По този начин не протичат опрашването и оплождането и добива силно се редуцира. Развива едно поколение годишно и възрастните се появяват по време на цъфтежа. Възрастни те променят мястото си на хранене през сезона, според времето на цъфтеж на растенията. Нанесените щети по ябълката могат да достигнат 70%. Ларвите живеят в почвата и там се хранят с разлагаща се органична материя.
Борбата с този неприятел е сравнително трудна, защото той лесно напуска мястото на третиране с инсектициди, а тялото му е добре защитено от гъсти космици. Разрешен за употреба препарат е Вазтак Нов 100 ЕК – 10 мл/дка. Пръскането може да се комбинира с това за други неприятели. Изключително важно е да се съобрази момента на прилагане на инсектицида с факта, че бръмбарът се появява по време на пълния цъфтеж на дърветата, а в този момент те се посещават интензивно от пчелите. За борба могат да се използват и светло сини или бели уловки с атрактант.
Листоминиращи молци
Листоминиращите молци са разпространени повсеместно в нашата страна. Най-често срещани са кръгломиниращият молец - Leucoptera malifoliella Cest.; ябълковият пъстро миниращ молец - Lithocoletis blancardella F.; змиевидно миниращият молец - Stigmella malella Stt. Тези молци представляват микропеперуди, чиито ларви водят скрит начин на живот и вредят по специфичен начин. Те навлизат във вътрешността на листа, между двата епидермиса и образуват мини (ходове) с различна форма и големина. С най-голямо икономическо значение за ябълката е кръгло миниращият молец. Той развива три, а понякога и четири поколения годишно. Зимува като какавида в пашкул по кората на ствола и клоните на дърветата. Летежът на пеперудите започва с цъфтежа на ябълките и продължава до края на септември. Женските пеперуди снасят яйцата си от долната страна на листата. След излюпването си гъсениците се вгризват в паренхима и постепенно образуват мина със спираловидни ходове, които изглеждат като концентрични кръгове. При силно нападение може напълно да обезлисти дърветата, което води до тяхното отслабване и компрометиране на реколтата.
За борба с листоминиращите молци могат да се използват следните препарати: Кораген 20 СК - 16 – 30 мл/дка, Делегат 250 ВГ - 30 г/дка, Ламдекс Екстра - 60-100 г/дка, Суперсект Мега – 0,03%, Моспилан 20 СГ – 25 г/дка.
Листогризещи гъсеници
Листогризещите гъсеници са полифаги. Такива са ларвите на пеперуди като: бяла американска пеперуда (Hyphantria cunea Drury.), златокадка (Euproctis hrysorrhoea L.), пръстенотворка (Malcosoma neustria L.), гъботворка (Lymantria dispar L.), бяла овощна пеперуда (Aporia crataegi L.), различни видове педомерки и др. Нападат овощни, горски и декоративни видове. Те вредят като нагризват листата частично или изцяло. Гъсениците на бялата американска пеперуда и пръстенотворката живеят в общи паяжинни гнезда, в които се хранят. След като унищожат листата на една клонка, те се прехвърлят върху съседни, като по този начин могат да обезлистят цели дървета.
При достигнат праг на икономическа вредност, за борба се препоръчва пръскане рано напролет срещу младите гъсеници, с един от инсектицидите: Дукат 25 ЕК - 40 мл/дка, Мимик 240 ЛВ - 0,04 %, Кораген 20 СК - 16 – 30 мл/дка, Суми Аалфа 5 ЕК - 0,02%, Афърм Опти - 200 г/ дка, Волиам Тарго 063 СК - 75 мл /дка. Препаратът Дипел 2 Х - 0,1% е разрешен за употреба при биологично производство.
Листозавивачки
Листозавивачките са група малки пеперуди, чиито ларви вредят по всички семкови и костилкови овощни видове. Те са получили името си от специфичния начин, по който завиват и слепват листата и пъпките на растенията докато се хранят. За борба с тях могат да се използват инсектицидите: Децис 2,5ЕК – 9 – 12 мл/дка, Релдан 22 ДМ – 200 мл/дка, Рапакс – 100 – 200 мл/дка.
Ябълката е основен гостоприемник и се напада от няколко вида листни въшки: зелена ябълкова листна въшка (Aphis pomi DeGeer.), червеногалова листна въшка (Dysaphis devecta Walk.), ябълково-живовлекова лисна въшка (Dysaphis plantaginea Ferr.) и кръвна въшка–Eriosoma lanigerum Hausm. Те развиват много поколения и зимуват като яйца по леторастите или в основата на пъпките. Листните въшки вредят, като смучат сок от младите листа. В последствие листата се деформират, а когато са нападнати от червеногалова листна въшка променят и цвета си. При храненето си листните въшки отделят обилно количество “медена роса”, по която се развиват сапрофитни чернилни гъбички, придаващи саждив вид на нападнатите органи. При силно нападение растежът на леторастите спира и върховете често се изкривяват или остават недоузрели. Вредата на листните въшки може да бъде и косвена, тъй като някои от тях пренасят вирусни и фитоплазмени болести.
Кръвната въшка (Eriosoma lanigerum Hausm.) се различава лесно от другите по белите памукообразни нишки, които покриват тялото на възрастните. Тя не се храни по листата, а вреди по клоните и корените на дървото. В следствие на храненето и по кората на дърветата се образуват малки гали, приличащи на тумори, които отделят медена роса. При силно нападение е възможно корените да загинат частично, дори изцяло. Това води до намален растеж на дървото или до цялостното му загиване. Образуваните рани са вход за много болести и неприятели.
Важно мероприятие за борба с листните въшки е зимното пръскане насочено срещу яйцата им с Овипрон Топ ЕК или Овитекс - 2 %. През вегетационния период могат да се използват някои от разрешените препарати: Моспилан 20 СП - 0,025%, Клоузър 120 СК – 20 - 40 мл/дка, Мовенто 100 СК - 0,075-0,12%, Конфидор 20 СЛ - 0,06% и др.
Калифорнийска щитоносна въшка
Този вид вреди по ябълка, круша, слива, праскова, кайсия и много други. Зимува като ларва първа възраст, под щитче разположено по кората на ствола и скелетните клони на дърветата. Вредят ларвите и възрастните, които смучат сок от всички надземни растителни органи. По клонките и плодовете, в мястото на повредата, се образуват винено червени до лилави петна, листата опадват, леторастите се изкривяват, кората на клонките се напуква, а плодовете губят търговския си вид. При силно нападение могат да загинат отделни клони, дори и млади дървета. Разпространява се с посадъчния материал. Важно мероприятие за борба с неприятеля е зимното пръскане с растителнозащитно масло.
Акари
Овощните акари са основни неприятели по ябълката. Най-често срещаните видове акари, които вредят по ябълката са червеният овощен акар Panonychus ulmi Koch. и обикновеният паяжинообразуващ акар Tetranychus urticae Koch. Те представляват дребни, паякообразни организми с различен цвят на тялото и с много малки размери. Акарите са почти незабележими с просто око. Обикновено се намират по долната страна на листата, където смучат сок. От начало се наблюдават малки дребни точици и с течение на времето листата стават белезникави и бронзови на външен вид, като пергаментова хартия. При силно нападение от акари листата губят способността си да фотосинтезират, дърветата силно отслабват и изостават в развитието си, залагат по-малък брой плодни пъпки. Те стават и по-податливи на вредното въздействие на неблагоприятните климатични условия. Получената продукция е с лошо качество, а следващата година може и да лисва поради малкия брой заложени плодни пъпки. Зимните яйца на червения овощен акар са сравнително лесно забележими. Намират се в основата на леторастите и дървото изглежда като „поръсено с червен пипер”.
Срещу яйцата на акарите може да се приложи зимно пръскане с растително защитно масло в концентрация 3% - Паразомер. През сезона се извършва третиране при наличие на повече от 5 подвижни форми на лист с някой от следните акарициди: Бермектин - 60-96 мл/дка, Санмайт 20 ВП-0,05% - 0,75%, Масай ВП – 25 г/дка, Данитрон 5 СК 100- 200 мл/дка и др.
ас. Десислава Стефанова
