Стопаните на овощни градини могат да бъдат неприятно изненадани през втората половина на пролетта и началото на лятото, когато вегетацията напредне. Тогава по младия прираст в короната на дърветата стават видни уродливи листа по върховете на леторастите. Листната петура е силно нагъната. По-късно нападнатите части почерняват и изсъхват. При ябълките завитата тъкан може да бъде оцветена червено. При черешите деформираните листа са скупчени в кълбовидни лепкави пачки. При сливите петурата на листата по върховете на леторастите е стеснена и завита по централната жилка. Самият летораст има скъсени междувъзлия и понякога е повече или по-слабо извит.
Описаните повреди са причинени от листни въшки, които ентомолозите класифицират в семейство Aphididae. Към него спада рода Dysaphis с представители, описани като вредители по овощните.
Червеногаловата ябълкова листна въшка (D. devecta) е представител на този род. Тя има 4 – 5 поколения годишно. Зимува като яйце, скрито най-често под напуканата кора. Появата на новото поколение започва през април и зависи от метеорологичните условия. С набъбването на пъпките става възможно изхранването на ларвите. По-късно от пъпките ларвите преминават по младите листа, където смучат сок от периферията на петурата. Постепенно листната тъкан почервенява и се завива почти успоредно стрямо централната жилка (фиг. 1). Въшките избягват старите и не толкова сочни листа. При тях може да бъде засегната само долната част.
Към рода Dysaphis спада и други вид, нападащ ябълката. Това е ябълково – жиловлековата листна въшка (D. mali) с междинен гостоприемник жиловлека (род Plantago). Цикълът на развитие е сходен с този на червеногаловата ябълкова листна въшка. Зимува като яйце по леторастите на ябълката. Развива 5 – 6 поколения годишно.
Крушовата листна въшка (D. pyri) е най-опасна за крушата. Междинен гостоприемник на вида е лепката. Цикълът на развитие е сходен с този на D. mali. Зимува като яйце по основния гостпориемник. Ларвите смучат сок от подаващите се млади листенца. По-късно се хранят от развилите се листа, където се настаняват от долната страна на петурата, която постепенно се деформира. Понякога наподобява цигара, а в други случаи е завита напречно или спираловидно спрямо главната жилка.
Зелената ябълкова листна въшка (Aphis pomi) напада най-често ябълките, но се явява и по крушата, дюлята и глога. В замисимост от метеорологичните условия броят на поколенията може да достигне 18 – 19. Зимува като яйце по леторастите и в основата на пъпките. Със започването на вегетацията започва и излюпването на ларвите. Те се разселват по листата и леторастите, където се хранят. Завършват развитието си, превръщайки се във възрастни женски. Те основават колонии, снасяйки яйца без да са оплодени (т. нар. девствено или партеногенетично) размножаване. Появата на основателките е по времето на ябълковия цъфтеж.
При храненето си въшките отделят богата на захари течност, известна като медена роса. В нея се развиват гъбички, от които нападнатите листа и леторасти почерняват.
По ябълката и крушата са известни и други вредни видове като реомюрова крушова листна въшка Dysaphis reaumuri, ябълково – житна листна въшка (Rhopalosiphum oxyacanthae) и др.
Листните въшки нанасят вреда и по костилковите овощни видове. Специалистите са описали представители от няколко рода: Brachycaudus, Hyalopterus, Myzodes и Myzus.
Към рода Brachycaudus са известни вредителите голяма (В. сardui) и малка (B. helichrysi) сливова листна въшки. Двата вида са разпространени в цялата страна. Освен по сливата са установени по прасковата, бадема, кайсията и джанката.
В. сardui е мигриращ вид. Негови междинни гостоприемници са тревистите родове: Carduus (бодили), Cirsium (паламида) и Cineraria (цинерария). Голямата сливова листна въшка зимува като яйце по сливата, джанкатка и прасковата. Както и при други видове излюпването става в началото на вегетацията, когато пъпките набъбват. Ларвите отначало смучат сок от кората на младите леторасти. Това поколение завършва развитието си в края на април, когато се разлистят джанките. Второто поколение завършва развитието си през второто десетдневие на май. То е представено главно от безкрили и крилати женски индивиди. Те се хранят по върховете на младите леторасти, по дръжките на листата и по долната страна на петурата, където се оформят колониите. Нападнатите растителни органи се изкривяват и деформират. По основните гостоприемници видът се развива и през юни. При това постепенно нараства броят на крилатите форми. Чрез тях той преминава по междинните гостоприемници, където може да бъде установен до късна есен.
При пропуски в растителната защита болестите не прощават!
B. helichrysi има сходен цикъл на развитие. Крилатите разселителки се появяват в третото поколение. В края на пролетта и началото на лятото появата на крилати форми става масова. От овощните видове въшките преминават по тревистите Matricaria (лайка), Plantago (жиловлек), Chrysanthemum (хризантема) и др.
Прашестата прасковено – тръстикова въшка Hyalopterus arundinis зимува като яйце в цепнатините на кората, както и в основата на пъпките на леторастите. Новоизлюпените в началото на вегететацията ларви преминават по младите листа. Въшките смучат сок от долната страна на петурата. Нейните краища се завиват надолу. При масово нападение долната повърхност и върховете на леторастите са обхванати от колонията на насекомите. Листата издребняват, върховете на леторастите се изкривяват.
Масовото размножаване започва в началото на лятото. В края на май и началото на юни се появяват и крилати женски разселителки. Чрез тях видът преминава по основните и междинните гостоприемници. През първата половина на есента има ново поколение женски. Тогава протича половият процес. Полово зрелите женските след оплождане снасят яйца в пукнатините на кората и около новите пъпки. Яйцата са защитени от восъкоподобно вещество, отделено от коремчето на насокомото
Прасковената листна въшка Myzus (Myzodes) periscae e позната в много страни по света. Тя се храни от растителни видове, от различни ботанически семейства. Поради това специалистите я определят като многояден вид (полифаг).
Освен прасковата видът напада основни зеленчукови видове, цвекло, тютюн и др. При благоприятни условия развива до 16 поколения. Една безкрила женска дава живот на 40 до 150 ларви. При благоприятен режим на тепмература (25ºС) и влага 85% поколението завършва развитието си за една – две седмици.
Появата на крилати форми започва още в първото поколение основателки. В началото на юни те преобладават и тогава започва разселването.
При овощните видът зимува като яйце около пъпките на новите леторасти на прасковата, кайсията и бадема. При топла зима в по-топли райони е установено и презимуване на ларви.
Както и при други видове излюпването започва в началото на вегетацията при набъбването на пъпките. Развитието на основателките завършва в края на март и първата половина на април.
Въшките смучат сок от набъбналите пъпки, а по-късно преминават по долната страна на развилите се листни петури. Листата пожълтяват, а леторастите се изкривяват. При голяма плътност на вредителя могат да пострадат и цветовете.
Черната черешова листна въшка Myzus cerasi е вид, чиито основни гостпориемници са черешата и вишната. Установена е и по тревистите видове Galium (лепка) и Veronica (великденче). Цикълът на развитие е сходен с този на прасковената листна въшка. В началото на пролетта въшките се размножават масово. Заселват се по долната страна на листата. Най-плътно са около централната жилка на петурата. Въшките повреждат най-силно и масово връхните листа на леторастите. При голяма плътност могат да преминат върху плодовете, които придобиват лош търговски вид поради недохранване и зацапване с медена роса.
По костилковите овощни видове са известни още тъмната прасковена листна въшка (Brachycaudus pesricae), голямата прасковена листна въшка (Pterochloroides pesricae) и Myzodes varians.
Брбата с листните въшки е наложителна по две причини. Първата е да не бъде допуснато повреждане на самите растения. Другата е, че някои видове като M. Рeriscae, B. helichrysi и др. са преносители на опасни вирусни балости. Особено бдителни срещу листните въшки трябва да бъдат производителите на посадъчен материал.
Успешният контрол съчетава употребата на инсектициди и някои агротенхически мероприятия, които намаляват числеността на насекомите и влошават условията за тяхното развитие.
Зимната резитба и просветляването на дървесната корона спадат към т. нар. агротехнически мероприятия. Балансираното торене с минерални торове, както и оптималният воден режим също имат значение. Предозирането на азота, както и поливните норми водят до силен прираст и забавят узряването на растителните тъкани, които стават по-привлекателен за смучещите насекоми.
Употребата на инсектицизи е ефикасна тогава, когато е проследен насекомнията цикъл на развитие. Ориентир за него са фазите на развитие на растението гостоприемник. Много вмажни са пред- и следцъфтежните пръскания. За прогнозата могат да бъдат използвани и някои технически средства. В практиката намират приложение лепливите жълти примамки.
В регистрите на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) като подходящи са посочени инсектицидите: абанто, аскот, биская, дека, децис, инвис и др. За ефикасна и безопасна употреба стопаните трябва строго да спазват предписанията за съответния продукт.
Доц. д-р Антоний Стоев
ИПАЗР „Никола Пушкаров“,
София
