Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
04.06.2020 г.

Кога листните въшки стават напаст за овощните?

Кога листните въшки стават напаст за овощните?

Стопаните на овощни градини могат да бъдат неприятно изненадани през втората половина на пролетта и началото на лятото, когато вегетацията напредне. Тогава по младия прираст в короната на дърветата стават видни уродливи листа по върховете на леторастите. Листната петура е силно нагъната. По-късно нападнатите части почерняват и изсъхват. При ябълките завитата тъкан може да бъде оцветена червено. При черешите деформираните листа са скупчени в кълбовидни лепкави пачки. При сливите петурата на листата по върховете на леторастите е стеснена и завита по централната жилка. Самият летораст има скъсени междувъзлия и понякога е повече или по-слабо извит.

Описаните повреди са причинени от листни въшки, които ентомолозите класифицират в семейство Aphididae. Към него спада рода Dysaphis с представители, описани като вредители по овощните.

Червеногаловата ябълкова листна въшка (D. devecta) е представител на този род. Тя има 4 – 5 поколения годишно. Зимува като яйце, скрито най-често под напуканата кора. Появата на новото поколение започва през април и зависи от метеорологичните условия. С набъбването на пъпките става възможно изхранването на ларвите. По-късно от пъпките ларвите преминават по младите листа, където смучат сок от периферията на петурата. Постепенно листната тъкан почервенява и се завива почти успоредно стрямо централната жилка (фиг. 1). Въшките избягват старите и не толкова сочни листа. При тях може да бъде засегната само долната част.

Към рода Dysaphis спада и други вид, нападащ ябълката. Това е ябълково – жиловлековата листна въшка (D. mali) с междинен гостоприемник жиловлека (род Plantago). Цикълът на развитие е сходен с този на червеногаловата ябълкова листна въшка. Зимува като яйце по леторастите на ябълката. Развива 5 – 6 поколения годишно.

Крушовата листна въшка (D. pyri) е най-опасна за крушата. Междинен гостоприемник на вида е лепката. Цикълът на развитие е сходен с този на D. mali. Зимува като яйце по основния гостпориемник. Ларвите смучат сок от подаващите се млади листенца. По-късно се хранят от развилите се листа, където се настаняват от долната страна на петурата, която постепенно се деформира. Понякога наподобява цигара, а в други случаи е завита напречно или спираловидно спрямо главната жилка.

Зелената ябълкова листна въшка (Aphis pomi) напада най-често ябълките, но се явява и по крушата, дюлята и глога. В замисимост от метеорологичните условия броят на поколенията може да достигне 18 – 19. Зимува като яйце по леторастите и в основата на пъпките. Със започването на вегетацията започва и излюпването на ларвите. Те се разселват по листата и леторастите, където се хранят. Завършват развитието си, превръщайки се във възрастни женски. Те основават колонии, снасяйки яйца без да са оплодени (т. нар. девствено или партеногенетично) размножаване. Появата на основателките е по времето на ябълковия цъфтеж.

При храненето си въшките отделят богата на захари течност, известна като медена роса. В нея се развиват гъбички, от които нападнатите листа и леторасти почерняват.

По ябълката и крушата са известни и други вредни видове като реомюрова крушова листна въшка Dysaphis reaumuri, ябълково – житна листна въшка (Rhopalosiphum oxyacanthae) и др.

Листните въшки нанасят вреда и по костилковите овощни видове. Специалистите са описали представители от няколко рода: Brachycaudus, Hyalopterus, Myzodes и Myzus.

Към рода Brachycaudus са известни вредителите голяма (В. сardui) и малка (B. helichrysi) сливова листна въшки. Двата вида са разпространени в цялата страна. Освен по сливата са установени по прасковата, бадема, кайсията и джанката.

В. сardui е мигриращ вид. Негови междинни гостоприемници са тревистите родове: Carduus (бодили), Cirsium (паламида) и Cineraria (цинерария). Голямата сливова листна въшка зимува като яйце по сливата, джанкатка и прасковата. Както и при други видове излюпването става в началото на вегетацията, когато пъпките набъбват. Ларвите отначало смучат сок от кората на младите леторасти. Това поколение завършва развитието си в края на април, когато се разлистят джанките. Второто поколение завършва развитието си през второто десетдневие на май. То е представено главно от безкрили и крилати женски индивиди. Те се хранят по върховете на младите леторасти, по дръжките на листата и по долната страна на петурата, където се оформят колониите. Нападнатите растителни органи се изкривяват и деформират. По основните гостоприемници видът се развива и през юни. При това постепенно нараства броят на крилатите форми. Чрез тях той преминава по междинните гостоприемници, където може да бъде установен до късна есен.

При пропуски в растителната защита болестите не прощават!

B. helichrysi има сходен цикъл на развитие. Крилатите разселителки се появяват в третото поколение. В края на пролетта и началото на лятото появата на крилати форми става масова. От овощните видове въшките преминават по тревистите Matricaria (лайка), Plantago (жиловлек), Chrysanthemum (хризантема) и др.

Прашестата прасковено – тръстикова въшка Hyalopterus arundinis зимува като яйце в цепнатините на кората, както и в основата на пъпките на леторастите. Новоизлюпените в началото на вегететацията ларви преминават по младите листа. Въшките смучат сок от долната страна на петурата. Нейните краища се завиват надолу. При масово нападение долната повърхност и върховете на леторастите са обхванати от колонията на насекомите. Листата издребняват, върховете на леторастите се изкривяват.

Масовото размножаване започва в началото на лятото. В края на май и началото на юни се появяват и крилати женски разселителки. Чрез тях видът преминава по основните и междинните гостоприемници. През първата половина на есента има ново поколение женски. Тогава протича половият процес. Полово зрелите женските след оплождане снасят яйца в пукнатините на кората и около новите пъпки. Яйцата са защитени от восъкоподобно вещество, отделено от коремчето на насокомото

Прасковената листна въшка Myzus (Myzodes) periscae e позната в много страни по света. Тя се храни от растителни видове, от различни ботанически семейства. Поради това специалистите я определят като многояден вид (полифаг).

Освен прасковата видът напада основни зеленчукови видове, цвекло, тютюн и др. При благоприятни условия развива до 16 поколения. Една безкрила женска дава живот на 40 до 150 ларви. При благоприятен режим на тепмература (25ºС) и влага 85% поколението завършва развитието си за една – две седмици.

Появата на крилати форми започва още в първото поколение основателки. В началото на юни те преобладават и тогава започва разселването.

При овощните видът зимува като яйце около пъпките на новите леторасти на прасковата, кайсията и бадема. При топла зима в по-топли райони е установено и презимуване на ларви.

Както и при други видове излюпването започва в началото на вегетацията при набъбването на пъпките. Развитието на основателките завършва в края на март и първата половина на април.

Въшките смучат сок от набъбналите пъпки, а по-късно преминават по долната страна на развилите се листни петури. Листата пожълтяват, а леторастите се изкривяват. При голяма плътност на вредителя могат да пострадат и цветовете.

Черната черешова листна въшка Myzus cerasi е вид, чиито основни гостпориемници са черешата и вишната. Установена е и по тревистите видове Galium (лепка) и Veronica (великденче). Цикълът на развитие е сходен с този на прасковената листна въшка. В началото на пролетта въшките се размножават масово. Заселват се по долната страна на листата. Най-плътно са около централната жилка на петурата. Въшките повреждат най-силно и масово връхните листа на леторастите. При голяма плътност могат да преминат върху плодовете, които придобиват лош търговски вид поради недохранване и зацапване с медена роса.

По костилковите овощни видове са известни още тъмната прасковена листна въшка (Brachycaudus pesricae), голямата прасковена листна въшка (Pterochloroides pesricae) и Myzodes varians.

Брбата с листните въшки е наложителна по две причини. Първата е да не бъде допуснато повреждане на самите растения. Другата е, че някои видове като M. Рeriscae, B. helichrysi и др. са преносители на опасни вирусни балости. Особено бдителни срещу листните въшки трябва да бъдат производителите на посадъчен материал.

Успешният контрол съчетава употребата на инсектициди и някои агротенхически мероприятия, които намаляват числеността на насекомите и влошават условията за тяхното развитие.

Зимната резитба и просветляването на дървесната корона спадат към т. нар. агротехнически мероприятия. Балансираното торене с минерални торове, както и оптималният воден режим също имат значение. Предозирането на азота, както и поливните норми водят до силен прираст и забавят узряването на растителните тъкани, които стават по-привлекателен за смучещите насекоми.

Употребата на инсектицизи е ефикасна тогава, когато е проследен насекомнията цикъл на развитие. Ориентир за него са фазите на развитие на растението гостоприемник. Много вмажни са пред- и следцъфтежните пръскания. За прогнозата могат да бъдат използвани и някои технически средства. В практиката намират приложение лепливите жълти примамки.

В регистрите на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) като подходящи са посочени инсектицидите: абанто, аскот, биская, дека, децис, инвис и др. За ефикасна и безопасна употреба стопаните трябва строго да спазват предписанията за съответния продукт.

Доц. д-р Антоний Стоев

ИПАЗР „Никола Пушкаров“,

София

Кога листните въшки стават напаст за овощните?
4448

Последни материали
Виж
„Напоителни системи„ ЕАД проверява за кражби на вода зеленчукопроизводителите от Каварна
Гъби със зарзават в пръстен гювеч
Вирус напада домати, пипер и патладжан
Сезона на пожарите
Започват интензивни проверки за противопожарни мероприятия в горски и земеделски територии
Източникът на инфекцията е в процес на изясняване
Откриха огнище на Нюкясълска болест по птиците в село във Видинско
Допустими за подпомагане са само стопанства със СПО от 6000 до 7999 евро
Няма да се доказва 33 на сто доход от земеделска дейност по подмярката за инвестиции
Свързани материали
Виж
Не садете ябълка и круша там, където са расли стари
Какво да правим, когато овошките ни се окичат с издънки
Да отгледаме овошка от семка
Когато избираме овошки, трябва да се съобразяваме с критичните минимални температури за района
Какво трябва да знаят за сливата професионалисти и любители овощари
Агробиологична характеристика на крушата
Какво трябва да знаем за крушата
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2020
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам