Застудяването и валежите в началото на астрономическата пролет ще задържат развитието на костилковите овощни видове още няколо дни, но след него растителната защита трябва да започне, насочена към възможно най-голям брой вредители, активизиращи се в началото на цъфтежа.
Такива са някои видове оси. Поради малките им размери и ранното появяване в овощните градини те често не могат да бъдат забелязани от стопаните.
Ябълковата плодова оса има едно поколение годишно. Зимува в почвата като ларва, която специалистите са нарекли лъжегъсеница. Осите започват да летят непосредствено преди цъфтежа на ябълката. Снасянето на яйцата започва във фаза бутонизация (цветен бутон). Женските опаразитяват цветовете. При това правят със специален орган, наречен яйцеполагало, отрез в тъканта на чашелистчетата, от който изтича сок. Този сок потъмнява и при оглед е признак за опаразитяването.
Какво трябва да знаят за сливата професионалисти и любители овощари
Ларвите се вгризват в плодчетата. При това стигат до семенната кутийка и унищожават месото около нея. В резвитото плодче се образува кашеста маса, част от която ларвата изхвърля до входното отверстие. Тази маса има неприятна миризма. Това е признак, че вредата не е от гъсеничките на някои пеперуди, наречени плодови червеи. Една лавра поврежда няколко плодчета, които окапват.
В края на развитието си лъжегъсениците се спускат в почвата където остават да зимуват на дълбочина около 10 см.
Крушовата плодова оса има сходно развитие с това на ябълковата. Летежът започва с цъфтежа на най-ранните крушови сортове. Оплодените женски снасят яйцата си с помощта на трионоподобното си яйцеполагало. С него те прорязват стените на цветната чашка и полагат яйцето между двата епидермиса на цветната чашка.
Черната сливова плодова оса (фиг.1) има едно поколение годишно. Зимува като ларва в почвата. Възрастното насекомо се появява, когато цъфнат най-ранните сливови сортове и трънките. Летежът на осите продължава около две седмици. Женските снасят яйцата си в цветовете. Излюпилите се гъжегъсеници се вгризват в плодовите завръзи. Една ларва поврежда средно до пет плодчета, които окапват в началото на лятото. Това червясване на сливите, джанките и трънкосливите често остава извън вниманието на стопаните и така запасът от вредители се увеличава за следващата година.
Вишневата листна оса (фиг. 2) напада предимно костилковите, но може да бъде установена при крушата и дюлята. Има две поколения годишно. Зимува като ларва в почвата. В края на май и началото на юни излитат осите от първото поколение. Женските снасят яйцата си в листната тъкан от долната страна на петурата. Излюпените лъжегъсеници наподобяват черни слизести пиявички. При голяма плътност на вредителя нагризаните листа просветляват и стават мрежести. Това пречи на фотосинтезата и съответно на нормалното изхранване на дърветата. Възрастните от второто поктоление летят през втората половина на лятото.
Есенната обработка на почвата в овощните градини влошава условията за успешно презимуване на осите. Това не
отменя пръскането с инсектициди в началото и края на цъфтежа, когато е установено, че вредителите са в опасна плътност. За целта може да бъде приложено стръскване на дърветата рано сутрин, когато насекомите не са подвижни. Пръскане при отделните овощни видове трябва да има, когато са установени 2 – 3 възрастни оси на 100 ябълкови клонки, а при круши и сливи - 3 броя на дърво.
Ефикасни инсектициди са децис, нуреле д, суми арфа и др. Най-добри резултати има, когато са направени двете пръскания – непосредствено преди цъфтежа и когато започне масовото окапване на венчелистчетата. Пръскането при окапване на първите плодчета предпазва останалите неопаразитени плодове в дървесната корона.
Доц. д-р Антоний Стоев
ИПАЗР „Никола Пушкаров”
София
