Черешовата муха - Rhagoletis cerasi L. е икономически най-важният неприятел по череша и вишна в България. Черешовата муха развива едно поколение годишно и цикълът и на развитие е синхронизиран с растението-гостоприемник. Зимува като какавида плитко в почвата. Мухите се появяват обикновено в началото на месец май. Предпочитат да снасят яйцата си в избистрените, зазряващи плодове. Активноста на възрастните е в пряка зависимост от агроклиматичните условия, като при хладно и дъждовно време те са по-слабо подвижни. Основната вреда нанасят ларвите, които се хранят с месестата част на плода. Плодовото месо придобива кафяво подобна, мека и кашообразна консистенция. Повредените от неприятеля плодове са абсолютно негодни за консумация и преработка. Обинковено в едно плодче се изхранва една ларва.
Най-висока степен на повреда се наблюдава при късно зреещите сортове, при които са необходими и по-голям брой инсектицидни третирания с цел опазване на реколтата. Част от зимуващата популация може да бъде намалена с почвените обработки, ако повърхността в насаждението се поддържа с черна угар. На малки площи с успех може да се приложи масов улов на възрастните екземпляри с жълти лепливи уловки.
Химичната борба е насочена срещу възрастното, преди масовото яйцеснасяне. За установяване летежа на черешовата муха се препоръчва поставянето на жълти лепливи уловки. Препоръчва се първото третиране срещу насекомото да се назначи 10 дена след поява му. Следващото, второ третиране да се изпълни 8-10 дни след първото, в зависимост от последействието на използвания инсектицид. Изборът на инсектициди задължително трябва да се съобрази със сроковете на зреене, прибиране на реколтата и карантинния период на избрания продукт. Разрешени ПРЗ са: Калипсо 480 СК 20 мл/дка, Децис 2,5 ЕК 0,03%, Карате Зеон 5 КС 15 мл/ дка и др.
Черна черешова листна въшка – Myzus cerasi Fab.
Среща се в цялата страна ежегодно. Основните ѝ гостоприемници са череши и вишни. Върху тях развива няколко поколения, след което в началото на лятото ги напуска и се развива по междините си гостоприемници – плевелните растения лепка и великденче. През пролетта се появяват ларвите, които започват да смучат сок от пъпките, а в последствие се заселват от долната страна на листата, около жилките. Вредят и възрастните и ларвите като с храненето си предизвикват силна деформация на връхните, млади листа. При вишната обикновено не се завиват. Въшките образуват големи колонии по леторастите. При храненето си те отделят обилно количество медена роса, която попадайки по плодовете ги замърсява и те стават некачествени и негодни за пазара. Повредените листа покафеняват, губят основните си функции и в следствие умират, което от своя страна изтощава дървото. Особено опасна е за овощните разсадници където се произвежда посадъчен материал. Освен пряко, листните въшки вредят и косвено като преносители на различни вирусни и микоплазмени болести. От агротехническите мероприятия, едностранчивото азотно торене и неправилната (силна резитба) са предпоставка за намножаване на листната въшка. Ако през годината сме имали силно нападение на листни въшки е добре да не се пропуска пролетното пръскане с растително защитно масло.
Регистрирани търговски продукти са: Овипрон топ ЕК или Овитекс - 2 %. Регистрирани ПРЗ са: Калипсо 480 СК - 0,02%, Клоузър 120 - 20 – 40 мл/дка, Мовенто 100 СК– 0,075 – 0,1%, Моспилан 20 СГ 25 г/дка, Децис 2.5 ЕК 0.03%.
Вишнев /черешов/ хоботник - Rhynchites auratus
Разпространен е повсеместно и присъства ежегодно в агроценозите. Вредят възрастните, като нагризват набъбналите пъпки, цветовете и листата на черешата и вишната. По-късно правят дълбоки нагризвания, с неправилна форма, по повърхността на плодчетата. Женските снасят в зелените плодове, като пробиват дупка, стигаща до оформящата се все още костилка. При развитието си ларвата унищожава ядката. Плодовете може да окапят или не, но са с влошен търговски вид.
При доказан ПИВ (3 бр. на 10 клонки) трябва да се извърши третиране по следната схема: 1-во при масово набъбване на пъпките, 2-ро след преминаване на цъфтежа. Разрешен за борба с хоботниците е препаратът Метеор 0.06-0.09 %.
Средиземноморска плодова муха – Ceratitis capitata L.е инвазивен вид за нашата страна. Тя атакува повече от 350 растителни вида и щетите, които причинява, възлизат на няколко стотин милиона долара годишно. Напада овощни, цитрусови и някои зеленчукови култури. От 2006 год. насам се съобщава за повреди по плодовете предимно по тържища и борси, от където навлизат заразени плодове, а от 2014 периодично се залавят възрастни индивиди в уловки. Средиземноморската плодова муха се явява в различна плътност и не всяка година. Развитието и е пряко свързано с климатичните условия и често в нашата страна не успява да презимува. Женските мухи подбират узряващи плодове, които нараняват за да снесат яйцата си. По този начин, те отварят входна рана за вторични патогени, а в мястото на убождането се появяват малки хлътнали ямички. Въпреки, че една женска снася само 2 до 10 яйца в даден плод, много женски могат да снасят яйцата си на едно и също място. Излюпилите се ларви (личинки) се хранят с месестата част на плода и го превръщат в разлагаща се тъмнокафява материя. Плодовете са абсолютно негодни за консумация и преработка. В тропическите региони (с подходящи температури) мухите са способни да се размножават през цялата година.
Уловките могат да бъдат използвани, както за наблюдаване, така и за масов улов и контролиране на популациите на средиземноморската плодова муха. Използват се феромонови, хранителни и цветни уловки (може да се използват самостоятелно или в комбинация). Борбата с инсектициди изисква те да се прилагат през 5-7 дни, което значително оскъпява продукцията и повишава замърсяването с пестициди. Регистрирани препарати за борба със Средиземноморската плодова муха са: Калипсо 480 СК - 0,015%, Децис 100 ЕК – 17 мл/дка, Имидан – 150г/дка.
Дрозофила сузуки (петнистокрила дрозофила) - Drosophila suzukii Matsumura
Инвазивен вид, произхождащ от Азия. Гостоприемници са голям кръг от растения, като предпочита меки плодове. Напада боровинки, малини, ягоди, къпини, череши, ябълки, кайсии, праскови, сливи, лозя и много други. Този вид Drosophila развива от 3 до 15 поколения годишно в зависимост от климатичните условия. За България се предполага, че развива 3 - 7 поколения за година. Характерно за D. suzukii е, че женската снася яйца в здрави, узряващи плодове чрез назъбеното си яйцеполагало. По този начин се отворят рани за вторична инфекция от бактерии и гъби. Основните щети са причинени от ларвите мухата, които се хранят с месестата част на плодовете, като ги скашкват.
Регистрирани препарати за борба са: Афърм – 200г/дка, Моспилан – 25 г/дка, Калипсо 480 СК - 0,015%, Синеис 480 СК – 20 мл/дка, Ламдекс екстра 0,1 %, Нимазал 0,3 г/дка.
Акари
По череша и вишна вредят някои тетранихови акари. Техните размери са много малки и трудно се забелязват с просто око. Обикновено прекарват живота си от долната страна на листата. Когато повредата стане забележима те вече са в много висока плътност. От начало по листата се наблюдават дребни точици, а с течение на времето те стават белезникави и бронзови на външен вид, като пергаментова хартия.
Важно мероприятие в борбата с акарите е зимното третиране с растително защитно масло. Разрешени за употреба са: Овипрон топ ЕК - 3%, Овитекс - 2 % и др. През сезона се извършва третиране, ако акарите превишават ПИВ - при наличие на повече от 5 подвижни форми на лист. Разрешени препарати са: Вертимек 018 ЕК – 100 мл/дка, Волиам тарго 063 СК - 75 мл/дка, БИ-58 – 0,1 %, Енвидор 240 СК – 40 мл/дка.
ас. Десислава Стефанова
Институт по овощарство - Пловдив
Институтът по овощарство – гр. Пловдив произвежда стандартен и сертифициран посадъчен материал от основните овощни видове – ябълки, круши, дюли, череши, праскови, нектарини, сливи, кайсии, орехи, лешници и бадеми.
Базата на Института се простира на обща площ от 2100 дка, разделени в три опитни полета, разположени в гр. Пловдив, гр. Асеновград и с. Цалапица. Трите производствени участъка са разделени съобразно почвените условия на района и карантинните изисквания за пространствена изолация между видовете. Производството на стандартен посадъчен материал от костилкови овощни видове се извършва в полетата разположени в с. Цалапица. В гр. Асеновград се произвежда посадъчен материал от орехоплодни и семкови овощни култури. В гр. Пловдив е съсредоточено производството на сертифициран посадъчен материал, като за тази цел се използват и шестте научни лаборатории към Института - агрохимична, ентомологична, помологична, биотехнологична, фитопатологична и вирусологична. Всички лаборатории разполагат със съвременна техника и апаратура и в тях редовно се проследява качеството на посадъчния материал. Институтът по овощарство – гр. Пловдив разполага и с научно-производствена лаборатория за ин витро размножаване на овощен и ягодов посадъчен материал с депо-изолатор, оранжериен комплекс за адаптация и поле за доотглеждане на получените растения. Производственият му капацитет е около 200 000 растения годишно. На договорна основа комплексът произвежда: подложки за круши – OHF – 333, праскови - GF 677, сливи и кайсии – Mirobalan 29C, сортове ягоди, малини, къпини, арония, киви. Освен посочените видове, по заявка, могат да бъдат разработени и произведени ин витро и други подложки, сортове и култури, както и контейнерни растения.
Посадъчният материал може да бъде изпратен с куриерски фирми до всяка точка на България.
