В основните земеделски райони на страната още няма снежна покривка. Повечето овощни видове вече са в състояние на покой, както и лозите. Листната маса е паднала от дърветата и храстите. Това позволява да бъде направен обстоен преглед за здравното състояние на растенията. Данните за фитосанитарната обстановка в градините и лозята са необходими за прецизното планиране на растителнозащитните мероприятия през следващата вегетация от гледна точка на време, техника и средства. Къде и към какво трябва да бъде насочен прегледът?
Растителната защита не означава само борба с вредителите
По надземната част на овощните дървета зимуват редица неприятели. Извършващите прегледа специалисти ще търсят различни форми от развитието на насекомни и ненасекомни видове. Ето някои примери!
Ненасекомният неприятел червен овощен акар прекарва зимата в стадий яйце. Плътността на снесените яйца може да бъде определена чрез изрязване на проби от едно-, две- и тригодишни клонки. Специалистите разполагат с методики, указващи дължината и броя на клонките според засадената площ. Например за 100 дка ябълкова градина пробата е най-малко от 400 клонки с обща дължина 20 – 25 м. Вредни насекоми, каквито са щитоносните въшки (ябълкова запетаевидна, калифорнийска и др.), листни въшки, някои пеперуди листозавивачки и др. също презимуват като яйца. Пеперудата пръстенотворка подрежда яйцата в редички като пръстенчета.
Други вредни насекоми устройват специални гнезда. Такива са пеперудите златозадка и гъботворка. Златозадката зимува като гъсеница от трета възраст. Гнездото е изградено от сивкава паяжина, която обхваща няколко листа. Атмосферните влияния (вятър и дъжд) не могат да свалят гнездата, които са здраво прикрепени към растенията. Това налага отстраняването им по време на резитбата като мярка за подобряване на хигиената в овощната градина. Гъботворката разполага яйцата си в гнезда от власинки, които пеперудата отделя от края на коремчето си. Гнездата могат да бъдат открити по стъблата и дебелите основни скелетни клони. Те също подлежат на премахване (остъргване) заедно със старата, напукана и отделяща се кора, под която могат да се крият и други вредители. В насажденията от праскови личат повредите от прасковения клонков молец (анарзия). Той зимува като най-вече в разклоненията на клонките, в растителни остатъци по короната (мумифицирани плодове) и др. Там гъсеницата оформя ямичка, покрита отвътре с копринени нишки. Около зимовището има малки купчини от кафяви изпражнения.
Т. нар. шарен гроздов молец е стопански най-важен неприятел по лозата за страната. Зимува като какавида под кората на лозите, в основата на главината или в почвата. Мястото зависи от избрания начин за формиране на лозите.
Прегледът трябва да обхване и болестните прояви. По кората на дърветата може да има язви и раковини, причинени от фитопатогенни гъби. Такива са по-често явление при костилковите овощни видове кайсия, праскова и др.. Нарушаването на целостта на кората и подкорието често е предизвикано от награвяне на кората от слънцето, мразобойни, животни и др.. Раните се явяват вход за болестотворните микроорганизми. По стъблата и кордоните на лозите се явяват туморите на бактерийния рак. В основата на овощните се показват плодните тела на гъбите, причиняващи опасната болест чума.
Посочените цели на прегледа могат да бъдат допълнени с още вредители. Желателно е обследването да става със специалист или поне с опитен стопанин. За някои от обектите, най-вече зимните яйца, улеснение дават прибори за увеличаване. В полски условия такива са лупите, а в лабораторни – бинокулярите. За събиране на проби от по-големи участъци екипът трябва да разполага с овощарски ножици и триончета. От гледна точка на безопасността хората трябва да бъдат с ръкавици, а в някои случаи с очила, защото гъсеничните власинки могат да раздразнят кожата и очите.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
