В овощните градини вредят различни насекомни видове. Те имат своите биологични особености като начин на развитие, брой на поколенията през една вегетация и др. Развитието на вредителите минава през различни стадии, чието проследяване не винаги изисква специални и скъпи средства. Например гъсениците и какавидите на някои пеперуди (ябълков плодов червей, ябълков миниращ джоботворен молец и др.) могат да бъдат хванати с ловни пояси.
Поставянето на ловни пояси е вековна овощарска практика. В миналото за тяхната направа са използвани различни подръчни материали като слама, окосени житни плевели с дълги стъбла, парцали и др. От посочените материали чрез усукване или оплитане стават въжета, които после ще бъдат увити около стъблото на овощното дърво.
Велпапето е най-подходящо за направата на ловни пояси. От него могат да бъдат изрязани ленти с широчина 15-20 см. Дължината зависи от дебелината на стъблото, около което ще бъде увит поясът.
Кога, къде и как да поставяме ловните пояси ?
Поставянето на ловните пояси може да започне през втората половина на май. При това поясът трябва да е в средата на стъблото или малко по-близо до основните скелетни клони. Лентите от велпапе са увити с гладката страна навън. Пристегнати са по средата, за да могат вредителите да навлязат в гънките на материала от вътрешната страна.
Не подценявайте акарите по овошките!
Поставянето на ловните пояси е много подходяща практика за по-малки овощни градини, където има сортово разнообразие, а пръскането с инсектициди не винаги е възможно. При периодичното сваляне (около десет дена – две седмици) и изгаряне на поясите ще бъдат унищожавани скритите в тях неприятели, намиращи се в различен стадий на развитие.
Видовото разграничаване на уловените неприятели, което става със съдействието на специалист по растителна защита или ентомология, помага за определянето на необходимостта от употребата на инсектициди. За целта ловните пояси от велпапе биват поставяни в пластмасови кутии, бидони или други съдове. След това съдовете се покриват със ситна мрежа, през която могат да излязат уловените дребни полезни видове, например хищници.
Останалите в съда насекоми подлежат на унщожаване или по-нанатъшно проучване. Проучването е насочено към уточняване на видовия състав на вредителите, на стадия от тяхното развитие предвид готовността за употребата на инсектициди и др.
Доц. д-р Антоний Стоев, ИПАЗР „Никола Пушкаров“
