За да се получи максимално количество и качество на добива от зърнено житните култури, е необходимо прилагането на редица културални практики, които се извършват преди засяване на посевите и играят решаваща роля за намаляване плътността на неприятели.
В тази връзка от особено важно значение е успешното и навременно извеждане на борбата с почвообитаващите неприятели, които нанасят сериозни поражения в началото на вегетацията на зърнено-житните култури. За целта е необходимо да се установи тяхната численост, видов състав и развитие.
За определяне плътността на телени, лъжетелени, сиви и бели червеи, както и на ларвите на житния бегач, се правят почвени разкопки.
При риск за културата, сборна численост от почвообитаващите неприятели, надвишаваща 3-4 бр./m2 (телени червеи, бели и сиви червеи) до 10-12 бр./m2 (лъжетелени червеи) е необходимо да се проведе предсеитбено третиране на семената с продукти за растителна защита.
От съществено значение е привеждането на района в добро фитосанитарно състояние:
- Унищожаване на плевелната растителност в крайпътните участъци в посева, канавки, синори, пътища, крайпътни ивици. В тях неприятелите намират благоприятни условия за своето намножаване, създават се условия за акумулиране на икономически важни вирусни болести, а също така и огнища за разпространение на вредителите по-късно в бъдещия посев (житни бегачи, нощенки, полска мишка и др.).
- Важно условие за проява на биологичния потенциал на сорта е осигуряване на качествена сеитба, дружно развитие на растенията, което е гаранция за по-добра устойчивост и компенсиране на минималните повреди от вредителите.
През вегетационния период: След сеитбата до появата на фенофаза братете основно наблюденията са свързани с проследяване появата и намножаването на житния бегач, житните мухи, полевката и полската мишка. Мониторингът за житния бегач започва с поникване на растенията.
Визуалните наблюдения са свързани с установяване на отделни петна или единично повредени растения (деформиран лист, полегнал върху почвата, изтънен или некротирал).
Плътността на ларвите на житния бегач се установява чрез почвени разкопки с размер 50/50/15 сm. При констатиране на повреди от 4 до 10% от посевите е необходимо да се проведе третиране с препарати
Повече по темата може да откриете в книгата "Пшеница и ечемик"
