Начало » Новини » Коментари
04.12.2020 г.

Да има ли поземлен данък - въпросът с най-много неизвестни за фермерите?

Повод за дискусии
Да има ли поземлен данък - въпросът с най-много неизвестни за фермерите?

sinor

Преди малко повече от месец аграрикономистът Кирил Боянов, който е и председател на Областния съюз на земеделските кооперации в Силистра, депозира до всички отговорни институции в страната свой анализ върху поземлените отношения, отварящ врата за размисъл по едни от най-важните за земеделците въпроси, свързани с ползването на земеделската земя. Самият Боянов не обвързва становището си с това на кооперативните съюзи, но очевидно желае да предизвика всенародна дискусия по темата. Защото, както се видя през последните 10 години, администрацията категорично отказа да пише нов закон или кодекс за земята, в резултат на което ползването и опазването на земеделските земи се превърна в същинска „черна дупка”, която остава сериозна пречка за развитието намодерно българско земеделие.

Авторът на анализа Кирил Боянов предостави на Синор.бг своя анализ с идеята да предизвикаме по-широка дискусия по темата сред земеделски производители, учени и експерти. Фактът, че в Народното събрание вървеше дискусия за това дали да се въведе облагане с поземлен данък на юридически и физически лица, притежаващи над 10 хиляди декара, поражда у Боянов въпроса „а защо не да се обсъжда поземлен данък и под този размер, като плащането да става чрез ползвателите, а не чрез собствениците на земята, защото така по-лесно ще се администрира”.

Разработката на Боянов е изпратена на МЗХГ, комисията по земеделие в парламента, БАСЗЗ, БАН, Института по аграрикономика; Института за агростратегии и иновации; ОСЗК; до кметове, председатели на ЗК, ДФЗ, НССЗ, ABZ 2000, арендатори и офиси на политически партии.

Публикуваме с незначителни съкращения документа, който се нарича „Концепция за усъвършенствата на поземлените отношения и преструктуриране на българското земеделиев условията на ОСП”.

Българската земя е национално богатство, национална сигурност и продоволствен ресурс за изхранването на нацията и износ на селскостопанска продукция. Земята, казва Александър Стамболийски, е на тези, които я обработват. В условията на пазарно стопанство земята е стока, която има своята потребителна и разменна стойност. Като средство за производство тя поражда сложни поземлени отношения с правно икономически изисквания. Веднъж тези поземлени отношения са между собственика на земя и наемателя, второ - между стопанския субект и държавата и трето - между държавата и Европейският съюз, който осигурява европейски средства за целевото използване на тази земя.

Усъвършенстването на поземлените отношения, разглеждани като правно-икономически и преструктурирането на производствените структури, са в основата на земеделското производство. С тяхното усъвършенстване се цели постигането на интереси и равновесие в управлението и ефективното използване на земята, като специфично средство за производство. Възникналите проблеми и настъпилите промени след приемането ни в ЕС предизвикаха предприемането на мерки от нашето законодателство с цел синхронизиране с европейските изисквания чрез подходящи инструменти и механизми.

Необходимостта от разработването на стратегия и в това число концепция произтича от следните мотиви:

 -Непреструктурираните поземлени отношения с техните елементи: земевладение и земеползване; поземлен пазар, аренден пазар и арендни отношения. Поземлен данък и аграрно законодателство;

 -Непреструктурирани земеделски производствени структури в производствено, организационно отношение;

 -Нарушено съотношение и равновесие между отделните сектори на земеделието, растениевъдство и животновъдство, с критичното състояние, в което се намират производството на животинска продукция, на плодове и зеленчуци;

 -Отчайващо ниска професионална подготовка на преобладаващата част от земеделските стопанства /предимно малките/;

 -Недостатъчен ангажимент на общините към земеделието;

 -Силно изоставащи селски райони с влошена инфраструктура, обезлюдяване на селата, продължаващата миграция и емиграция на младите хора, висока безработица;

Добре, че са горските, да откриете, че сте наследили земя от реституцията

Основна идея на тази концепция е промяната! Подпомагането на земеделските производители от ОСП (Общата селскостопанска политика) на ЕС ще бъде само за тези, които успяха най-бързо да се преструктурират към високите изисквания.

Преструктурирането следва да се възприема, като необходимост от поемането на определени ангажименти на всички управленски нива и се стигне до прекият земеделски производител. Изпълнението на тази задача изисква държавна намеса, която е крайно необходима по отношение на аграрната политика и нейното прилагане в земеделието. Изхождайки от тази позиция, ще направим опит да изложим аргументирано през земеделската общност своето становище позовавайки се на богатият опит на развитите страни, но съобразено с местните условия.

Преодоляването на натрупаните пропуски в преходния програмен период може да се реши чрез разработване на национална аграрна политика и в последно време със стратегическият план за развитието на земеделието за периода 2021-2027г. се поставя научно-обосновано  начало  за  развитие  на  отрасъл  земеделие  у нас.

В  страни с развита пазарна икономика държавата не допуска разпределянето на земеделската земя при онаследяване и продажба, както и свръхконцентрация на поземлената собственост. Тя регулира поземлените отношения и тяхното правно-икономическо проявление и зависимост не само със закони, а и чрез пряка намеса на пазара, като по този начин създава еднопосочност между интересите на земеделските стопанства и държавата. Европейската аграрна политика изисква ускорено преструктуриране на земеделието чрез държавно участие в регулирането на пазара.

Целта на концепцията е: „Да се ускори процесът на усъвършенстване и преструктурирането на поземлените отношения и на земеделските производствени структури в резултат, на което земеделието да се превърне в устойчиво и конкурентноспособно в условията на ОСП на ЕС”. Приложението  и реализирането на концепцията според нас ще доведе до:

 - Повишаване на производителността на труда и увеличаване на стоковата продукция;

 - Активизиране комуникацията с МЗХГ и ЕС;

 - Активиране и подпомагане на държавата в ускоряване процеса на преструктурирането на земеделието на национално ниво;

 - Активиране развитието на селските райони чрез повишаване на заетостта;

Развитие на поземлените отношения

Поземлените отношения не са грижа на ОСП на ЕС, а те са обект на националната политика на всяка една държава. В страни с развита пазарна икономика регулирането на тези отношения се извършва с прилагането на добро аграрно законодателство, с което се цели съгласуването интересите на поземлените собственици и земеползватели в тази държава.

Пълно е със случаи на кражба на земеделска земя

Досегашните опити на държавата да регулира тези поземлени отношения са неефективни поради постоянно променящата нормативна уредба и често отлагането чрез няколко разработки във времето това поражда недоверие на стопанските субекти. Тази намеса на държавата следва да води до икономическа и социална политика и да е насочена към уедряване на поземлената собственост с изграждането на оптимални земеделски производствени структури. От бързото и качествено адаптиране и решаване проблемите в поземлените отношения зависи и оцеляването на земеделските стопанства в конкуренцията на единния европейски пазар.

Размери на ползваната земя

В света и в западно европейската практика се извършва непрекъснато уедряване на земеделските имоти, без да се допуска тяхното разпределяне чрез поравно онаследяване от всички наследници. Със закон там не се допуска и прекомерното им уедряване, както и наследяване на идеални части или продажба на парцели, а само, като цялото стопанство.

Средният размер на земеделско стопанство в страните от ЕС е над 17 ха /от 5 до 70 ха за южния и северния тип стопанства/, а с 1000 дка - най-едрите.

В много бивши социалистически страни се съхраниха изградените стопанства и собствениците на земя участват в тези земеделски стопанства чрез акционерен дял и не се допусна раздробяване на земята, каквато е недалновидната и погрешна поземлена реформа в България. Стигна се дотам управляващите да измислят неизвестно за света понятие комасирано земеползване, противоречащо на българската конституция по-отношение на неприкосновеността на собствеността.

У нас дребното земевладение и земеползване в условията на членството ни в ЕС нарежда страната ни на последно място по маломерност на земеделските имоти и по силата на действащият Закон от 1949г. продължава раздробяването на земеделските имоти между сънаследниците . Уедряването на земеползването в нереални граници днес у нас е масова практика при договорното арендуване, което е правно нарушение и това производствено - икономическо комасирано земеползване и сега и в бъдеще ще създава проблеми не само на собствениците, но и на стопанските субекти, а и на държавата постоянно да „гаси пожари” и с нормативни документи да регулира тези поземлени отношения. Това състояние на земеползването създава обективна пречка за създаване на поливни площи и иригационни съоръжения. Така, че ще се наложи комасация на собствеността в реални граници и това, за което България похарчи 15 млр.лева за земеразделяне, след време поколенията ще отчетат като „принос” в аграрното право.

Начини за подобряване на земевладението

За подобряване на земевладението и земеползването са възможни според нас следните начини:

- Уедряване на малките земеделски стопанства чрез комасация в реални граници /а не ликвидация/ и превръщането им в семейни ферми от западноевропейски фермерски тип;

- Ограничаване размерите на свръхголемите стопанства в оптимални размери от гледна точка на норма на управляемост;

- Досегашното арендуване подпомага земеползването, макар то да е временно решение, но усложнява поземлените отношения;

- На този етап комасацията на земята в реални граници съществува само като пожелание. Преди нейното извършване е необходимо разработването и приемането на нов Закон за наследството, изграждане на Банка-земя за пазара на земята, Закон за размера на Земята, която трябва да притежава физическо и юридическо лице, Закон за продажба земя на чежденци, Закон за оземляване на млади хора и т.н.;

- Уедряване чрез продажба на съсед по парцел;

- Уедряване чрез заменка със земя от ДПФ и ОПФ;

Поземлен пазар

Поземленият пазар е много важен инструмент за развитие на земеделието и усъвършенстване на поземлените отношения. Оставен този поземлен пазар без регулиране от държавата, той често води възникване на проблеми с раздробяването на земята и пример днес е пазарът на земята у нас без контрол, основаващ на Закона за търсенето и предлагането и закупуване на неограничени количества земя с цел получаване на субсидии и развитие на неконтролирано рентиерство. Ето защо всяка страна провежда своя национална политика, като се съобразява, че земята е национално богатство, национална сигурност и продоволствен комплекс за изхранване, търговия и защита на своята нация.

В страните членки на ЕС

Пазарът на земеделска земя в страни с развита пазарна икономика по принцип е развит до степен да се промени собствеността, свързана с наследяването или при фалит на дадено земеделско стопанство. Там земята е намерила отдавна истинския си собственик и много малко земя се продава. В Дания право да закупят земеделска земя и да я обработват имат само тези, които имат завършено най-малко средно специално образование и с доказани практически възможности.

В Германия е също силна намесата на държавата в регулирането на пазара, като за продажба на всеки имот се изисква разрешение от местната власт. В Швеция към Министерският съвет има създадена специална поземлена инспекция, която разрешава закупуването на земя.

Във Франция е създаден специален правителствен орган, който играе ролята на посредник при извършване на покупко-продажбата на земя /”САФЕР”/, която често пъти изкупува предлаганата земя, отдава я под аренда, докато я продаде на подходящ купувач. В страната са създадени 27 регионални поземлени структури, които контролират поземления пазар и арендата.

Освен във Франция, в Холандия и Белгия държавата дава предимство на арендаторите да закупуват първи продавания имот, който те арендуват, но на професионални земеделци. В повечето страни поземленият пазар се управлява от държавата със закони и други икономически средства, като при продажба на имота, сънаследниците предлагат първо на съседа по парцел, на наследниците и чак тогава се предлага на арендатора, който го стопанисва.

Цени на земята

В страните членки на ЕС няма мораториум за регулиране цената на земята, въпреки че гражданите в тези страни имат право да купуват земя, то сделките не са чести, както е сега в България.

В Австрия например 42 хил. долара за хектар, като има ограничение колко земя може да притежава едно физическо или юридическо лице. При извършването на сделка със земя купувачът плаща 3,5% върху цялата цена плюс 1,1% за регистрация на тази нова сделка в поземленият регистър.

Великобритания – 31,4 хил.долара за хектар, като земеделието е силно механизирано и с висока производителност. В земеделието са заети 1.1 % от населението. В селскостопанският сектор се използва 71.3 % от земеделският фонд, а обработваемата земя е 36.3 % в този сектор. Няма ограничение чужденци да купуват земя.

Германия – 32,3 хил. долара за хектар. Минималният и максималният размер за притежаване на земя от физически и юридически лица се определя конкретно за всеки федерален окръг. Например в Белгия този минимум е 2 хектара. Бившите собственици в Източна Германия имат право да купуват земя на по-ниска цена, но трябва да имат сключен договор, че ще обработват минимум 20 години.

Чехия - 8 хил.долара за хектар - държавата не регулира цената. Плаща се данък от 3% върху сделката. Структурите в земеделието работят с договор за лизинг със собствениците на земя.

Нидерландия - 63,7 хил.долара за хектар. Земеделската земя е 1,8 млн. хектара и от нея 54.9 % е поземленият фонд. В селските райони живеят 10.1 % от населението на страната, 89 % от земята е частна. Чужденците могат да купуват земя без ограничение. За  сделка със земя купувачът плаща 6% такса върху сделката, но ако сам използва и обработва земята си, може да бъде освободен, като представи гаранция, че ще обработва земята си най-малко 10 години.

Италия – 25,7 хил.долара за хектар. За земеделие се ползват 46.3% от поземленият фонд. Чужденци имат право да купуват земя без ограничение. При сделка данъка е 1% върху сделката и втори данък се плаща т.н. кадастрален данък и той е 1% върху сделката.

Испания - 16.1 хил.долара за хектар, 70% от земята е частна. Чужденци могат  за  купуват  и  продават  земя  без  ограничение  на  размера. Данъкът върху земята е 0.3% върху данъчната оценка и този поземлен данък е различен за всеки регион. При прехвърляне на земя таксата е 6-7% върху сделката, а нотариалната такса е около 300 до 800 долара върху стойността на сделката.

Франция - 7.4 хил.долара за хектар. Тази страна произвежда 21 % от селскостопанската продукция на ЕС. Ограничение за чужденци да купуват земя, но има едно друго условие за купувача-чужденец е да има регистрирана фирма в страната. Сделките със земя се контролират от специализирана дирекция SAFER. Този контрол спомага да не възникват монополи и корпорации. За да купиш земя, трябва да имаш разрешение от държавата, а минималният срок при наемане е 9 години, докато максималният срок се регулира от държавата.

България - През 2018 година най-висока е пазарната цена на земята в Североизточен регион е била 1 345 лв./дка. Докато в Северен централен район има  увеличение с 39,5% , а в  Добруджа цената вече надхвърля 2 500 лв., то в Южен централен район това увеличение е 22,7%, а в Северозападен увеличението е с 4,5%.

Цени на земята - Най висока е цената на земята в Люксембург 118500 евро/ха и постепенно нараства. След нея се нарежда Нидерландия със средна цена 63000 евро/ха, висока е цената на земята в Германия, Франция, Белгия, Дания, а най-ниска е в Швеция-12000-15000 евро/ха. От бившите социалистически страни България е с най-ниска цена на земята.

Повишаването и задвижването на поземления пазар в България е резултат от високия процент на безработни, които на безценица продадоха земята на своите дядовци и баби с оглед на оцеляване. Много спекуланти закупиха земя на символични цени и с това узакониха придобития си криминален произход на капитала с цел препродажбата на по-високи цени, а не да се занимават със земеделието. В тази връзка е важно държавата да ускори и приеме регулиращи функции на поземленият пазар, за да не продължи това разграбване на земята и чрез поземления данък върху земята да се стопира това разграбване.

Аренден пазар и арендни отношения

Днес арендуването у нас и в чужбина се възприема, като положителна форма на стопанисване, но за целта е необходимо нормативните документи регулиращи тези арендни отношения да защитават справедливо интересите и на двете страни на арендния договор.

Костадинов за убийствено високите ренти

В преобладаващата част от страните на ЕС собствениците сами обработват над 75% от земите си - с изключение на Франция, Белгия и Германия, където собствениците обработват около 50% от земята, а останалата част е под аренда.

Във всички европейски страни преобладават семейни ферми, активно подпомагани от държавата, която контролира и регулира поземлените и арендните пазари с оглед уедряване на земеделските стопанства. Семейните ферми членуват в кооперативи, които подпомагат фермерите в научно отношение, ресурсното снабдяване и реализацията им на произведената продукция, като постоянно следят маржовете на стоковите пазари.

Във Франция е най-силна намесата на държавата в арендните взаимоотношения при определяне размера на рентата /наема/. Там всеки департамент разработва типов договор за аренда, който се одобрява от префекта.

В Холандия - страна с традиции в арендуването, намесата на държавата в арендните отношения е много силна. Изискването към бъдещите арендатори и наематели са големи - да притежават минимум средно специално или висше аграрно образование и добър практически опит. В страната функционират 6 арендни бюра, които се занимават с управлението на арендните отношения, като предварително извършват проучване на желаещите да станат арендатори.

Продължителността на договорите в различните държави е различна, но с тенденция за по-дългосрочна аренда: Франция - 9 години; Холандия-12 години; Дания-10 години /а на цялото стопанство е 15 години/; в Полша, където арендуваната земя е около 20%, договорът за аренда е 8 години, в Унгария - от 1 до 3 години; Словакия-5 години. Договорът за аренда може да се прекрати, ако собственика реши сам да си обработва земята. Размерът на рентата е най-висок в Гърция - 30 до 40 евро на дка; Дания - 25-30 евро на дка; Германия - от 20 до 30 евро на дка. Средният размер на рентата в старите членки на ЕС е от 20 до 30 евро на декар.

В България арендуването е най-разпространено и в миналото преди 1944г. и днес. Най-висок дял на арендованата земя у нас има в област Добрич. Като форма на стопанисване арендата ще остане дълго време перспективна, но само ако се усъвършенстват поземлените отношения - с ясни правила чрез нова нормативна уредба.

На този етап липсват достатъчно ясни правила в арендните отношения и те са недостатъчни вследствие на:

-  Слаба държавна намеса- в закона за арендата е дадена прекалена свобода на договарянето, без таван на арендованата земя.

Законът за арендата и арендните отношения не е синхронизиран със западноевропейското законодателство, където държавата е пряко ангажирана с регулирането на арендните отношения, а това означава, че се води държавна социална политика, насочена към постигане на социална справедливост и социално изравняване на двете страни на договора. В сегашните сключени договори двете страни на договора не са еднакво равностойно защитени и сега съществува голяма поляризация в размера на рентата - от 30 до 120 лв/дка. Размерът на рентата у нас не се влияе от пазарното търсене и предлагане, нито от промяната на реализационните цени, нито от производителността на труда, както е в западно-европейските страни, а най-вече се влияе от постигнатото споразумение между двете страни на договора.

Макар размерът на изплащаната у нас да е изравнен с размера на рентата в много западни страни, то нерегламентираните в закона на някои правила позволяват на някои арендатори да не изплащат определеният размер на рентата. В Закона за арендата не е достатъчно уредено ползването на земеделските земи при така наречената производствено-икономическа комасация на земеползването съгласно чл.37в от Закона за земята. Често явление е без знанието на и съгласието на собствениците земята да се обработва не от стопанският субект, с който е сключен договор, а от друг стопански субект в резултат на постигнатото споразумение, което е юридически необосновано от гледна точка на Конституцията на България за неприкосновеността на собствеността.

В сегашният Закон за арендата не е предвидена възможност за автоматично презаверяване на арендния договор, ако не е настъпила промяна, което облекчава договорящите от правене на излишни разходи продиктувани от изискванията за нотариални заверки и тяхното плащане. Затова не са рядкост практиките, когато „случайно” попаднали хора в аграрния бизнес поради  неефективно производство и некоректност към самите собственици създават допълнително напрежение в арендните отношения. На този етап нотариалната заверка е формална и в нарушение на Закона за нотариусите, защото двете страни на договора не присъстват пред нотариуса при подписването, а в някои случаи поради отдалечеността на земята това е трудно осъществимо.

Сегашната продължителност на арендният договор е 10 години, което не мотивира арендаторите да правят подобрения и инвестиции с цел по-голяма сигурност. Арендаторите вместо да увеличават размера на арендованата земя за стопанството си, е по-добре да купуват земя с оглед на бъдещото развитие на стопанския субект.

Рентата и поземленият данък

Рентата и цената на земята са като скачени съдове. Щом цената на земята не пада, а на този етап тя върви нагоре, то няма логика това не се отразява на рентата. Например в Добричкия регион рентата се движи от 80 до 120 лв./дка и това е свободен пазар и свободна конкуренция. Тук следва да си зададем въпроса при това ежегодно увеличаване размера на рентата какво е сбъркано, като се знае, че в много европейски страни рентите са диференцирани и се обвързват с добивите, а в много страни държавата се намесва в тези сложни правно-икономически поземлени отношения при определяне размера на рентата.

От 2007 година земеделието се субсидира у нас на декар площ и рентата се формира на пазарен принцип. При засилен интерес към закупуване на земя рентата става по-висока, защото това предполага по-високи добиви. Ако една земя не се търси, няма как да се иска и се дава висока рента. Декар земя в Добруджа струва вече над 2 500 лева на декар и не може пазарът да ограничи тази цена. По каква логика тогава рентите да са по-ниски, тъй като рентата е пряко договаряне между страните. Високите цени на рентата в Добруджа от 120 лв/дка се получиха в резултат на засяването на много площи с лавандула. Оттук следва изводът, че при рязкото падане на цената на лавандуловото масло е възможно да паднат рентите.

Въвеждането на поземлен данък в България е крайно наложително. В света няма друга държава освен България, където не се плаща поземлен данък. Чрез него ще се регулират поземлените, производствените и икономическите отношения и той ще повлияе върху земевладението и земеползването.

Не може собственик на земя от 500 квадратни метра в урбанизираната територия да плаща данък, а този, който е придобил по нечестен начин 1 милиона декара обработваема земя, да не плаща данък, да не я обработва пряко, а само да я очертава за получаване на субсидии по СЕПП. Като отделно я отдава под наем и на трети лица и това нормално ли е за увеличаване на рентиерството в демократична България.

Ето как може да се справим с този недостатък - поземленият данък трябва да бъде диференциран според размера на притежаваната земя и нейната категория. Авторите на тази разработка предлагаме този начин на облагане с данък, а бихме предложили и вариант, като част от поземления данък да остава в даденото населено място, където е землището с оглед развитието и поддържането инфраструктурата на населеното място.

Според данните от поземления кадастър на Министерството на регионалното развитие и благоустройството купената земя от физически и юридически лица към 20 юли 2020г. е следната:

10 хил.до 20 хил.дка     -   29 ФП и  53 ЮЛ

21 хил.до 30 хил.дка     -     8 ФП и  20 ЮЛ

31 хил. до 50 хил.дка    -     5 ФП и    6  ЮЛ

51 хил. до 100 хил.дка  -     3 ФП и   12ЮЛ

101 хил. до 200 хил.дка -   2 ФП и     3 ЮЛ

201 хил. до 300 хил.дка -  …………       4 ЮЛ

301 хил. до 500 хил.дка ………………….2 ЮЛ.

Аграрното законодателство стои в основата при формиране на аграрната политика на държавата. Нашето законодателство все още не е сто процента приведено в съответствие с европейското и затова много често изработените и приети закони се променят или се допълват, какъвто е Законът за земята, Законът за кооперациите и т.н.

На първо място се нуждаем от спешно приемане на закон, с който да се преустанови продължаващото раздробяване  на земеделските земи по пътя на онаследяване, дарения, заменки и други сделки, защото по маломерност на земя сме на последно място в ЕС. В западноевропейската практика се извършва непрекъснато уедряване, без да се разрешава със закон разделянето, както и прекомерното им уедряване чрез закон, който регламентира колко земя да притежава едно физическо или юридическо лице. Според нас има два начина за решение:

1. Въвеждане статуса на „единствения наследник”, който получава правото на собственост върху имота и го стопанисва, като се обезщетяват останалите сънародници по договорно споразумение между тях.

2. Наследяване в „идеални граници” поравно между всички наследници с нотариално договорно споразумение, където никой от тях не желае да се занимава със земеделието. Ако не се възприеме един от тези варианти, то раздробяването ще продължава, ще се усложняват тези имуществени отношения между наследниците и при липса на договореност ще се увеличават белите петна в земевладението, което не е добър показател за бъдещето на българското земеделие.

Вторият по важност закон, който трябва да се приеме, е този за извършване  преструктуриране на  поземлените  отношения  и на земеделските производствени структури. Отчита се до този момент това „преструктуриране” не отговаря на изискванията на ОСП на ЕС, а без него е невъзможно постигането на желаната бърза и качествена промяна и създаването на конкурентноспособно     земеделие, способно да се противопостави на силната конкуренция в европейския пазар. Земеделските производители се нуждаят от защита, а такъв закон липсва.

Става дума за защита от нелоялна конкуренция при внос на силно субсидирани земеделски стоки от други страни, особено на животински, за защита доставката на консумативи за производството /торове, препарати, семена, посадъчен материал и др. С издаване на сертификат за качеството на производството им, одобрен от държавна институция, за защита при просрочване на задължения поради природни аномалии, за защита от ползването на механизирани услуги с уеднаквени цени и т.н.

Необходими са изменения и допълнения към Закона за подпомагането на земеделските производители, които се отнасят до финансовата подкрепа по ОС-1 и ОС-2.  Не може  да  има  реална  конкуренция на европейския пазар без изравняване на субсидиите по СЕПП в ЕС.

При сегашните директни плащания на декар големи са различията в ставките на декар. Сега картината на плащаните помощи на декар са следните:

       Гърция                                             - 118 лв/дка

       Нидерландия                                 -   89 лв/дка 

       Словения                                         -  84 лв/дка

       Италия                                              -  80 лв/дка

       Ирландия                                         -  69 лв/дка

       Германия                                         -  62 лв/дка

       Франция                                           -  61 лв/дка

       Прибалтийските републики       -   37 лв/дка

       България, Румъния                       -   32 лв/дка

Друг проблем, имащ отношение за регулиране на поземлените отношения, са т.н. „бели петна” в земеползването. Отчита се, че това е земя в размер на 1,3 млн.дка, която не е договорирана със земеползватели и въпреки това се обработва от структурите, тъй като тези „бели петна” попадат в масивите при сключване на споразуменията между наемателите по чл.37 „в” от Закона за земята. С оглед на контролиране на тези бели петна належащо е изграждането на Национална поземлена банка - с цел да въведе ред в пазара на земята. Идеята за създаване на Национална поземлена банка е сходна с тази за изграждане на държавни бензиностанции.

Чрез тази Национална поземлена банка ще минават всички пазарни сделки, защото българската земя е национално богатство и нейното ефективно използване като средство за производство е нужно за нацията от гледна точка на национална сигурност и осигуряване на продоволственият комплекс.

Министрите да минават на стаж през кооперацията в Професор Иширково

Включването на „белите петна” в тази Национална банка и пазарът на земята ще дадат една перспектива за собствениците на земя, че те могат да продадат земята си на държавата или на всяка друга частна организация. Създаването на поземлената банка ще позволи и да се извърши комасация на собствеността. А има ли комасация, ще има реална предпоставка за напояване, чрез изграждане на Национална хидромелиоративна система. В Унгария, Полша, Литва, Германия, Белгия, Италия има вече изградени такива банки и те са структури с участието на държавата. Тази  структура  ще  бъде  полезна  особено  за  младите   хора, които са придобили опит на Запад и се завръщат у нас. Ако те искат да се занимават със земеделие, Националната поземлена банка може да им предостави земя да я наемат или закупят.

Необходимо създаването на Специализирана земеделска банка, която ще бъде основна обслужваща банка за земеделските производители и ще подпомага дейността на фонд „Земеделие”, вместо фондът   да работи с много   търговски   банки при не толкова приемливи за фермерите условия.

Създаване на гаранционен фонд - особено е необходимо с оглед на достъп на малките и средните земеделски стопанства до неговата помощ участието в създаването на този гаранционен фонд - освен участието на държавата е добре да се подели, като участници в него са представители на МЗХГ, МТСП, МОСВ и общините – институции, които имат пряка връзка със земеделието по-отношение създаване на работни места и опазване на околната среда.

Идеята за създаване на доброволен застрахователен фонд е добра и това час по-скоро трябва да започне нейното функциониране от гледна точка на създадените природни екстремни ситуации за земеделските култури, особено сегашната 2019/2020г.

Развитие на земеделските производствени структури

Земеделските производствени структури /ЗПС/ играят ключова роля за развитието на селската икономика, за поддържане на имунната система на живот на селата и не на последно място - те създават поминък на местното население. Тяхната организационна, производствена и управленска адаптивност към местните традиции и успешното функциониране в пазарните условия е от съществено значение и роля за ефективно земеделско производство.

Състоянието на земеделските производителни съюзи в страните на ЕС и извън него функционират успешно и чрез тях малките и големи стопанства си съдействат и помагат взаимно. В отделните държави чрез целенасочена държавна политика на уедряване се стимулира тяхното развитие, а не на ликвидация на малките ферми. В страните от ЕС отделният фермер е пряк участник в производственият процес и не разчита само на наемни работници.

Каква е законадателната база за развитиета на земеделските кооперации в България

Кооперациите в България притежават същите основни характеристики като аналогичните структури, които функционират в останалите европейски страни. Съгласно досега действащия закон те са доброволни сдружения на физически и юридически лица с променлив капитал и променлив брой членове, които чрез демократично управление сътрудничество задоволяват определени икономически, социални и културни потребности на своите членове. От приемането на Закона за кооперациите през 1999 г. досега в него има над 150 промени. Земеделските кооперации са с особен специфичен правен статут и те се отличават от останалите кооперативни сдружения по това, че основното средство за производство земята е собственост на самите членове и това поражда сложни поземлени отношения от правно-икономически характер между собственика на земя и стопанският субект - кооперацията.

Постигането на баланс между интересите на огромния брой член кооператори и стопанския субект не се свежда единствено до размера на рентата или арендното плащане, но възникват и актуални проблеми с изискването за членски отношения, свързани с корелацията между права и задължения на самите член-кооператори. Кооперациите у нас  са  странен субект, феномен на 20-ти век. От тях зависи не само обработването на земята, но и в огромна степен снабдяването с консумативи за производството и реализацията на продукцията. Последните данни на статистиката в Европа показва, че 80% от земеделието в Западна Европа е кооперативно.

Днешните 900 земеделски кооперации обработват над 5,5 млн. дка земя у нас. Абсурдът на днешните кооперации по сега функциониращия морално остарял Закон за кооперациите е самите член кооператори да сключват арендни договори със самите себе си и тези договори са обект на правна регистрация, заверка и данъчното законодателство. Докато в Европа процесът на кооперирането е грижа на държавата и трябва нашата държава да подкрепи идеята на НСЗКБ за приемането  на  нов  Закон  за  кооперирането (кооперациите).

Проектът, който се предлага и беше обсъден в широк състав на земеделските кооперации, ще създаде необходимите правно-икономически условия за сдружаване, за повишаване кна онкурентноспособността на земеделието, за съхранение и поддържане имунната система на живот на българското село. Противопоставянето на земеделските кооперации с арендните стопанства не бива да се толерира от държавата защото, ако в правния мир „изчезнат” тези 900 земеделски кооперации, ще изчезнат и 900 български села.

Днес в проекта на ЕС се дискутира не изравняване субсидиите на площ за всички държави, а все още неясно мнение за таван на плащане от 80 хил.евро субсидии. Ако това предложение се приеме, то земеделските кооперации със сегашните си оптимални размери следва да се реорганизират. Днешните кооперации не бива да се разглеждат като капиталови дружества, а те са в действителност организации на собственици под форма на сдружение.

Ако това се реализира спрямо земеделските кооперации, ще бъде поредният „удар” за унищожаване на кооперативното движение. В момента МЗХГ на база трите SWOT анализите на УНСС, Тракийския университет и Института за агроикономика до края на тази година трябва да изготви и представи Стратегически план за развитие на земеделието за периода 2021/2027 г. и този план дава право на всяка членка от ЕС да изяви своите искания съобразени с националните интереси и стратегия за развитие на земеделието в условията на ОСП. Някои политически „футуролози” се опитват да внушават на днешните управляващи , че кооперацията /кооперативите/ са форма от миналото и нямат бъдеще, а трябва да се превърнат в капиталови дружества. Но нова противоречи на изминалия и доказан период от близо сто години кооперативно движение в Западна Европа.

Семейните ферми - при една добра и целева поземлена реформа държавата трябва да се погрижи за тези малки производители, които обработват около 20% от земята. Това са малки производители с по 50-100 декара земя и за да оцелеят, е крайно необходима държавна намеса.

Статистиката показва, че малките стопанства в ЕС са в неизгодно положение. Те са подложени на по-голям икономически натиск спрямо големите. Малките стопанства с под 5 ха са най-многобройните в ЕС, като броят им в последно време намалява значително по-бързо от този на големите стопанства. В същото време броят на фермите с над 100 ха земя се увеличава и оттук стремежът чрез уедряване да се засилва икономическата мощ на по-големите.

Жизнеспособни ли са малките ферми?

Според статистиката на ЕС броят на земеделските стопанства в периода 2010 г. намалява около 15%. Най-силно оредяване има при малките ферми с под 5 ха земя, които са намалели почти с 1/5, но въпреки това тази група представлява 2/3 от всички земеделски стопанства в ЕС. Около 305 000 броя стопанства, или това са 3%, се намират в т.н. голяма група. Много стопанства в Източна Европа са все още твърде малки, сравнени с тези от Западна Европа, и не са достатъчно икономически способни да оцеляват в международната конкуренция.

Средният размер на фермите в Германия и Франция е 60 ха, а в Обединеното кралство – 100 ха; докато в съседна Румъния има стопанства по-малко от 4 ха, Полша – 10 ха; Италия – 12 ха. В същото време 1/3 от стопанствата се намират в Румъния, а около 13% са в Полша; а по-малко под 10% са в Италия. Делът на  Германия за тези малки стопанства е само 2,6% ; Франция-4,3%.

Данните от Евростат показва макар да намалява броя на малките стопанства, то площите използвани за земеделие не намаляват. Оттук изводът е, че протича процес на уедряване. Причината за рязкото намаляване на броя на малките ферми се дължи на факта, че над половината от стопанствата в ЕС генерират земеделски доход под 4 000 евро.

В Европа само 13% от стопанствата имат доход над 50 000 евро /малко над 1,4 млн. ферми/. Разпределението на европейските плащания е на база обработваема площ и оттук едва 16% от плащанията, или горе долу 5 000 евро, отиват на ферма от тази група. Директните плащания на площ в размер на над 100 хил.евро са насочени към 0,5% от тези малки стопанства или сумарно тези 0,5% малки стопанства получават общо толкова колкото 3/4 от най-малките стопанства в ЕС.

Насоки за преструктуриране на производствените структури

Стопанските структури в земеделието на България са различни по своя статут, като ЕТ, ООД, ЕООД, АД, земеделски кооперативи /кооперации/, семейни ферми и те не са достатъчно адекватни към изискванията на аграрната политика на ЕС. Първо, тези организационни структури в земеделието не са оптимизирани по отношение на обработваемата земя, структура на културите и не на последно място по норма на управляемост.

Увеличаването и наемането за обработване на земя единствен критерий е получаване на повече субсидии на площ, без да се отчита структурата на културите, изискването на научно-обосновани сеитбообръщения, изискванията на пазарите и не на последно място човешкият фактор, изискването за норма на управляемост. В този си вид досегашните структури в земеделието без производствено преструктуриране и специализация не могат да се развиват устойчиво за разлика от структурите от старите членки на ЕС, които изминаха дълъг период на еволюционно преструктуриране.

Производственото преструктуриране с финансов инструментариум от европейски средства и държавна помощ – с него би могло да се нормализира нарушеното равновесие между растениевъдство и животновъдство. Ето какво предлагат авторите на концепцията.

1. Разнообразяване /диверсификация/ на растениевъдното производство  със земеделски култури, които са търсени на вътрешния и външния пазар и които имат приоритетно икономическо и пазарно значение като овощарство, лозарство, зеленчукопроизводство и други алтернативни култури.

2. Увеличаване производството на биологични продукти - сливи, орехи, лешник, бадем, вишни, арония, шафран и други, чиито пазари има перспектива и е неограничен досега.

3. Разнообразяване производството и преработка на животински продукти, като се увеличи производството на търсените на европейския и други пазари - без квоти за овчи и кози млечни продукти, както и на меса от дребен и едър рогат добитък.

4. Намаляване броя на млечните крави за сметка на увеличаване на качествения показател средна продуктивност, вместо отглеждането на много бройки с ниска продуктивност. За целта е необходимо организиране селекциониране на животни с високи качествени показатели.

5. Постепенното превръщане на млечното производство в месодайно, предимно в малките ферми, които няма да успеят да се преструктурират бързо и трябва да се запазят, като социални ферми за самозадоволяване.

6. Задължението на големите земеделски стопанства да отглеждат животни. Въвеждането на акордна система с държавно финансиране и договаряне отглеждането на животни ще създаде заетост и поминък за селското население. Днес малките земеделски стопанства произвеждат 92% от животинската продукция, докато големите само около 8%, макар че стопанисват около 2/3 от земеделската земя. В страните от ЕС -27 се отглеждат приравнени към животински единици /ЖЕ/ 82 броя на 1000 дка обработваема земя срещу 32 ЖЕ за България. Съвременно земеделие не може да има без развито животновъдство. Освен това този отрасъл заедно с овощарството, лозарството, зеленчукопроизводството са местата, където се създават най-много работни места, а не в полевъдството.

Управление на земите от държавния и общинските фондове (ДПФ и ОПФ)   

Този поземлен ресурс на този етап не се управлява ефективно. ДПФ и ОПФ може  да служи за оземляване и отдаване земя на млади хора, които желаят да се занимават със земеделие и животновъдство. Много голяма част от семейните ферми не разполагат със земя или за дейността си имат нужда от още земя. Разработване на Областна програма за развитие на земеделското производство.  Изхождайки от спецификата на всяка област и традициите в отглеждането на растителната и животинска продукция. Тук е мястото на ПРСП и държавата да се осигури финансиране на земеделските дейности.

Уедряване и модернизиране на малките земеделски стопанства в средни фермерски стопанства т.с. семейно дело.Този тип стопанство семейно дело е характерно с това, че фермерът е частен земеделски производител, който стопанисва собствени и наети земеделски имоти с преобладаващ личен труд и труда на членовете на неговото семейство. Не бива да се разглеждат като фермери тези, които не участват в производствения процес лично, а използват наемни работници. Такива са за съжаление преобладаваща част от нашите т.н.фермери.

Ограничаване размера на свръхголемите земеделски стопанства с размери над 35 000 ха

Сегашната нормативна уредба не ограничава фермера на физически и юридически лица колко земя да купуват, затова и тази порочна практика у нас създаде структури като нотариуси, адвокатски къщи и депутати да се сдобият с милиони декари земя и да се развие у нас рентиерството, присъщо на пещерния капитализъм. Земята е национално богатство, национална сигурност и продоволствен комплекс за изхранване на населението. Този модел на рентиерство доведе до това собствениците на тези милиони земя да очертават съгласно СЕПП притежаваната от тях земя.

Веднъж те получават субсидия по СЕПП и второ - приходи от наем. За да се спре това разграбване и латифундиско земеделие, предлагаме приемане на Закон за размера на земята притежавана от физически и юридически лица. Предлагаме да се въведе поземлен данък, диференциран според размера на притежавана земя. Второ предложение за поземления данък е част от него да остава в кметството, където е землището с оглед за инфраструктурни подобрения нивото на хората от тези населени места.

Усъвършенстване и преобразуване на земеделските коопарции

На този етап в тези производствени земеделски кооперации има известни противоречия, въпреки че те са поставени в пазарни условия, които могат да се коригират с новия Закон за кооперативите. Порочна е сегашната практика да не се актуализира дяловият капитал на кооперациите, защото той символично е вид акционерен  капитал и има важно икономическо значение в правно икономическите поземлени отношения между собственик на земя и стопански субект кооперация.

Извършване на ново териториално регионално деление на селските райони

Да отпадне досегашният критерий за селски район за общини с център над 30 000 жители. Това е мярка, която не създава икономическа среда за развитието на селата, а те нямат вина затова, че центърът е над 30 000 жители, а имат належаща нужда да се развиват, да подържат имунната система на живот в условията на днешната демографска криза. Този критерий е измислен от българското правителство и не почива на никаква директива или регламент на ЕС. Препоръчително е в села, където не може да се спре миграцията, емиграцията и има обезлюдяване да не се „наливат” пари както преди години се строяха стадиони в такива села.

Проучване и установяване на селективен подход към лицата, които искат да се занимават със земеделие при оземляване - предоставяне държавна или общинска земя безвъзмездно за целта държавата трябва да изработи критерии, по които да се прави тази избирателност.

Децентрализация на управлението на земеделското производство

Пожелателно е да се въведе европейският модел на управление чрез общините, като се възприемат практиките, произтичащи от директивите за местно самоуправление на ЕС. За целта би било добре държавата да прехвърли част от своите управленски права в земеделието пряко на общините, за да засили тяхното влияние и поемане на отговорност пред своето селско население.

Възможностите за въздействие според нас могат да бъдат следните:

Регулиране и контрол на поземлените отношения-регистрация и пререгистрация на арендните договори, вместо използването на бюрократичните и скъпи процедури от нотариусите /с изключение на покупко-продажбите или даренията/. Една от основните причини за предпочитанията на собствениците на земя да отдават земята под аренда е, когато те трябва да плащат тази заверка. Масова практика е самите арендатори ползващи земята да плащат тази такса. Често явление нотариусите заверяват тези договори без присъствието на собствениците, което някои могат да ме обвинят за това мое съждение.

- Възможност за създаване „Общински съюз на земеделските производители”, които ще съгласуват и проучват търговските действия при доставка на средства за производство /семена, торове, горива и др./ без участието на посредници, както и подпомагане при реализация на продукцията.

- Възможност за създаване на обща складова база на продукцията до намиране на изгодни цени и следене маржовете на стоковите борси.

- Ще подпомогнат създаването на успешно развитие и специализация на семейните стопанства, като стопански субект за създаване на нови работни места. Познавайки най-добре структурата на трудовите ресурси в своя регион общините могат да насочват поминъка и специализацията избирателно към тези, които имат данни и доказан опит за успешна реализация на своето земеделие.

-Подобряване на професионалното обучение на земеделските производители чрез своите изградени информационни центрове за добиване на практически умения и подготовка на проекти за определени програми.

-Децентрализацията на управлението и преминаване на подчинение към общините на: общинските служби по земеделие; службите за съвети в земеделието и ветеринарните служби по имунопрофилактика и лечебна дейност. По този начин ще се засили ролята на общините за по-активна намеса и грижа за земеделието в региона.

Интеграционни дейности-Самостоятелното съществуване на земеделските стопанства, които са преобладаващо малки по размери в условията на пазарна конкуренция не е възможно. Изход и тяхното спасение е в кооперирането в различните кооперативни форми; за услуги, преработка, реализация на продукцията и доставка на средства за производство, кредитиране и пр.

ИЗВОДИ  И ПРЕПОРЪКИ

1. Законите и всички нормативни документи, отнасящи се за земеделието, да не се предлагат в насипно състояние, а предварително да се форматира тяхната визия показваща посоката на развитие на поземлените отношения в условията на ОСП /лош пример-Кодекс за земеделието, Закон за поземлените отношения/.

2. Приемане на Закон за браншовите съюзи.

3. Изграждане на Национална поземлена банка.

4. Създаване на Национална земеделска камара.

5. Приемане на нов Закон за земята.

6. Приемане на нов Закон за кооперативите.

7. Приемане Закон за комасация на собствеността на земята.

8. Приемане на нов Закон за наследството.

9. Приемане на нов Закон за арендата.

10. Приемане Закон за капиталовите дружества в земеделието.

11. Изработване на нова база данни института „Пушкаров” по-отношение категориите на земеделските земи, те не отговарят на състоянието на почвата днес. Досегашната категоризация на земите е остаряла. Промени се не само физико-химичните качества-хумуса от 7 е вече 2.5 единици в резултат на почвена, водна, ветрова и друга ерория на земята, но и изкуственото наторяване и липса на научно сеитбообръщение промениха състава и структурата на почвата.

12. Обсъждане чрез информационна компания на изработеният стратегически план за развитие 2021/27 година със земеделските структури, преди представянето и в Европейската комисия.

13. Да се отстрани нарушеното равновесие между растениевъдството и животновъдството чрез икономически инструментариум от европейски и държавни помощи.

14.Стимулиране внедряването на научно-обосновани сеитбообръщения с оглед подобряване запасеността на почвата и земята, като национално богатство. Досегашните отглеждани култури /пшеница, царевица, слънчоглед и рапица/ не създават агросреда и бъдеще за земеделието.

15. Въвеждане на контролиран и регулиран пазар на земята.       

16. Службите Съвети в земеделието и общинска служба  земеделие да минат на подчинение на общините.

17. Изграждане на специализирана земеделска банка за обслужване на земеделието.

Сегашната практика ДФ ”Земеделие” да кореспондира с много търговски банки е недостатъчно ефективна и полезна.

18.Въвеждане на поземлен данък, диференциран по размер и категория на земята. Не може собственик в урбанизираната територия с 0.500 кв.м. да плаща данък, а рентиери притежаващи 100 хил. и повече земя да не плащат данък. Постъпленията от поземлен данък една част да остава в землището  т.с    кметството, където е земята, а друга част да отива в държавния бюджет. Оставащата част в кметството ще бъде източник за подобряване инфраструктурата и вътреселищната пътна мрежа.

19. Постъпленията от поземленият данък върху 50 млн.дка обработваема земя и още толкова гори ще бъде източник за актуализиране на мизерните пенсии на пенсионерите.

20. Необходимо е райониране на културите в България в зависимост от подходящите природно-климатични изисквания за всяка култура.

21. Изграждане на градозащитна система с доброволно участие на земеделските производители, застрахователи и кметове на общини и населени места.

22. Да се спре разграбването на ДПФ и ОПФ чрез заменки или продажба, а тези земи да се предоставят на млади хора, на желаещи да отглеждат животни или да създават свое семейно стопанство.

23. С новият Закон за кооперирането да се даде право на наемателите ЗК, фермерски кооперативи да изграждат комасирани поливни площи и трайни насаждения чрез промяна начина на трайно ползване чрез приемане на т.н. Договор за управление.

24. С директните субсидии /СЕПП/ да се подпомагат тези, които обработват земята, а не рентиерите /инвестиционни фондове, нотариални и адвокатски кантори, публични личности, поставени външни лица, чуждестранни граждани и т.н./

25. Осигуряване на безлихвени кредити за млади хора, желаещи да се занимават със земеделие /закупуване на земя, техника, животни/.

26. Язовирите, строени върху земя на собственици на земя от бившите ТКЗС, сега неправомерно собственост на общините, да се върнат на стопанските субекти, които обработват землището, където са построени.

27. С европейски средства и държавна помощ да се стимулира изграждането на локални поливни площи.Тази 2020 г. показа и напомни, че без поливане няма земеделско производство. Пример да се поучим от Гърция и Турция.

28. По-отношение тавана на директните субсидии в новата ОСП 2021/27 г. да се даде право на всяка държава в своя стратегически план как да подходи - и тук земеделските кооперации не бива да се разглеждат като капиталови дружества, ООД, АД, ЕАД, затова при опити за определяне на такъв таван да се разглеждат като сдружение, организации на собственици на земя, обединени за колективно обработване на собствените си земи.

29. Субсидиите по СЕПП би следвало да не е само изискване на площ, а да има изискване за стокова продукция чрез доказан среден добив. Досегашната практика има много случаи само на база аерофотоснимки и очертаване на наетата земя да получават субсидии без да полагат растително защитни мероприятия. Примери много със субсидиите за тикви, картофи и т.н. Да се помисли процент на субсидия за площ и процент /ставка/ за стокова продукция.

30. В българското земеделие протича четвъртата индустриална революция с приложението на компютри, изкуствен интелект и събрани заедно е в основата на дигиталното земеделие, което е начало на нова аграрна революция.

31. Подготовката на днешните кадри за земеделието изисква повишаване професионалният агромениджмънт на кадрите с цел то земеделието да се превърне в модерен, мощен и динамичен сектор на българската икономика.

32. Българското земеделие въпреки европейските субсидии няма ръст на БВП за земеделието, затова изоставаме от бившия Източен блок - Унгария, Полша, Румъния, Естония и т.н.

33. На българското земеделие е нужна не само диверсификация на културите, но и други видове производства, изградени на база получаване на добавена стойност, а това са така наречените клъстери на база суровина-краен продукт.

34. Износът на непреработена продукция е износ на национален доход.

35. Задължително спазване на европейският зелен пакет със следните предложения за периода 2021/27г.

а/ 30% намаление на парниковите газове от селското стопанство за всяка държава;

б/ удвояване на площта на земята, използвана за биологично производство на ниво държава членка, или поне 30% от използваната земеделска земя спрямо 2017г.;

в/ минимум 30% намаление на употребяваните пестициди на ниво държава членка спрямо 2017г.;

г/гаранция, че 100% от повърхностните и подземни води ще отговорят на нитратната директива;

36. Последните данни от гласуваната многогодишна финансова рамка за програмният период 2021/27 г. са:

България -   29 млрд.евро                                      Румъния   -     80 млрд.евро

Франция  -  40 млрд.евро                                        Полша  -  160 млрд.евро

Гърция     -  72 млрд.евро                                        Италия  -  200 млрд.евро

37. Избор на подходящи български сортове, селекция на сортове приспособили се към местните условия на измененията на климата. Включване на бактерии за противодействие на патогените;

38. Диверсификация на културите;

39. Ротация на културите за научно управление на сеитбообръщенията;

40. Съвместно отглеждане на повече от една земеделска култура;

41. Управление на хранителните вещества /NRK/-чрез нужният баланс;

42. Торене с променлива норма;

43. Торене с микробиални торове;

44. Торене с естествени торове-оборски  и компост;

45. Зелено торене /сидерация/;

46. Междинни и покривни култури;

47. Отглеждане на азотофиксиращи култури;

48. Отглеждане на застрашени от изчезване на местни сортове;

49. Затревяване на междуредията в трайните насаждения и лозята;

50. Минимални почвени обработки с прилагане на – no till модел на земеделие и мулчиране;               

51. Провеждане дискусия с арендаторите и собствениците на земя за размера на рентата и наема за предоставена земя, инициирана от Комисията по земеделие и породена от лошите климатични условия. Варианти за дискусията - определяне на рентите по райони за планиране, структура на културите. Среден размер на държавна рента /ползвайки опита на Франция/;

52. Обсъждане предложението на депутати от НС за облагане с данък определеният /изплатен/ размер на рента /наем/ от стопанските субекти в земеделието, а не данък върху конкретният размер рента получен от собственика на земя.

Очакваме реални дискусии по тази посочените предложения.

Да има ли поземлен данък - въпросът с най-много неизвестни за фермерите?
8132

Последни материали
Виж
ЮЗДП
Санкции за незаконна сеч в Петричко
Управителят на централната банка отказа откриването на нови акредитиви за внос на брашно
Недостигът на валута и контрабандата тласкат Либия към хлебна криза
Компенсиране на щетите от Ковид кризата
Евродепутатите гласуваха споразумението за сближаване REACT
С над половината от доставените количества от трети страни
България вдигна рязко вноса на слънчоглед в ЕС
Проектът за следващия програмен период 2023-2027 г.
Огромен ръст на СПО-то при гледане на царевица за силаж и спад при пипера и доматите
Кубота отново е сред най предпочитаните марки трактори на българския пазар
Свързани материали
Виж
Фирмите и едноличните търговци декларират данъците си от 1 март
Данъчна кампания 2021 ще започне на 11 януари
Министерство на финансите
Преотстъпеният данък печалба за 2020 г. ще се инвестира до 2022 г., а този от 2019 г. - до 2021 г.
Изборът е валиден за 5-те последователни данъчни години
До края на декември земеделците избират как да облагат доходите си за 5 години напред
Фирмите имат възможност да направят корекция на декларираните от тях авансови вноски
До средата на декември фирмите плащат авансовия корпоративен данък
Решение на Европейската комисия
Преотстъпеният данък печалба ще се прилага за още една година
От асоциацията предвиждат фалити в целия земеделски сектор
БАСЗЗ: Увеличението на данъчното бреме върху земеделската земя, ще доведе до ръст на цената на рентата и наема
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2021
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам