Нивото на недеклариран труд в България остава високо спрямо еврозоната – 19.3% при 11.1 на сто от общия трудов принос в частния сектор. Данните за това са от последното изследване на Евростат „Undeclared Work“ от 2019 г., което измерва мащаба и характеристиките на недекларираната заетост в ЕС. Те бяха представени от проф. д-р Стефан Петранов от Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ по време на кръгла маса в Института за икономически изследвания при Българската академия на науките.
На кръглата маса бяха дискутирани резултатите от първия етап от изпълнението на научноизследователския проект: „Адаптиране на пазара на труда в условията на членство в еврозоната: социално-икономическа динамика, технологична модернизация, демографски промени и образователно преструктуриране“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН. Водеща организация в него е СУ „Св. Климент Охридски“ в партньорство с ИИИ при БАН и Университета в Рединг във Великобритания.
Въпреки че няма официално приета дефиниция, недекларираният труд в България се възприема като значителна част от неформалната икономика, която включва законни икономически дейности, но избягва държавната регулация на труда, данъчното облагане, социалните осигуровки и контрола, заяви проф. Петранов. И добави, че най-често срещаните форми на работата „в сянка“ у нас са: наемане на работници без трудов договор, плащане на част от договореното възнаграждение „под масата“ в плик, полагане на незаплатен извънреден труд и наемане на работници на случайна временна или сезонна работа, без да се регистрират.
Проучването на Евростат се провежда през 6 години във всички страни-членки, като докладът по проекта разглежда базата данни от 2007, 2013 и 2019 г. Това, което прави впечатление в него е, че в сравнение с останалите европейци, анкетираните българи основно или не знаят дали има недеклариран труд у нас, или са отказали да отговорят.
Обяснението се крие в липсата на кадрови и финансови ресурси за постоянен контрол, ниските глоби за нарушителите и слаба правна защита на работниците, както и в корупцията, бюрократични пречки и политическа нестабилност, става ясно от презентацията на проф. Петранов. Затова и според него борбата с недекларирания труд изисква по-ефективен контрол, по-строги наказания, по-добра институционална координация и активна роля на социалните партньори.
Като припомни последните изводи в Конвергентния доклад на ЕЦБ от юни 2024 г. за подобряване на бизнес и институционалната среда у нас и намаляване на корупцията, проф. Петранов подчерта, че България трябва да приведе трудовото си правоприлагане в съответствие със стандартите на еврозоната, в т.ч. и в борбата със сивата икономика и недекларирания труд. За него това е от ключово значение за икономическата стабилност, събираемостта на данъците и спазването на фискалните изисквания, както и за стриктния мониторинг на минималните заплати и добре функциониращите институции в условията на еврозоната.
