За абсурдите в поземлените отношения, настъпили след дълго прокламираната реституция на земеделската земя, са изписани цели томове, затова и поредният казус едва ли ще ви направи впечатление. Интересното в случая е друго – как цели 30 години след възстановяването на старите ниви читателка на Синор.бг ненадейно научава, че заедно с далечен братовчед притежават два декара земеделска земя в Кюстендилско, но информацията за това не идва от земеделските служби, отговарящи за така наречените „бели петна”, а от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ).
Новината й е съобщена в писмо, адресирано лично до нея от служители на агенцията, които по Закона за горите са задължени от 2011 година да направят идентификация на самозалесилите се земеделски земи.
Това задължение е разписано в член 83 от Закона за горите, като целта е държавата да установи какъв е размерът на естествено израсналата гора върху земеделските земи след първи март 1991 год. Самото уточняване на тези парцели се прави от различни фирми, одобрени от ИАГ, които използват сравнение между цифровите модели на горскостопанската карта от предходната инвентаризация и актуалните кадастрална карта или карта на възстановената собственост. За установяване на подобни имоти се ползва и цифровата ортофотокарта. След установяването на такива имоти по горните два метода се прави обход на всеки терен за извършване на лесовъдско-таксационни проучвания, съобщиха от за Синор.бг от агенцията по горите.
Поземлените отношения - вечната джунгла
Ще припомним, че тази инвентаризация беше насърчена и от Европейската комисия, след като собственици на самозалесила се земя, установиха, че голяма част от старите имоти са включени като „бели петна”, без самите те да бъдат информирани.
Очевидно, че случаят на нашата читателка е подобен, защото благодарение на усърдната дейност на агенцията по горите тя неочаквано може да се събуди като собственичка на гора. Без преди това нито един път през тези 30 години от общинската служба по земеделие да й съобщят, че има непотърсена земя, фигурираща като „бяло петно”, с която би могла да се разпорежда. А земята е непотърсена, тъй като за нея не е знаел дори покойният й баща, защото е напуснал общината още в детските си години и при реституцията след 1989 година нито веднъж му не е бил информиран за наследствените имоти.
Фактът, че 30 години след връщането на земеделската земя държавните органи биха могли да издирят всеки собственик на имот на така наречените „бели петна”, с които в момента се извършват най-големите далавери с арендоването на тези парцели по селата, ни навежда на мисълта, че някой някъде в системата стопира този процес. И този някой съвсем не е сред нисшите администратори.
Колкото до инвентаризацията на самозалесилите се гори, то очевидно, че ИАГ изпълняват задълженията си по правилата. На въпроса как издирват наследниците на подобни имоти, от ведомството ни съобщиха, че „данните са предоставени от съответните общински служби по земеделие или от службите по геодезия, картография и кадастър, където фигурират данни за имена и адреси на собствениците. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите или оправомощено от него длъжностно лице съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на собствениците на съответните имоти, обстоятелствата по тяхното залесяване или самозалесяване. Това става с писмо до собственика, когато адресът е известен. В случаите, когато няма данни за адреса на собственика, Изпълнителна агенция по горите изисква информация от кмета на населеното място или на съответната община по местонахождение на имота, след което собственикът се информира със съответното писмо.
Синор.бг попита каква е площта на новозалесилите се имоти в страната, на което от агенцията обясниха, че едва през 2021 година ще обобщят данните. „Този десетгодишен период тече от 2011 година и е задължителен, тъй като самата процедура изисква много време и усилия”, посочиха от агенцията. Усложнението идва от факта, че 6 месеца, след като издирените наследници получат писмото от ИАГ, са длъжни да декларират пред агенцията дали искат земята да остане в земеделския фонд или да премине в горския.
В първия случай те трябва да представят скица на имота, като в срок от три години след като декларират, че искат земята да остане земеделска. В този случай обаче те са длъжни да отсекат всички дървета и храсти, които са се самозалесили, защото като земеделска земя тя трябва да бъде почистена. Този процес се наблюдава от ИАГ и изисква време за цялата страна. По-лесният начин е да оставят земите като гори, но това решение взима всеки наследник самостоятелно.
В случай, че искате да проверите дали и вие случайно нямате земи, които са се самозалесили, то може да направите справка през Агенцията по кадастър или чрез списъците на имотите по землища на населените места, представляващи земеделски територии, придобили характеристиките на гора по смисъла на Закона за горите. Тези списъци се изработват от фирмите, които правят инвентаризацията на горските територии след март 1991 година. Пълните списъци дори се публикуват от агенцията по горите в централни вестници.
Екатерина Стоилова
