Десетилетия след демокрацията фалитите на земеделските кооперации до такава степен сринаха доверието към тази форма на управление, че днес от трите хиляди кооперации в страната реално действащи са 800, като едва половината от тях финансово издържат и са икономически стабилни. Негативите, свързани с тези провали, трудно биха вдъхнали ентусиазъм у сегашните фермери, пред които под давлението на европейските политики се появи алтернатива за сдружаване. Именно затова Синор.БГ реши да ви разкаже за един от добрите примери от практиката, достоен да възвърне имиджа на кооперативите.
Думата ни е за една от най-големите кооперации в България „Нива 93“, създадена преди 25 години в силистренското село Професор Иширково и успешно преодоляла кризите, през които преминава българското земеделие. И което е най-важно – през всичките тези десетилетия 1 500-те членове кооператори на „Нива 93“ нито веднъж не са поискали да сменят своя председател Велика Стоилкова. Доверие, което не е получавал нито един земеделски министър във времето на демокрацията.
Далеч сме от мисълта да сипем голословни суперлативи по отношение на това управление, но съветваме младите хора, които завършват агрономство, доброволно да изкарат няколкомесечен стаж в добруджанската кооперация, ако искат в бъдеще да са успешни в практиката. Защото освен познания в областта на аграрната наука те трябва да имат и отлични организаторски качества, да умеят да лавират сред джунглата, наречена законодателство в областта на земеделието, ползването на земеделските земи, данъчна политика или кооперативното движение. И не на последно място – да контролират дейността по начин, който да не позволява частните интереси да надделеят над общите или пък да доведат до злоупотреби, причинили фалитите в голяма част от бившите кооперации.
С мисъл за модернизация
Когато поема управлението преди 25 години, Велика разчита не само на знанията си от следването в Селскостопанска академия, но и на натрупания опит като агроном и на желанието да създаде модерно кооперативно стопанство. Днес кооперацията обработва 30 хиляди декара добруджанска земя, техниката е на изключително високо ниво и освен в зърнобази кооператорите инвестират в преработка на продукцията, необходимо за повишаване на себестойността. Неслучайно кооперацията разполага със свои магазини и ресторанти не само в Професор Иширково, но в Дулово и Силистра.
През годините зърнените култури заемат все по-малка площ и днес освен пшеница, ечемик, рапица и слънчоглед добруджанската кооперация разполага и с хиляди декари градини с кайсии, праскови, сливи. Върху хиляда декара се отглеждат кориандър. Отделно имат 620 кошера и 1 300 пчелни семейства, които се използват основно за опрашване на културите. В кооперацията се работи с мисъл за опазването на природата, като стриктно се спазват всички нормени сеитби и агротехнически мероприятия. За да опазят пчелите, в кооперацията не се извършва обеззаразяване на семената. Отделно се инвестира и в биологично производство, което според Велика Стоилкова е сериозна алтернатива за развитие на българското земеделие.
Подобно на повечето успешни ръководители и председателката на „Нива 93“ разчита главно на колегите си, отколкото на държавата при решаване на проблемите. През практиката й са минали не един и два случая, като например този с износа на продукция за Румъния, когато партньорът се оказва нарушител, решил да точи ДДС чрез фиктивни доставки. Загубите за кооперацията са сериозни, но реакцията е напълно адекватна. Стоилкова завежда съдебно дело, което печели и това се оказва решаващо не само от финансова гледна точка, но и заради имиджа на „Нива 93“ „И сега през митницата минават товари с фалшиви фактури, издавани уж от нашата кооперация. Абсурдността обаче е, когато внасят банани с фактури от „Нива 93“, каквито са последните случаи“, посочва Стоилкова. И добавя, че тези случаи нееднократно са докладвани от кооперацията в митниците, които би трябвало да вземат отношение.
Липсва доверие за кооперирането
Друг сериозен проблем пред фермерите са ниските изкупни цени на селскостопанската продукция, нерешаван толкова дълги години на българския пазар. Пресен е примерът от 2017 г., когато заради свръхпроизводството последва ценови срив при кайсиите, в резултат на което огромни количества плод останаха нереализирани. „Единственото ни спасение за решаване на подобен проблем е в кооперирането с фирми, разполагащи с мощности за преработка на плодовете и зеленчуците. Проблемът е, че липсва доверие между стопаните, а това трябва да бъде преодоляно, за да се осъществи реално коопериране“, коментира още Стоилкова.
Лично тя е започнала партньорство с производители от Пловдивско и Пазарджишко, които разполагат със сушилни за плодове и чрез тях е успяла да реализира биологичната си продукция зад граница.
Колкото до общото решаване на проблемите в кооперативното сдружаване, според Стоилкова новият закон дава известни решения, като основното е да се наложи правилен контрол върху ръководствата. „Необходимо е всеки мандат да приключва с пълна финансова ревизия, което би пресекло масовата практика от злоупотреби, съсипали редица кооперации“, посочва още Стоилкова. И добавя, че стабилността на „Нива 93“ се дължи именно на факта, че за тези 25 години не са допуснати условия за злоупотреби и това се дължи на контролния съвет, което би трябвало да бъде най-силното звено в една кооперация.
„Нива 93“ е и единствената кооперация, която разполага със синдикална организация, защитаваща правата на 160-те постоянно заети служители. И по този параграф добруджанската кооперация държи едно от първите места в страната, защото е най-големият работодател в Силистренско през последните години. „Тъжно е да констатираме, че този голям крайдунавски град се топи, но с унищожаването на останалите предприятия работоспособносото население рязко намаля и за нас е трудно да осигуряваме нови работници“, посочи още Стоилкова.
На въпроса какви препоръки би дала на управниците за решаването на проблемите в сектора, Стоилкова наблегна на необходимостта правителството да излезе с ясна политика в сектора, която да бъде дългосрочна, а не да се работи на парче като в последните години.
По отношение на бъдещата обща селскостопанска политика и различните послания по въпроса да има или не тавани на плащанията, председателката на кооперацията посочи, че е редно тези тавани да не се прилагат за земеделските кооперации. Тя коментира и друг проблем, свързан с изкуственото разделяне на стопанствата, каквато е българската практика, което според нея е безсмислено при въвеждането на таваните. Според Стоилкова е важно да има разграничение между подпомагането за зърнените култури и плодовете и зеленчуците, което на този етап липсва.
Според кооператорката държавата би трябвало да намали и огромната бюрокрация при инвестиции в напояване, защото при сегашното законодателство предприемчивите хора в сектора трудно биха изпълнявали подобни проекти.
Не на последно място Велика Стоилкова предлага държавата наистина да помисли да сериозни стимули при кооперирането в земеделието, защото „при очакваното драстично орязване на субсидиите след 2020 г. страната ни трудно би покрила изискванията на бъдещото европийска законодателство“. Думи, изречени от управленка, доказала се с през нелеките 25 години от развитието на българското земеделие, чиято кооперация е успяла да запази лидерските си позиции.
Екатерина Стоилова
Текстът е подготвен по време на есенния тур на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България
