Синдикалистите от Националната федерация "Земеделие и горско стопанство" към КТ "Подкрепа" настояват за спешна среща с премиера Росен Желязков, на която да бъдат коментирани три мерки за стабилизиране на сектора. Секторът настоява за изработване на план за оздравяванена държавните предприятия; за механизъм за преодоляване на дефицитите и за създаване на механизъм за устойчивост на системата. Това обобщи по време на пресконференция на тема "Кризата в горския сектор" конфедералният секретар на КТ "Подкрепа" доц. Валери Апостолов, съобщи БТА.
Председателят на Федерация "Земеделие и горско стопанство" към КТ "Подкрепа" Анелия Иванова обясни, че подписват браншови колективни трудови договори, в които е договорено всичко необходимо, свързано с ръст на доходите в системата на горите и с условията на труд – безопасни и здравословни. По думите ѝ имат затруднения по отношение изпълнението на тези договори, като основен проблем, който изтъкват директорите на шестте горски предприятия, е финансовото състояние.
Иванова припомни, че още през февруари са заявили своето настояване за увеличение на работните заплати с минимум 30 процента, защото ръст на доходите в системата на горите не е имало от 2023 г., а има места, където заплатите не са актуализирани от 2022 г. Заплатите в момента се движат между 1 600 и 1 800 лв.
Друго искане на синдикатите е за механизъм и промяна на нормативната уредба за изравняване на статута на хората с лесовъдско образование, които са на терен, с този на полицаите и пожарникарите. Това е особено актуално към днешна дата, имайки предвид ситуацията с пожарите, коментира Иванова. Към това тя добави и бракониерството, с което също се сблъскват горските служители.
Като друг наболял проблем Иванова изтъкна заплащането на положения извънреден и нощен труд. По думите ѝ работещите в системата на горите полагат изключително много извънреден труд, който не се заплаща – те са на разположение 24 часа 365 дни в годината.
Анелия Иванова допълни, че горските стопанства и държавни предприятия страдат от липса на пазар заради спада в търсенето на дървесина. Според нея това се дължи както на затворения завод за преработка в град Стамболийски, така и на програмата на правителството за преминаване на отоплението от дърва на климатици. Към този момент в закона не е разписан механизъм, по който предприятията да получат бюджетно финансиране за обществените функции, които изпълняват, но е видно, че изпълняват такива. Настояваме държавата да плати всички услуги, които извършват горските и ловн”и стопанства - функции при опазване от пожари, наводнения, снеголоми, почистване при обилни снеговалежи и т.н”., заяви Иванова. Тя уточни, че при добра пазарна ситуация те са успявали сами да покриват тези дейности с продажбата на дървесина, но сега не могат да се справят.
След пожарите ще са необходими много средства и за възстановяване на изгорелите насаждения. Икономическият съветник на КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев посочи, че по думите на горските предприятия за залесяване на един декар са необходими 2 000 лева. До момента са изгорели 60 000 декара гора. Това прави 120 млн. лева, необходими само за залесителни процедури. Нямаме информация колко са щетите от това, че не е добита дървесината или че някой ще я добие, тъй като тя е обгорена, на цени под себестойност - това е още една щета, допълни Кацарчев.
Той обясни, че имат две основни направления, които касаят преговорите с министъра на земеделието и храните. На първо място е състоянието за тази година и намирането на решение за дефицитите в държавните предприятия за 2025 г. Второто направление е устойчивост на системата на горските предприятия, която да гарантира, че в следващите години няма да се стига до ситуация, подобна на днешната. Кацарчев каза, че държавните предприятия са излезли на загуба още миналата година, а до момента никой не е предприел мерки или действия, не са обсъдени предложения как да се стабилизират финансово държавните горски предприятия.
По отношение на обезпечаването Кацарчев посочи, че основен приход е дърводобивът, но всички обществени функции остават извън системата на приходите на държавните предприятия, а това води дългосрочно до загуби - те трябва да осъществяват тази дейност на базата само на приходите си от дървесина.
За да се вдигнат заплатите, държавните предприятия трябва да имат приходи. Прогнозите и за тази година обаче са, че няма откъде да дойдат тези приходи, коментира Кацарчев. По думите му в разговорите с Министерството на земеделието и храните (МЗХ) не са чули каквито и да било предложения как ще се стабилизират финансово предприятията.
Що се отнася до личните предпазни средства, Кацарчев определи положението като: "всеки действа с каквото разполага".
Той заяви, че за тази година искат да се активират системите на държавния бюджет, така че да се заплатят всички извършени дейности от горските предприятия. От 2026 г. държат да има изготвена стратегия на ниво Министерски съвет (МС) с участието на синдикатите, като се отчитат всички елементи на пазарната среда, спецификите на съответните горски предприятия и да се остойностят действията, за които на тях им е забранено да извършват добив на дървесина или съответна цена на услуга за извършваната дейност. В момента държавната политика е, че ако добивате дърва върху част от територията с този приход ще заплащате абсолютно всичко, което ви е възложено със закон, но както се вижда, това вече не работи, каза Кацарчев. Той допълни искането за създаване на фонд "Гора", който да касае подобни мероприятия и дейности.
Кацарчев припомни, че над 70 процента са собственост на държавата, така че тя е длъжна да гарантира изплащането на услугите, извършвани от горските предприятия. Същото важи и за частните гори – ако горското извършва дейности там, собственикът трябва да заплати за тях.
Министърът на земеделието прехвърля отговорността върху директорите на държавните предприятия. Те самите не могат да отговарят нито за нормативна уредба, нито за държавна политика. Затова смятаме, че тези неща трябва да се обсъдят в МС, заяви Кацарчев.
Той съобщи, че договорката е била в четвъртък да получат план от МЗХ, който е дошъл снощи. По думите на Кацарчев планът съдържа 16 точки, като почти всички са пожелателни, няма краткосрочни и дългосрочни мерки, а разхвърляни такива. Така, както е разписан този план за действие, подлежи на много коментари от наша страна, коментира той.
