В поредица от текстове ще ви запознаем с гъбните болести, разпознаването им и начините за предпазване. Известно е, че посевите от пшеница, ечемик, ръж и други видове, отглеждани в България, са податливи на болести, причинени от вируси, бактерии и гъби. И всички те са застрашени във всяка една от фазите си на развитие. Затова фермерите и обслужващите ги специалисти трябва да следят за болестни прояви и да реагират своевременно с употребата на подходящи фунгициди.
Най-общо според причинителя болестите могат да бъдат разграничени като вирози, бактериози и микози. Към последната група са отнесени гъбните. Сред тях най-известни са брашнестите мани, ръждите и главните. Не по-малко важни са фузариозите и септориозите, кореновото гниене и др.
Болести по съхраняваните клубени и кореноплодни
Брашнестите мани се характеризират с бели петна по листата. Това е спороносен налеп, който постепенно се разпространява върху по-голяма площ (снимка горе). В началото на лятото в сиво кафявия налеп стават видни дребни черни зрънца. Това са плодните тела на гъбата.
Нападението започва от долните листа и постепенно се разпространява нагоре. Нападната листна тъкан жълтее и засъхва.
Друг неспецифичен признак е нежният мицел в основата на стъблата. Той може да бъде открит и по листните влагалища. Засегнатите тъкани са по-бледи. Старите тъкани, претърпели нападението по-рано, имат кафяво черни петна и най-често са без налеп.
Вредата от брашнестата мана произтича от намаляването на активната листна повърхност, която изхранва растението чрез процеса фотосинтеза. Нападението може да обхване и класовете. Тогава загубите са още по-големи от количествена и качествена гледна точка. От жътвата до поникването на житните причинителят се запазва с плодните тела. Те не губят жизнеността си и през зимата до подновяването на вегетацията.
Патогените презимуват като мицел по зимните житни култури. През пролетта мицелът продължава да се развива и образува безполово спори, които специалистите наричат кондииоспори или кратко – конидии. Вятърът ги разнася на големи разстояние и така става разсейването на заразата. При топло и слънчево време спорообразуването се засилва. Най-благоприятни за заразяване температури са от 12 до 20ºС и относителна влажност 50 – 100%.
Други гъбни болести са ръждите. Специалистите различават черна, кафява, жълта и коронеста ръжда.
Черната ръжда напада пшеницата, ечемика, ръжта, овеса и различни видове житни треви. Името идва от чернокафявите скупчвания на спори, с които гъбата презимува. Тези спори поникват през пролетта при температури над 10 ºС. При това не житните, а киселият трън бива заразен. Той се явява междинен гостоприемник в жизнения цикъл на патогена. На киселия трън се образува ново спороношение, заразяващо житните. Инфекцията става видима, когато на листната повърхност излязат летните кафяви спори. Признаците са видими по стъблата, листните влагалища и плевите. При топло и влажно време заразата обхваща бързо посевите и може да засегне големи райони. При черната ръжда има различни раси, които са специализирани към определени сортове. Това трябва да бъде взето под внимание от специалисттите селекционери.
Името жълта ръжда идва от жълтите и удължени летни спори по листата. Боледуват пшеницата, ечемикът, ръжта,
овесът и някои житни треви. Листните влагалища и стъблата остават най-често незасегнати. Болестта е най-вредна за пшеницата, но при благоприятни условия причинява застрашава зимния и пролетния ечемик.
Зимните спори се явяват като кафявочерни ивички най-често по влагалищата и стъблата на растенията. Установяването им е затруднено, защото остават скрити под епидермиса. При високи температури и ниска относителна влажност забележими са само надлъжни хлоротични или некротични петна. За ранната диагноза важни са жълтите спори, намиращи се близо до върха на листата на младите растения.
Инфекциозният цикъл започва след жътвата. Летните спори заразяват самосевките, както и подранилите посеви. Причинителят на жълтата ръжда не се пренася със зимни спори. Не е известен и междинен гостоприемник.
Кафява ръжда по пшеницата е друга микоза. Характеризира се с разпръснатите овални сори, оцветени кафяво, които най-често по горната страна на листата и рядко по влагалищата и стъблата.
Зимните спори се явяват по долната страна на листата, влагалищата и стъблата.. Видими са като черни петна. При това остават скрити под епидермиса. Причинителят има междинен гостоприемник – Thalictrum flavum. Специалистите са установили наличието на специализирани раси по пшеницата и ечемика.
Ечемикът също е застрашен от кафява ръжда. Характерни са точковидните светлокафяви летни сори, установявани най-често по горната страна на листата и влагалищата. Може да бъдат забелязани и върху долната повърхност на петурата.
Коронестата ръжда е друга болест по ечемика. Патогенът е установяван и по диви и фуражни житни треви. Летните сори са жълти на цвят. По форма са кръгли или удължени. Забележими са от двете страни на листата, по-рядко на влагалищата и плевите. С развитието на болестта се образуват по-големи петна. Зимните спори са черни на цвят и удължени по форма. Характерно за тях е, че могат да обкръжават летните сори. В други случаи са разпръснати по долната страна на листата и влагалищата. Остават под епидермиса.
Предотвратяването на загубите от причинителите на брашнеста мана и ръжда е комплексно мероприятие, включващо: избор на сорт, спазване на оптимално редуване на културите, сеитбени срокове и сеитбени норми. От значение е и качествената жътва без разпиляване на зърното. Третирането на растенията трябва да става с фунгициди, регистрирани в БАБХ.
(Илюстрациите са от помагало (брошура) в помощ на фермерите, издадено преди доста години от Bayer Pflanzenschutz D 5090 Leverkusen)
Доц. д-р Антоний Стоев, ИПАЗР „Никола Пушкаров” - София
