По темата за житните мухи, чиито ларви нападат културни растения от сем. Житни (Gramineae), Синор БГ представи няколко вида от сем. Chloropidae. Потребителите на сайта ще бъдат запознати и с някои представители на подразред Дългоантенни мухи (Nematocera), семейства Itonididae (Cecidomydae) и Anthomylidae.
Представителите на сем. Itonididae са известни като комарчета и галици. Червеното житно комарче (Haplodiopsis equestris) е разпространено навсякъде в Европа. При този вид има ясно разграничаване в облика на половете (полов диморфизъм). Женските насекоми са по-големи (4 – 5 мм). Антените имат 15 членчета. Първите две са скъсени и закръглени. Гръдната част е тъмнокафява и върху гърба личи ясно оранжева бразда, наподобяваща буквата V. Мъжките имат по-дълги антени, коремчето е цилиндрично, тъмно на цвят. Дължината на тялото, което завършва със завит нагоре хипогигий, е 3 – 4 мм.
Яйцето е цилиндрично, керемиденочервено, дълго 0,5 мм. Ларвата след излюпването е бяла, а с напредването на възрастта става оранжевочервена. Предният край е тесен, а задният – разширен.
Червеното житно комарче развива през годината едно поколение. Зимува като ларва в почвата. Какавидира напролет при температурата 18ºС. Възрастните от новото поколение се появяват през втората половина на пролетта. Те са полово зрели. Снасянето на яйцата става върху двете повърхности на листата. При това се оформят верижки от 15 – 20 яйца. Излюпените ларви се насочват към влагалищния лист. Хранят се със стъблото. Остават на едно място през целия период на хранене. Повредата се очертава като ръбата вдлъбнатина. Повредени са предимно горните междувъзлия. Ларвите се развиват около пет седмици. Развитието им свършва по време на жътвата. Тогава ларвите се спускат в почвата на дълбочина 2 – 10 см. При сухо и горещо време ларвите не напускат стъблото. Отличават се с подвижност, която ги предпазва при механична обработка на почвата. Могат да проникнат в почвения пласт до 25 см. Това им позволява да оцелеят при суша и ниски температури.
Друг на представител на галиците е Хесенската муха (Mayetiola destructor). Тя наподобява дребен комар. Има дълги крака. Тялото е сиво с ръждив оттенък. Женските се отличават с две червенокафяви петна върху коремчето.
Ларвите нападат зимната и пролетната пшеница, по-рядко ечемика и ръжта. След излюпването си те са розови, а по-късно стават са бели с надлъжна зеленикава ивица по гърба. Достигат дължина до 4,5 мм.
Хесенската муха развива едно пролетно и едно есенно поколение. Презимува като напълно развита ларва в пупариум. Новото поколение мухи лети през втората половина на есента. Индивидите нямат доразвит устен апарат и не се хранят. Женските снасят яйцата в редове, които са успоредни на жилките на листната петура. Няколко дни след снасянето се излюпват ларвите, които се укриват между влагалищния лист и стъблото. Хранят се с вещества, отделяни от растението през стените на растителните клетки. Самите ларви отделят отровни за растението вещества. Тези вещества спират нарастването на клетките. Поради това в мястото на хранене растителната тъкан се вдлъбва.
Мухите от есенното поколение летят в края на лятото и началото на есента. Те снасят яйцата по листата на младите есенници. Новите ларви проникват в тъканта на централното стъбло и прегризват централния лист, който пожълтява, усуква се и изсъхва. В основата на повредените листа могат да бъдат открити ларви и какавиди. Завършвайки изхранването си, ларвите остават да зимуват.
Черната пшеничена муха (Phorbia securis) от сем. Anthomylidae е повсеместно разпространена в страната. Оцветена е тъмносиво. Гърдите са покрити със сиви люспи. Краката са покрити с дълги черни косми. Мъжките екземпляри имат по-добре развити очи, заемащи значителна част от главата.
Яйцето е бяло с продълговата форма, заострено в двата края. Ларвата е бяла и месеста. Достига дължина 4 – 5 мм. Отличава се с трите петна в последния коремен сегмент, маркиращи триъгълна форма.
Видът има две поколения годишно. Пролетното поколение се появява масово, когато температурата на почвата се задържи над 10ºС. Женските снасят яйца под колеоптила на поникналите растения или под влагалищата на растения с вече оформени листа. На едно растение има едно или няколко яйца, но в едно растение се развива само една ларва. Ларвите от пролетното поколение се излюпват постепенно до началото на юни. Те прегризват централния лист, който пожълтява, изсъхва и се усуква. Една ларва поврежда само едно растение. През лятото представителите на вида са в покой като какавиди.
Мухите от второто поколение се появяват от средата на юли. Летежът продължава до края на септември. Женските снасят яйцата на същите места, както тези от първото поколение. Продължителността на ларвния стадий е различна – от 15 – 20 дни през август и септември до 30 дни през ноември и декември. Повредите от ларвите са видими през октомври. В югоизточната част на страната при по-топла зима какавидите се образуват в края на февруари, докато на североизток това става през март.
Борбата с житните мухи и ограничаването на щетите от тях става със система от мероприятия. От изключителна важност е прогнозата и сигнализацията чрез редовно обследване на посевите за плътността на вредителите. Употребата на инсектициди при интегрираната растителна защита е оправдана, когато се очертава масов летеж и условия за успешно излюпване на ларвите. При това химическата борба с вредната житна дървеница може да допринесе за ограничаването и на мухите.
Видовият и сортовият състав на културните растения също е от значение за големината на загубите. Например хесенските мухи предпочитат да снасят яйца по листата на меката пшеница, които са силно окосмени. Ларвите на този вид не могат да се изхранват при твърдата пшеница поради някои биохимични особености на растението.
Подмятането на стърнищата и дълбоката есенна оран създават крайно неблагоприятни условия за възпроизводствения цикъл на вредителите. Унищожаването на плевелната растителност има същото значение. Пространствената изолация между есенниците и пролетниците е друга предпазна мярка. (Край)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
