Синор.бг продължава темата за съхранението на есенните зеленчуци, така че да се избегнат опасни болести, които могат да похабят реколтата. Информацията е подготвена от доц. д-р Антоний Стоев от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията ИПАЗР „Никола Пушкаров” – София.
Черната сърцевина, наричана още меланоза, е неинфекциозна болест, която може да бъде установена при разрязване на картофени клубени по време на съхраняването им. Засегнатата сърцевинна част е тъмнокафява до черна. По-късно на същото място се образуват кухини. При най-тежки прояви, когато процесът стигне до повърхността, в клубена проникват гнилостни микроорганизми, които окончателно разрушават неговата тъкан. Частично поразените клубени могат да бъдат използвани за скорбяла, но не и за засаждане.
Причина за меланозата е неправилното съхраняване на продукцията, когато клубените са струпани на големи купчини при висока температура. В купчината има недостиг на кислород. В нея се увеличава концентрацията на въглероден двуокис, а в клубените започват ферментационни процеси, водещи до образуването на меланин.
Осладяването е друга аномалия, проявяваща се, когато клубените са оставени при температура нула – два градуса по Целзий. Тогава става нарушаване на обмена скорбяла – захар. Сладникавият вкус може да бъде премахнат с плавно повишаване на температурата до 8 - 10ºС. Температурният оптимум за съхраняване е в границите 3 - 5ºС.
Измръзването става, когато продукцията е оставена продължително под минус 1,5ºС. При леко измръзване във вътрешността се явява сиво до кафяво прошарване. По-тежките прояви се характеризират с черни петна и ивици. Измръзването засяга проводящата съдове.
При най-тежко измръзване клубените стават твърди. След размръзване се разпадат в кашеста маса, където се настаняват гнилостни микроорганизми, застрашаващи останалата здрава продукция. Често гниещата маса има остра неприятна миризма.
Бактерийното мокро гниене може да бъде наблюдавано по още неприбраните от полето извадени клубени, но най-често застрашава продукцията в складовете. Причинител е бактерията Erwinia carotovora pv. Carotovora. Тя има широка специализация и напада моркови, пипер, домати и др. Прониква през рани и разгражда свързващото вещество пектин. Високата влажност увеличава опасността от развитие на мокро гниене.
Първоначално заразените тъкани просветляват, а по-късно потъмняват, омекват и се скашкват. От болните тъкани изтича слизест сок.
Erwinia carotovora pv. atroseptica причинява т. нар. черно краче. Болестта се развива в полски условия още във фаза бутонизация. Тогава поразява основата и корените на младите растения. Те видимо изостават в развитието си. Долните листа са по-светли (хлоротични), а връхните издребняват. Облистването е под остър ъгъл спрямо главното стъбло. По-късно се развиват тъмни ивици по стъблата, листните дръжки и рядко по листната петура.
Заразата прониква през столоните до клубените. Патогенът засяга проводящата система. При висока влага пораженията преминават в мокро гниене, а при сухо става мумифициране. Болестта прави продукцията негодна за храна и посадъчен материал.
Сухтоо (фузарийно) гниене е гъбна болест. Причинители са видове от род Fusarium (F. coeruleum, F. oxysporum, F. moniliforme и др.). Болестта започва от наранена част на кожицата, където се появява светлокафяво петно. Поразеният участък е сух и леко вдлъбнат. Процесът постепенно обхваща целия клубен. Характерни за болестта са концентричните кръгове поради набръчкване на кожицата в мястото на повредата. Тъканите под засегнатия участък потъмняват. При разрез на по-късен етап се виждат и кухини с налеп, оцветен белезникаво или розово. Такъв може да се развие и по повърхността на клубена в сухи условия, а при влага повредата се усложнява от вторични гнилостни микроорганизми.
Оставеното за съхраняване цвекло също е застрашено от гниене. По кореноплодите се образуват сиви вдлъбнати петна. По тях се развива тъмновиолетов налеп. Вътрешната тъкан е оцветена жълто, кафяво или черно. Високата влага усложнява картината поради развитие на мокро гниене, което се разпространява по останалите кореноплоди.
Складираното цвекло е застрашено от редица гъбни патогени, най-често от Sclerotium bataticola, Rhizoctonia crocorum, Phoma betae и др. Лошото проветряване, високата влажност и нараняването на кореноплодите при изваждане и складиране увеличават опасността и от патогени, спадащи към род Botrytis, Fusarium, Penicillium, Fusarium и др.
Черното гниене по морковите е гъбна болест, която може да бъде наблюдавана както на полето, така и в складови условия. Причинител е видът Stemphylium radicinum.
Още в най-ранни фази младите растения, развили се от заразени семена, загиват поради сечене. Оцелелите растения имат потиснат растеж. Листата жълтеят и съхнат. По петурите се образуват кафяви петна с неправилна форма. Важен признак е спороношението, покриващо петната, което е зеленокафяво.
По кореноплодите в полски условия или в складовете има черно напетняване. Петната са с неправилна форма и леко вдлъбнати. Високата влажност е благоприятна за развитие на спороношението, което покрива засегнатия участък и има черен цвят.
Засегнатите повърхностни участъци са вход за вторични микроорганизми. Честа проява е мокрото гниене, което застрашава останалите кореноплоди.
Опазването на реколтата от клубеноплоди и кореноплоди е неделима част от технологичния процес за получаване на високи и качествени добиви. Това означава здрави растения в полски условия, навременно и без нараняване изваждане на продукцията, бързо складиране при оптимален режим на температура и влажност.
