Начало » Новини » Интервю
28.10.2019 г.

Бети и Ники: Швейцарци доказаха, че Източните Родопи са първи в Европа по биоразнообразие, а не се знае!

Собствениците на „Дивата ферма“ край Маджарово
Бети и Ники: Швейцарци доказаха, че Източните Родопи са първи в Европа по биоразнообразие, а не се знае!

sinor

Извън известността им като инструктори в една от телевизионните игри, популяризиращи работата на село, собствениците на „Дивата ферма“ от маджаровското село Горно поле Бети и Ники си остават едно от малкото семейства със здрав семеен бизнес, което въпреки трудностите оцелява повече от 25 години в един от слабо развитите региони от страната. За историята на ветеринарния лекар Николай Василев и съпругата му Благовеста, е писано много. Днес семейството се нарежда сред малкото фермери, които развиват биологично животновъдство и земеделие, имат къща за гости, а от миналата година са и първите собственици на кланица за говеждо биомесо в България.

Преди да ни разкажат за новия си бизнес с кланицата, връщаме Бети в първите семейни години след следването й, когато е работела в Природозащитния център “Източни Родопи” в Маджарово, разкривайки пред посетителите за невероятните красоти на тази малко позната част от страната.

„Малко хора знаят, но Източните Родопи, които се простират върху площ от 6 квадратни километра, разполага с по-голямо биоразнообразие дори от една област в Испания, определена досега като територия с най-голяма биоразнообразие в Европа. Десетгодишно изследване на швейцарски експерти, финансирано по българо-швейцарски проект, обаче доказа, че нашите Източни Родопи бият испанците. Защото тук се срещат 2 хиляди висши растения, 49 вида бозайници, 52 вида земноводни и 274 вида птици. От тях 54 са грабливите птици и почти всички са в Червената книга на изчезващите видове“, посочва Бети. Само в природната забележителност Кован кая, която е в близост до река Арда, пък се намират половината от грабливите птици на Европа, а в царството на лешоядите около меандрите на река Арда днес има около 120 двойки белоглави лешояди - възстановени от изчезване през последните десетина години.

За Благовеста е необяснимо „защо България не популяризира това свое богатство, след като е доказано научно от швейцарците – експерти с опит в биопроучванията, че Източните Родопи съхраняват изключителната си флора и фауна“. А всичко това би създало нови туристически маршрути, които да привлекат посетители не само от страната, но и от други далечни краища по света.

Покрай многото си ангажименти във фермата днес Бети рядко се връща към старата си професия на екскурзовод, но заедно с колегите си от Природозащитния център държи да привлече младите хора към уникалността на региона, където освен красотите край Арда, посетителите могат да видят ценни исторически и археологически находки, датиращи столетия преди новата ера. Всички знаем как това се популяризира от съседните ни държави като Гърция и Турция, докато малцина знаят за българския мегалитен Кромлех - тракийското светилище край село Долни главанак, за Абразивните кладенци при язовир Студен кладенец, за Куполната тракийска гробница или за византийската крепост при Мезек.

А хората от региона със сигурност държат да съхранят историята си. И покрай туризма да развиват и друг бизнес, защото животновъдството трудно привлича младите – особено в регион като този.   

„Когато се захванахме с говедовъдство тук, в Горно поле беше много рисковано, защото първата година зимата беше тежка и от изтощение и глад ни умряха 50 животни“, спомня си Николай. Горещините през лятото също не са подходящи, защото тревата изгаря, затова преди 11 години той решава да потърси алпийски пасища над 2 хиляди метра, където да наемат повече земя. „В Западните Родопи всичко е частно и щеше да бъде трудно да сключваме договори с отделните стопани, затова предложихме договор с Националния парк „Рила“.

И до днес стопаните всяка година сключват договори с парка за пасища под връх Белмекен, като от няколкостотин животни в началото днес стадото им наброява 1 200 основно български породи – българско сиво и родопско късорого, които отглеждат основно за месо. А отскоро разнообразяват стадото и с френската планинска порода „Обрак“.

„Получи се така, че много преди министерството на земеделието да започне да подпомага животновъдите по мярка пасторализъм, ние отглеждахме нашите животни на 250 километра далеч от Маджарово – и то без европейско или национално подпомагане“, припомня си Бети. За тяхното стадо този начин на отглеждане е бил жизнено необходим, защото от юни до края на октомври, когато в община Маджарово няма прясна трева, говедата са на екологично чиста паша в Рила – а такива са и изискванията за биологичното животновъдство. „Преди нас там нямаше допустим слой, ние го въведохме първата година. И от тогава всяка година имаме проверки от инспектората на фонд „Земеделие“, защото без да са проверени и включени в този слой, пасищата автоматично попадат в графата недопустими. Началото беше трудно, но вече нормализирахме отношенията си с контролиращите лица“, посочва Бети.

Като дългогодишни ползватели на тези пасища те смятат да поискат от екоминистерството промени в нормативната уредба, която да ги защити при кандидатстването, защото интересът към пасторализма расте, а договорите се сключват година за година и то с кандидата, който първи е подал заявката си. „Предложението ни е при договорите за наем да се дава предимство на досегашния ползвател и очакваме разбирателство от страна на администрацията, защото това е жизнено необходимо за биологичната ни ферма“, посочи Николай. Горещите лета в Източните Родопи не са надеждни за отглеждане на едри преживни животни, затова и пасторализмът спасява фермата. През зимата изхранването е възможно, тъй като поникналата през лятото трева стига за паша на говедата до началото на декември. „След това започваме да храним животните със сено от окосените 4-те хиляди декара, които ползваме под наем в нашето землище и съседните села, така че животните издържат до април, когато пониква новата трева“, посочи фермерът. Другият голям плюс е този, че в района около Маджарово има естествени местообитания на детелина, която е изключително вкусна за животните и това е доказано от френска лаборатория, изследвала тревата от пасищата, след като купили 10 бика от породата „Обрак“.

„Напук на съвременната логика за бързо угояване на телетата, ние държим на естествените процеси в отглеждането на животните, затова си правим този труд да превозваме стадата до Белмекен. Защото като биологична ферма не използваме дори концентрирани фуражи“, допълни Бети. И въпреки че разходите за транспорта до Рила са изключително високи, фермерите успяват да ги покриват със субсидиите, защото алпийските ливади, които се намират над 2 хиляди метра надморска височина, са необходими за качественото месо, а това е част и от философията на „Дивата ферма“. Да отглежда тревопасни животни на воля, а не да ги затваря в оборите с изкуствен фураж.

Тази философия ги подтиква и към следващата трудна инвестиция – в кланица за биомесо, чието разрешение получават след 4-годишна подготовка. Като технология разлика с останалите кланици няма, но при биото не се ползват абразивни препарати за почистване на машините, а законово одобрените препарати са вносни, което допълнително вдига цената на крайния продукт. Инвестициите в новата кланица биха се изплатили след 10 години, обяснява Николай. Но това ще стане само ако те имат достъп до българския пазар, където потреблението на биопродукти все още е трудно достъпно за преобладаващата част от населението. Като повечето животновъди, и те продават на фермерските пазари, но без постоянен достъп до клиента, трудно биха успели да реализират преработената продукция.

„След акциите в търговските вериги за подкрепа на българското производство, отправихме запитване до няколко от тях дали можем да сключим договори“, обясни Бети. Процедурите очевидно са доста сложни, защото от пет месеца нямат отговор дали могат да продават биосаздърмата, сухите меса и телешкото варено на щандовете в магазините на „Фантастико“. На финала са обаче да сключат договор с „Метро“. Тепърва търсят контакти  и с останалите вериги. Защото обещанията за отваряне на пазара към българските продукти са много – но май само на книга.

Екатерина Стоилова

Бети и Ники: Швейцарци доказаха, че Източните Родопи са първи в Европа по биоразнообразие, а не се знае!
10989

Последни материали
Виж
Въпреки оставащите с до 300 литра на кнадратен метър валежи под нормата
Младите пшеници в Добруджа се развиват добре
МЗХГ насърчава съхраняването на традиционните за България видове риба
Над 2 милиона лева са инвестирани в Старозагорско по рибарската програма
Щетите само в република Тува се изчисляват на над половин милион евро
Вълчи глутници тормозят руските животновъди
В Пазарджик предстои избор на председател и постоянното присъствие на партията
Обединените земеделци провеждат утре петия си редовен конгрес
В програмата са включени кулинарни демонстрации и състезание
В Стара Загора провеждат изложение за българска риба
При изключително силна конкуренция с разлика в офертите под 40 цента
Египет напазарува близо половин милион тона черноморска пшеница
Свързани материали
Виж
Дивата лоза, подходяща и за стаята
До есента ще бъде изградена първата кланица за биомесо в България
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам