Колкото и абсурдно да изглежда, но десет години след присъединяването на България в Европейския съюз в страната не съществува нито една сертифицирана кланица за биомесо, въпреки че в редица планински региони действат говедовъдни и овцевъдни стопанства, отговарящи на всички изисквания на биологичното производство.
Благодарение на частното предприемачество от есента на тази година това ще се промени, защото в родопското село Горно поле, община Маджарово, ще бъде изградена първата кланица за биомесо, съобщи за Синор.БГ Благовеста Василиева. Инвестицията е на семейство Василиеви, които от 2005 година развиват активен бизнес с биоговедовъдство и пчеларство в своята „Дива ферма“.
За любителите на природата това уникално животновъдно стопанство е честа дестинация за почивка, тъй като Благовеста и Николай Василиеви не само знаят как се отглеждат животни, но и как се развива селски туризъм. Очаровани от красотите на Източните Родопи и от гостоприемството на многодетното семейство, посетителите на стопанството често се връщат там за почивка.
От 2005 година в „Дивата ферма“ се развъждат стари български породи като Родопско късорого говедо и Българско сиво говедо. Стопанството разполага и със сертификати за производство на телешко месо, мед и зеленчуци от градината.
„До две седмици очакваме да получим последните разрешения за строителство на кланицата, така че сме пред стартова треска“, посочи Благовеста.
Инвестицията надхвърля 1,3 млн. лева, но големият плюс е, че тя ще бъде защитена от Гаранционния фонд към Българската банка за развитие, която отпуска и заема на семейството.
Целта е от есента на тази година животновъдите от Източна и Южна България да имат законна кланица, за да не зависят от прекупвачите, които извиват ръцете на фермерите с унизително ниски цени, коментираха животновъди от региона.
Често, когато говорим за биопроизводство, изниква въпросът защо българските продукти се изнасят сурови, преработват се зад граница и се връщат в българските магазини на тройно по-високи цени. Отговорът е прозаичен и е свързан с невъзможността на дребния бизнес да получи нисколихвено кредитиране, което да му позволи инвестиции в преработка.
Вложението на семейство Василиеви е може би първата лястовица, която прокарва път към инвестиционната активност на българина. Въпросът е дали проблемите на биопроизводството в страната ще се задълбочават. Защото ако съдим по хаоса с изчерпания бюджет, в който затъна служебното правителство, ситуацията не е розова.
По думите на Веселина Ралчева от Асоциация „Биопродукти“ за последната година много млади хора решиха да инвестират в биопроизводство, подтикнати от колегите си. Очакванията от новия кабинет са за бързо преодоляване на проблемите, така че младите хора, сблъсквайки се с бетонната сетна на администравните пречки, да не съжаляват, че са рискували със свой бизнес.
