Скандалното отношение от страна на българските държавни институции към семейното стопанство „Дива ферма“, което заради рестрикциите в пашуването в природните паркове буквално разрушава 30-годишния труд на Благовеста и Николай Василиеви от родопската община Маджарово, със сигурност е оказало въздействие и върху избора на Европейската комисия за най-добър биофермер на 2024 година (при жените), обявен само преди дни, на 23 септември.
През юли т. г. Благовеста Василиева беше сред номинираните дами-фермери, които се състезаваха за голямата награда в категорията „Най-добър органичен фермер" (жена). Кандидатстването се извършваше от март до май тази година, но само месец по-късно родната администрация безцеремонно се разправи с труда на двама от най-успешните ни биологични животновъди, създали най-голямото биостадо не само в България, но и на Балканите.
Ето как се разправят с биоживотновъдите в България
Преди дни Еврокомисията обяви и победителите в конкурса за най-добър биофермер в ЕС, който се провежда вече за трета година. В категорията за най-добър биофермер-жена в надпреварата на държавите в ЕС беше избрана австрийката Райнхилде Фрех-Емелман, която от 1998 г. е управител на биодинамичната ферма „Рейнсаат“ в Долна Австрия. Фермата е специализирана в производството на биосемена без ГМО, с над 800 устойчиви сорта, съобщиха от пресцентъра на Еврокомисията.
Наградата за най-добър биофермер (мъж) е връчена на Бени Шьопф от Германия. Той е ръководител на най-голямата кооперативна биоферма, поддържана от общността в Германия, която снабдява с картофи и други зеленчуци 2 300 домакинства всяка седмица. Приоритет в стопанството е спазването на справедливи условия на труд и устойчиви практики, насърчавайки алтернативна селскостопанска икономическа система.
Наградата за най-добрия биорегион отива във Финландия – Южно Саво, където през последните 40 години е изградена силна култура на органично земеделие – със сътрудничество между фермери, изследователи и местни власти. С 200 органични ферми регионът насърчава устойчиви практики, запазвайки качеството на водата и биоразнообразието, и е дом на Финландския институт за биологични изследвания.
Най-добрият органичен град е Бремен в Германия, където над 30% от фермите са сертифицирани като органични. Управата на града насърчава устойчиви хранителни системи чрез проекти на общността, като дава възможност на гражданите да стимулират местната промяна. До 2025 година цялото общинско хранене в училища, ясли и болници на Бремен ще бъде на 100% органично.
Призът за най-добър биологичен район отива в Швеция. Сьормланд е разположен на юг от Стокхолм и е пионер в органичното земеделие от 1940 г., обединявайки ферми, преработватели, ресторанти, кухни и други. Цели 20 на сто от земеделската земя там се обработва органично. Областта насърчава местните органични продукти, устойчивия туризъм и осведомеността за ползите за здравето от органичните храни.
В категорията за най-добро малко и средно предприятие призът тази година отива в Италия, за кооператива за преработка на биохрани “Джино Джироломони-земеделие“, който ке намира в региона Марке. Този кооператив е специализиран в производството на биотестени изделия (паста), продължавайки мисията на своя основател Джино Джироломони. С 80 хектара органична земеделска земя и съоръжения, захранвани с възобновяема енергия, кооперативът произвежда 9 милиона тона тестени изделия годишно, подпомагайки над 300 фермери и 60 местни работници.
