Когато заговорим за финансиране на иновативни проекти, неизменно изпъква огромната разлика във финансовите възможности между големите и малките компании за реализацията на подобни инвестиции. Може би затова и понятието кръгова икономика все още изглежда толкова недостижимо за малките предприемачи в България – особено що се отнася до заетите в селското стопанство.
Има обаче фермери, а и консултанти, които са готови да оборят наложилото се мнение, че „кръговата икономика” е непозната територия за родния бизнес. Защото от векове и нашите деди са затваряли изцяло цикъла си на производство, като са оползотворявали на 100 процента всичко от природата. Като се започне от вълната и кожата на животните, от които са произвеждали дрехи и обувки; премине се през копитата, от които се е правело лепило; и се стигне до месото и вътрешностите, които изцяло са превръщани в сушени, варени и всякакъв друг вид местни деликатеси.
Днешните технологии дават още по-голяма свобода на бизнеса да разгърне потенциала си, затова и с помощта на норвежкото правителство Фондация „Биоселена” изпълнява нов проект „Мерки за енергийна ефективност и кръгова икономика за микро предприятия от хранителния сектор в България“. Той се прилага съвместно с норвежката неправителствена организация Norges vel и финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм (Norway Grants) 2014-2021 и е насочен изцяло към микростопанствата, преработващи земеделска или животинска продукция, като целта е те да бъдат консултирани за различните варианти на кръгова икономика, които директно могат да приложат във всекидневната си работа, съобщи Стоилко Апостолов от "Биоселена".
Още от семейната история на Бети и Ники
И понеже в България вече има добри примери на малък семеен бизнес, който почти изцяло използва слънчевата енергия за своето производство или пък дъждовната вода за напояване, затова и експерти от „Биоселена” заведоха група фермери в две български стопанства, където на място се запознаха с опита в кръговата икономика, натрупан през последните години.
Едно от тези стопанства е „Дивата ферма” от хасковското село Горно поле (община Маджарово), където семейството на Бети и Ники Василеви от 29 години отглеждат и съхраняват старите български породи „родопско късорого” и „сиво искърско говедо”. Каузата и на двамата е да се грижат за животните по биологичен начин, за да има чиста храна на българската трапеза. И понеже пасищата в Източните Родопи през лятото почти не могат да се използват заради сушата, затова и много преди европейските плащания за пашуване да станат мода в нашите планини младите фермери получиха разрешение от Природен парк „Рила” да ползват ливадите и пасищата под връх Белмекен, където всяко лято от юни до ноември пребивава тяхното стадо.
Благодарение на чистата планинска паша днес качеството на месото, което „Дивата ферма” предлага, се цени изключително много заради богатото съдържание на полезни за човешкото здраве елементи. И ако през 1994 г. Ники и Бети са започнали бизнеса си само с 5-6 животни за лична употреба, днес стадото им наброява 1 600 говеда. От 2018 година предприемачите затвориха цикъла на производство и освен с животновъдство, вече се занимават и с преработка. Така „Дивата ферма” стана единственото предприятие в България със сертификат за кланица и за преработка на биологично месо.
Голямото преобръщане към енергийна ефективност и цялостно оползотворяване на суровината се случва като естествен резултат от кризите, сполетели Европа след ковид пандемията и войната в Украйна. През 2021 г., както всички фирми в България, така и тяхната буквално е поразена от скока в цените на тока, когато за 1 месец сметките скачат петкратно. Единственото решение е да инвестират собствени средства в системи за слънчева енергия. „Преди инсталирането на панелите през януари тази година месечните ни разходи за ток удариха тавана от 10 хиляди лева, крайно непосилно за недотам големите ни продажби”, обяснява Бети. След монтажа сметките за ток постепенно започват да намаляват и през последния месец вече са 2 500 лв. При това положение инвестицията би могла да се изплати в следващите пет години, сочат разчетите.
Швейцарци доказаха, че Източните Родопи се отличават с най-голямото биоразнообразие
Тук се намесват и експертите от „Биоселена”, според които предприемачите могат да започнат да надграждат в полза на ниското си потребление на ток, като освен в слънчеви панели имат вариант да инвестират и в акумулаторни инсталации, така че произведената през деня слънчева енергия да се съхрани, вместо да се губи или връща в общата енергийна система.
По норвежкия проект микрофермите в страната могат да получат безплатна оценка как да намалят разходите си за ток или топлина на всеки етап от своя технологичен процес. Друг ценен съвет към малките мандри е вместо да изхвърят горещата вода след пастьоризацията на млякото, да инвестират в нововъдения, позволяващи топлинната енергия да се трансформира в електрическа. И така горещата вода може да се ползва за затопляне на съществуващите електрически бойлери – технологично може да се загрее до 45 градуса.
Енергийни експерти в страната вече участват в консултантска мрежа, реализираща идеи за кръгова икономика. Полезни идеи могат да бъдат давани и с покупката на тефлонови съдове или боядисването на съдовете с тефлоново покритие, които при по-големи производства биха спестили на бизнеса разхищение на вода или химични препарати за измиването на съдовете.
Освен инвестициите в слънчеви панели, които с времето стават все по-достъпни като цени за малкия бизнес, друга форма на кръгова икономика са и някои подобрения в хранителните технологии, които стопаните от „Дивата ферма” са въвели, подтикнати от казуси в досегашната си практика. Като например новият рецептурник на „Дивата ферма”, в който вече са включени редица нови продукти като телешки бульон, терин колаген (телешки пастет само от месо), пате (телешки пастет и с черен дроб) и др., които по съдържание на калций, магнезий, желязо и други елементи превъзхождат в пъти конвенционалните телешки храни.
Интересен е случаят с включването на телешкия бульон в тяхната номенклатура, създаден по конкретен случай. По време на ковид пандемията разтревожени родители търсят Бети и Ники с молба да им осигурят постоянна доставка на говежди кокали от фермата, за да варят бульон по определена рецента. Причината е в тежък здравословен проблем с живачно натравяне на детето им, получено след ковид заболяване. За радост на всички, само след няколко месеца постоянна консумация на биологичния бульон детето започнало да се подобрява.
„Преди това ние давахме костите на лешоядите (районът около Маджарово е популярен с възстановените популации на тези птици), които като добри санитари унищожават всички умрели животни в околността”, пояснява Бети. Целебното действие на бульона навело фермерите на мисълта, че трябва да изследват неговото съдържание и се оказало, че той буквално прелива от изключително полезни за хората витамини и елементи като витамин В3, В8, колаген и др. Оказва се, че този бульон е не само полезен за хората, но има и ефект за незамърсяване на природата, тъй като се оползотворява почти всичко от биологичните остатъци.
„В момента успяваме да приложим кръговата икономика почти на 100 процента, защото преработваме и субпродуктите, като шкембето и др. продукти”, пояснява още Бети. А по идея на белгийски животновъди, които по стара традиция произвеждат говежда лой, в „Дивата ферма” са започнали да претопяват и мазнините. Какво било учудването им, когато след поредните анализи на готовия продукт се установило, че говеждата лой от биологичните им телета притежава три пъти повече омега-3 мастни киселини от съдържащите се в дивата сьомга, смятана за най-здравословната храна! Тази висока концентрация се дължи на протеините в тревните смески, които се отглеждат в региона, поясни още Ники, който е и ветеринар по професия. А Бети добавя, че картофите, изпържени в говежда лой, са най-вкусното нещо, което всеки трябва да опита.
Последен етап от кръговата икономика, който във фермата няма как да прилагат поради скъпите инвестиции, е с изпичането на обварените телешки кости в специални пещи. Инвестицията се прилага в Западна Европа, където кланиците имат капацитет да зареждат големите пещи, в които костите се изпичат при 300 градуса температура. При тази рециклираща технология се получават биофосфати за обогатяване на почвите, а това е идеален биотор в растениевъдството, обясни и енергийният експерт на „Биоселена” Александър Воденичаров.
(Очаквайте втора част – опитът в кръговата икономика на фирма „Версол”)
Екатерина Стоилова
