За първи път тази есен традиционното 15-то поред животновъдно изложение в Сливен събра на едно място фермери и месопреработватели, което е добър знак за бъдещото по-тясно сътрудничество между производителите на суровина и колбасарския бизнес. Освен проведения конкурс за най-добър майстор месар, ръководството на Асоциацията на мекопреработвателите в България (АМБ) представи и здравото си партньрство си с учениците от Професионалната гимназия по хотелиерство и туризъм в Сливен „Академик Неделчо Неделчев“ – бъдещите кадри за сектора.
За читателите на Синор.БГ председателят на асоциацията Атанас Урджанов разказа как браншът е понесъл кризата с африканската чума по свинете и за бъдещите планове в развитието на сектора.
- Г-н Урджанов, изцяло под мотото „африканска чума при свинете“ ли премина тази година за месопреработвателите?
- Безспорно това беше най-големият проблем за сектора, но вече можем да си отдъхнем, защото кризата отшумя и след като министерството на земеделието и агенцията по храните приложиха мерките за контрол, постепенно нещата възвърнаха нормалния си ход. Заради чумата делът на родната суровина силно намаля. Около 20 на сто българското свиневъдство за съжаление беше унищожено. Добрата новина е, че след кризата животновъдите постепенно се съвземат. Пример за това са колегите от Голямо Враново, Русенско, чийто срок за дезинфекция на помещенията приключи преди дни. И след 50 дни те отново ще започнат да зареждат, така че имаме надежда за възстановяване на засегнатите ферми.
Знаете, че и досега 40 на сто от потреблението на месния бранш идва от българските свинеферми. Основните ни доставчици на вносно свинско месо остават европейските държави като Испания, Дания, Германия и Франция. Колкото до говеждото месо, там липсата на суровини е още по-силно изразена. На този етап вносът е около 80 процента, докато българската суровина е доста малко. Но на изложение в Сливен тази есен видяхме голямо разнообразие от месни породи говеда, което означава, че животновъдите работят в посока за развитие на този вид месодайни породи. Лично аз съм щастлив от тази тенденция, защото няма месопреработвател, който да не предпочита българската производство. Колкото до това как колегите месопреработватели излязоха от кризата със суровината, всеки от нас потърси решение, адаптира се и продължи нормалната си работа през годината.
- Как определяте пазара в страната през тази година?
- Заради африканската чума по свинете определено има спад в търсенето. Въпреки че болестта не е опасна за хората, все пак имаше отлив, породен от неизвестността и страховете, породени от неверни слухове. Не мога да се ангажирам с точни данни за спада при свинските продукти, защото всяка компания си има своя ценова политика. Освен това заради световните цени на свинското месо ни се наложи два пъти тази година да вдигнем и нашите цени – единия път беше през март, втория – през лятото. И потребителите се преориентираха към пилешките меса. Но продължаваме да се борим. И мога да кажа, че пазарът вече се движи по права линия. Вярно – с леко движение надолу, защото конкуренцията е голяма и има пренасищане. Все пак, в страната имаме 500 месопреработвателни предприятия, от които към 130 са членове на нашата асоциация. Но най-важно е качеството на продуктите и доволният потребител. Защото целта ни като производители е да предлагаме чисти храни.
- Какво стана с желанието на бранша да наложи традиционните месни продукти зад граница?
- Там ни е нужна подкрепа от държавата, защото наистина е важно да ни видят в Европа и да опитат нашите продукти. Всеки, който е пробвал деликатесите ни, ги е оценил, защото работим с традиция, а ползваме и иновативни технологии. Преди години създадохме и сдружението „Традиционни месни продукти“, чрез което организираме посещения на изложения, но за малките фирми смятам, че е нужна помощ, тъй като големите имат ресурс сами да си плащат. Ето, на изложението в Сливен помощта за нашето представяне дойде по програми, финансирани от фонд „Земеделие“. Ако заедно с министерството продължават така да ни подкрепят, смятам, че има шанс и за износ на български колбаси – нещо, което до този момент не се случва.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
