Розовите фламинги вече над 10 години живеят край Бургас – включително и с успешно отгледано потомство. Бургаските езера – особено Атанасовското, са в добро екологично състояние и предлагат идеално условия за дългосрочно заселване на този вид птици – достатъчно храна, разнообразни местообитания, защитен статут, който ги пази от безпокойство. За това разказва авторът на климатека.бг, орнитологът Петър Янков, който преподава в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охриски“ и дълги години е работил в Института по зоология при БАН. Представяме в съкратен вид публикацията му, посветена на тези красиви и доскоро нетрадиционни за нашите географски условия птици, заселили се вече целогодишно край бургаските езера.
“Преди десетина години край солените води около Бургас се появи необичайна гледка: ята розови фламинги, останали да живеят тук целогодишно. Птица, почти непозната за българската природа, се настани трайно в Атанасовското езеро, превръщайки се в атракция за фотографи, туристи и учени. А зад изящната розова осанка стоят важни въпроси, които продължават да интригуват – защо избраха именно тези води, как се отразяват на местните водни екосистеми и дали тяхното присъствие е свързано с климатичните промени. Д-р Петър Янков е посветил целия си професионален живот на изследване и защита на птиците, а през последното десетилетие е бил на терен и е проучвал подробно развитието на феномена фламинго в България. Представяме ви неговия разказ от първо лице.
От рядък гост до атрактивен жител на града
През 2014 г. експертите на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) установиха в Бургаските езера нарастване на числеността на розовото фламинго – птица, чието появяване през последните над 100 години в България е било епизодично. Мониторингът на птиците показа, че от 15 фламинги през 2014 г.,броят на птиците достигна 1 290 през 2020 г. и 4170 през 2023 г. Очаквано, през 2024 г. розовите фламинги успешно излюпиха 3 малки, първото успешно гнездене на вида в България, публикувано в международния орнитологичен журнал „Ларус“ през 2024 г.
Розовата птица промени живота на Бургас, като “разкри” красотата на Бургаските езера за много от жителите на града, показа, че освен наслада дивата природа може да привлича туристи и да носи приходи на града. Но повдигна завесата и насочи вниманието към пренебрегвани проблеми и въпроси, като тези за опазването на влажните зони и за влиянието на климатичните проблеми.
От 1880 до 2014 г. розовото фламинго е наблюдавано в България на 7 места в максимален брой до 10 екземпляра. След това започва невиждано бързото нарастване в броя на появилите се в Бургаските езера птици. Още по-интересен е фактът, че птиците остават в езерата около Бургас целогодишно, като едни ята отлитат, други долитат и посочените числа са всъщност “моментни снимки” на по-многобройна “гостуваща популация”.
Мястото на нашествието не е изненада – Атанасовското езеро е едно от седемте места, където този вид е наблюдаван в миналото. То е и един от няколкото свръхсолени водоеми в България, където се среща в изобилие предпочитаната от фламингите храна – солничното раче. По-голямата част от езерото, въпреки че се използва за солодобив, е защитена територия, където човешкото присъствие е ограничено. Това е критично важно, защото едри птици като фламингото по правило са по-чувствителни към безпокойство. С площта си от около 16 кв. км и открития си терен Атанасовското езеро осигурява на фламингите идеалните условия за обитаване.
Загадката на розовата вълна
Многобройните фламинги пораждат множество въпроси. Коя е причината за нашествието на птиците, от кои страни долитат, защо остават през цялата година и дали са едни и същи птици или двойките се сменят? Точните отговори на тези въпроси изискват задълбочено и мащабно проучване и едва ли някой днес може да ги даде категорично. Но са налице редица обосновани предположения, които обясняват необичайното явление. Причините за нашествието са комплексни. Преди всичко, несъмнено е, че фламингите са намерили благоприятни условия в този регион. Може би това, че трите езера предлагат разнообразни условия, улеснява птиците и им позволява да проявят своята екологична пластичност.
Сред другите причини е тази, че гнездовите колонии по Средиземноморието са с нарастваща численост през последните години, което естествено води до разселване на птиците в търсене на други подходящи за обитаване райони. В подкрепа на тази хипотеза са наблюдаваните фламинги с пръстени, поставени им в Испания, Франция, Италия и Турция. Възможно е отделни гнездовища в някои от посочените страни да са били подложени на антропогенен натиск и птиците да са били прогонени от тях Не са изключени и въздействия, свързани с климатичните промени – засушаване в Средиземноморието, повишени температури в нашата част на света и дори по-северно от България.
В Евразия розовото фламинго обитава по-топлите райони северно от големите пустини – Средиземноморието, Близкия Изток и Мала Азия, на североизток до Казахстан. Факт е, че през последните години фламингите пристъпиха към гнездене и в Румъния и Украйна, което също показва евентуално въздействие на промените в климата. Повишаването на температурите в районите с доскоро умерен климат вероятно ги прави по-привлекателни и птиците “превземат” тези преди неподходящи територии, придвижвайки се на север. Това се потвърждава и от факта, че и в двете посочени страни по северния черноморски бряг фламингото започна да гнезди едва през последните по-малко от 10 години, при това – не всяка година успешно.
Конкретно за Атанасовското езеро вече има индикации, че затоплянето на климата е накарало някои видове птици да се завръщат от юг по-рано, отколкото през предишните десетилетия. А иначе отдавна е известно, че редица „южни“ видове птици в България постепенно изместват ареала си на север - например белочелата сврачка, големия присмехулник, черноглавата овесарка, синият скален дрозд, червеногушото коприварче и други.
По-лесен е отговорът на въпроса защо птиците остават в района на Бургас през цялата година: целогодишно там има достатъчно храна. Както вече бе посочено, най-ясно се вижда влиянието на по-топлите зими. Фламингите нямаше да могат да останат при замръзване на всички езера, но това не се е случвало в Бургас от поне 30 години.
Нашествието на розовото фламинго в Бургаските езера е феномен, но подобни явления са наблюдавани и в миналото с други птици, макар и не в такива кратки срокове и на толкова ограничено място. Най-ярък пример е навлизането на гугутката, идваща от Индия и навлязла през 17-ти век в Европа през България, за да достигне днес Британските острови и Скандинавския полуостров.
За доказване на въздействието на климатичните промени са нужни още проучвания, но е несъмнен факторът трайна промяна в нагласата на хората към дивата природа през последните десетилетия. Ако през 1960 г. е нормално ловците да стрелят посред бял ден по гнездата на мътещите полски врани, дори в населени места, днес подобно нещо е немислимо. Многократно увеличената емпатия и чувствителност на хората към посегателствата срещу дивата природа са една от най-важните предпоставки едри птици като фламингото да съжителстват с многохилядни човешки поселения като Бургас.
Фламингопоклонничество
Реакцията на хората показва скритите социално-икономически възможности. Изненадата от появата на необичайните съседи е последвана от стабилна обща симпатия на бургазлии към птиците, от ежедневната поява на групи хора по бреговете на Атанасовското езеро, включително от други краища на страната, дошли да видят птиците. Едва ли има друг град в България освен Бургас, където вече десетилетия наред бърдуочингът (наблюдаването на птици) да е толкова добре познат. Но случаят с фламингите, истинското „фламингопоклонничество“, прояви като лакмус значението на този туристически бранш, който, както е известно, е една от най-доходоносните и най-желани форми на туризъм. Появата на фламингите демонстрира нагледно как реализираният интерес към природата може да намали сезонността в туризма, как може да се получават приходи без никакви предварителни вложения, освен вложението с опазената природа. При това, ползвайки услугите на малки хотели и къщи за гости, любителите на птици подпомагат малкия и среден бизнес, нещо, за което в България има още много да се желае. И едно от най-удивителните открития – вече повече от 10 години интересът към фламингите не намалява.
Най-добрите посланици на опазването на влажните зони
Интересът на хората към птиците нямаше да даде толкова добри резултати, ако не беше намесата на природозащитните организации. БДЗП работи в района на Бургас от самото си създаване през 1988 г. Чрез изобилна и професионално поднесена информация, съвместно и с други природозащитни организации и проекти, използвайки всички съвременни канали на обществено осведомяване, хората получиха всестранна, вярна и интересна информация за фламингите.
Всичко ли е розово около фламингите?
Появата на толкова много птици неизбежно е свързана и с известни заплахи за екосистемата на Атанасовското езеро. За да се изясни дали фламингите не конкурират за храна местните саблеклюни, от Българска фондация “Биоразнообразие” беше направено специално проучване на дружеството за защита на птиците фондацията биоразнообразие, което заедно с мониторинга им показа, че няма основания за притеснение.
Друг проблем се оказа нерегламентираното навлизане в езерото на хора, любопитни да видят фламингите отблизо. Това води до силно безпокойство и до преки вреди на птиците и езерото. През последните години операторът на солниците промени начина на ползване на Атанасовското езеро, като спря солодобива в цялата северна част на езерото и това стана още една заплаха за много ценната му екосистема. Това са сериозни предизвикателства пред природозащитниците. Освен активно действащите природозащитни организации, надеждата е в държавата, в лицето на Регионалната инспекция по околната среда и водите-Бургас, която се е ангажирала сериозно с решаването на сложните проблеми на Бургаските езера.
