В края на юли Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ) отбеляза 30-та годишна от създаването си, като до днес в нея членуват 51 компании – едни от най-търсените производители на месни продукти в страната. Преди 20 години АМБ беше приета и в двете най-големи европейски организации на производетлите на месни продукти – CLITRAVI и UECBV. Днес браншът е сред добре представящите се бизнеси въпреки кризите от последните години.
За читателите на синор.бг председателят на Асоциацията на месопреработвателите в България АМБ Атанас Урджанов прави кратка ретроспекция на развитието на организацията от 1994 година досега, като акцентира върху икономическата криза, последвала след ковид пандемията.
Г-н Урджанов, кое от трите десетилетия в развитието на асоциацията беше най-тежко за бранша и как успяхте да преодолее проблемите?
Тридесет години са и много, и малко..., но са достатъчни да докажат, че нашата асоциация заслужи доверието да представлява и защитава законовите и професионални интереси на месопреработвателите в страната. Първите години след учредяването бяха години на ентусиазъм, надежда, работа, но и на много разочарования. В условията на нелоялна конкуренция и недостатъчни държавни и обществени регулатори месопреработвателите в България работеха активно за реконструкция и модернизация на материално-техническата база, за осигуряване на оптимални условия на производство на висококачествени и безвредни месни продукти.
Периодът на присъединяването на България към ЕС също беше напрегнат заради важните задачи, които предприемачите от месната индустрия трябваше да изпълняват. Това беше и най-силният период от развитието на АМБ, която подпомагаше фирмите да изпълнят изискванията за пълноправно членство в ЕС.
След пожарите животновъдите в Югоизточна България са в критично положение
В периода 2010 - 2014 г. всички действия на АМБ се провеждаха при крайно усложнена обстановка. Производителите бяха поставени в неравностойно положение заради лошото прилагане на нормативната уредба, при което поради невнасяне на данъци от фирми вносители на месо бяха санкционирани месопреработвателите. Това доведе до фалити, съкращаване на работна ръка, просрочване на задължения към банките и обявяване на търг активите на предприятията. Световна икономическа криза се отрази на домакинствата, ниските доходи, намалялата покупателна способност на населението, увеличение на безработицата. А при бизнеса – до междуфирмената задлъжнялост.
В периода 2015 - 2019 г. поради намаляване на броя на животните се сви и родното производство на месни суровини. В историята на АМБ 2019 -та беше една тежка и трудна година за бранша, защото загубихме огромна част от поголовието на свине в страната от заболяването Африканска чума по свинете (АЧС). Следващата 2020 г. пък изправи много хора и бизнеси пред неочаквани предизвикателства поради ковид пандемията. Въпреки трудностите българските месопреработватели не допуснаха нито един ден да липсват месо и колбаси на трапезата.
Непрекъснато сменящи се правителства, продължаваща война в Украйна, новите и стари документи, които не улесняват работата на бизнеса, а напротив го усложняват и създават административна тежест за фирмите, които работят „на светло“ и внасят данъци в държавата. В същото време държавата не отчита, че точно ние създаваме работни места. Като пример за административна тежест ще дам обнародваната Наредба Н-5 от 29 септември 2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, която създава много проблеми на фирмите в месния бранш.
След ковид кризата и войната в Украйна определено пазарът се стеснява – увеличават ли се фалитите в сектора?
От 2022 г. работим в несигурна политическа среда – пандемия, войната в Украйна, икономическа среда. Въпреки предизвикателствата на непредвидимата ситуация всеки от нас търси нови перспективи за развитие. Към този момент нямаме информация за фалирали компании в сектора.
Основният ни обаче проблем си остава трудният достъп на месопреработвателните предприятия до суровини. Независимо, че държавата непрекъснато субсидира животновъдството, няма достатъчно суровина за месната индустрия. В чисто управленски план смятам, че от години се чувства недооценяване на стратегическата роля на животновъдството и системните му връзки с много индустрии, които твърде дълго вече не могат да разчитат на подкрепа.
Колкото до нас като преработватели, единственото подпомагане е по мярка 4.2. от ПРСР, а в Стратегическия план - отново само по една единствена интервенция подпомагане.
Към този момент каква част от месопреработвателите ползват преобладаващо българска суровина - т.е., колко са тези, които затварят цикъла от отглеждане на животни през транжирането и продажбата на месна продукция?
Всички месопреработватели предпочитат да работят с наша българска суровина. За съжаление тя е недостатъчна, тъй като българските суровини стигат за прясна консумация като разфасовки, мляно месо и месни заготовки в магазинната мрежа. Около 60-65% е българската суровина /свинско месо/, а говеждо месо – около 80% е от други държави от ЕС. За месопреработка са необходими определени мускулни групи, а нашите кланици, които са малки продават трупно месо.
Общо внесеното количество прясно, охладено и замразено свинско месо през 2023 г. е с 3,8% по-малко спрямо предходната година и достига 126 996 тона. Водещ доставчик и през 2023 г. остава Испания, следвана от Германия, Франция, Белгия, Унгария, Нидерландия и др.
Защо родните месопреработватели действат основно на вътрешния пазар?
Има няколко причини за това. Първо, нямаме търговски спогодби за износ на месни продукти с много страни като Китай например. Другата причина е, че нашите месни продукти не се познават в другите държави – няма политика за промотиране на българските месни деликатеси. Чуждите туристи, които посещават България, харесват нашите колбаси, но в техните държави няма от къде да ги купуват.
Ако има износители, кои са те и къде търгуват?
През 2023 г. на външните пазари са реализирани общо 7 488 тона прясно, охладено и замразено месо от свине, което е с 5,3% под миналогодишното количество. Най-голям е износът за Гърция, където имаме увеличение от 21,1% на годишна база. Данните за говеждо месо са от 2022 г. - тогава са изнесени 400,1 тона говеждо месо, което представлява спад от 51,7% спрямо предходната година. Най-много се изнася за Унгария, Румъния и Гърция. През 2022 г. са изнесени 48,2 хил. броя живи говеда, което е с 12,8% повече спрямо предходната 2021 г.
Преработвателите изнасят основно за страни, в които има български общества- колбаси за Германия, Обединеното кралство; други приготвени храни и консерви от месо – за Румъния, Франция Гърция, Обединено крабство, Сърбия. Колкото до вноса на месни суровини, през 2023 г. са внесени 10 095 тона колбаси и подобни продукти от месо и приготвени храни на база на тези продукти. Износът възлиза на 6 794 тона.
Каква е картината при вътрешното потребление на месни продукти?
През 2023 г. потреблението на домакинствата, средно на лице от домакинство на месо и месни продукти се пада по 38,1 кг. Свинското и птичето месо са по 12,2 кг на човек, а други видове месо - 17,4 кг. Потреблението на кайма смес е 8,5 кг. Общо на човек от домакинство се пада по 16,2 кг месни продукти. От тях малотрайните колбаси са 7,7 кг., трайните колбаси и обработено месо – 4,8 кг. Другите месни продукти – 3,7 кг.
Най-голяма консумация на месо на лице от домакинство е 10,1 кг и на месни продукти – 4,4 кг е отчетена през четвъртото тримесечие на 2023 г. Консумацията на месни продукти се е увеличила с 0.8 кг през 2023 г.
Има ли тенденции на окрупняване между фирмите и ако не, защо?
Няма тенденции за окрупняване. Повечето от фирмите от сектора са малки и средни предприятия. Доказано е, че малките фирми са по-гъвкави на предизвкателствата, пред които сме изправени.
Според нас като асоциация е крайно време да бъде разработен и приет Закон за браншовите организации. В другите европейски държави месопреработвател няма право да извършва такава дейност, ако не е член на браншовата си организация. Ако се делегират права на браншовата организация, ще се улесни работата на контролните органи, на администрацията.
Какви според Вас са перспективите за родното производство през следващите 10-на години?
Предизвикателствата, пред които е изправена месната индустрия в следващите години, са много. Освен изменението на климата и увеличаващите се разходи за производство липсата на работна ръка е главната пречка за повечето бизнеси. Все повече се налага браншът да се ангажира с устойчиви практики и иновативни технологии, за да се справя с тези предизвикателства и да запази конкурентоспособността си на пазара. Индустрията се бори и с намаляващия интерес към консумацията на червено месо поради здравословните тенденции и растящата популярност на растителните месни алтернативи. Трудностите са свързани с приспособяването на производствените процеси и маркетинговите стратегии към новите изисквания на потребителите.
Поради липсата на работа ръка, което е проблем не само в нашия бранш, се налага да внасяме работници от трети страни. Все още процедурите при внос на работници от трети страни създават доста административна тежест.
В същото време работата в нашия сектор не е привлекателна за младите хора. Има само две професионални гимназии – едната в София, и втората – в Плевен, които обучават нашите средни кадри, но през последните години няма желаещи ученици, въпреки че специалността е защитена. Тези проблеми неведнъж сме ги дискутирали с представители на държавните институции и се надявам да се поемат ангажименти за тяхното преодоляване.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
