Цвеклото е непретенциозна култура, която се отглежда лесно, но обича светлината. Като повечето зеленчуци с червени листа понася слабо засенчване, но на сянка не се развива добре. Отглежда се отделно, но може по края на лехи, засадени с други култури – пипер, патладжан, цветно зеле и др. То не пречи на основната култура, а когато тя вече е прибрана, може да продължи да си расте.
Когато се отглежда отделно, има смисъл да се повдигне – засажда се на високи лехи.
Цвеклото не обича кисели почви и може да се каже, че то самото е показател за киселинността. Ако е дребно или изобщо не расте, а окраската е по-скоро виолетова, то със сигурност киселинността е много висока и трябва да се вземат незабавни мерки. За разкисляването е необходимо да се внесе доломитово брашно и всичко се нормализира.
Подхранване на цвеклото
Цвеклото е много чувствително към микроелементите. Най-често се нуждае от калий, натрий, магнезий и бор.
Най-високи изисквания има към недостига на натрий, който в почвата се съдържа в малки количества. Недостигът на натрий може да се компенсира като се използва натриева или калиева сол – 1,5 супени лъжици на 10 л вода (подхранва се кореново). Калиевата сол съдържа по-малки количества натрий, но и в двата случая има риск от засоляване на почвата и затова не бива да се прекалява.
Като източник на натрий може да се използва и препарата Атоник, който представлява натриев нитрофенолат и се използва като регулатор на растежа. Той се усвоява лесно в растенията и дава бърз видим ефект.
Цвеклото се нуждае не само от натрий, но също от калий и фосфор. Калиевата селитра се внася в началото на юли в пропорции – 2 супени лъжици на 10 л вода. След 10-15 дни се прави и фосфорното подхранване, като се използва суперфосфат – 1,5 супени лъжици на 10 л вода. Азотът се внася в началните етапи на развитие и през втората половина на вегетацията трябва да се подхожда много внимателно, защото в кореноплодите се образуват черни петна и се натрупват нитрати.
За качествен добив цвеклото се нуждае не само от правилно поливане и подхранване, но и от подържане на почвата рохкава. За целта могат да се добавят дървесни стърготини, смесени с пясък в съотношение 1:1.
Месец преди прибиране на реколтата цвеклото се подхранва с дървесна пепел, която благоприятства повишаването на захарността.
При дъждовна и влажна есен цвеклото се разболява често от пероноспороза. Разпознава се по сухите ъгловати петна. За преустановяване на развитието на болестта растенията се обработват с Фундазол или Топаз.
